Поводът за написването на тази статия е разпространяваната по телевизията, в малки книжки и пресата информация, че Търговище е наследник на античния град Мисионис, който през средновековието приема името Косово. За Мисионис вече изказахме своите аргументи, а сега тук сме длъжни да поясним и какво име е носило средновековното българско селище в м. Парка.
Според Н. Овчаров, селище в м. Парка носи славянското име Косово, което заменя това на Мисионис по време на Второто българското царство. За това свое становище, той се позовава на едно сведение на османския хронист Мехмед Нешри от книгата му „Огледало на света”, завършена през 1493 г. Там е казано, че на път за Търново турците завладяват град Косово, което дава основание на Н. Овчаров да го постави в м. Парка, край град Търговище. Той обаче пропуска да спомене – умишлено или не, че преди да завладеят Косово, в ръцете на османските турци падат други две селища – крепости. Това са Добриче и Гирпиче, които са поставени от Нешри сред най-яките крепости в земята на Шишман: „И яките й крепости (в земята на Александросоглу Сосманос) били повече, отколкото по другите земи. По български имената на крепостите й са тези: Ченге, Пъравади, Мадара, Вефчен, Дорбич (Добриче, на друго място Добръджа), Мечка, Ефлека, Гьозке, Гирпиче, Ески Станболлук, Шумнъ, Черноз, Миглоч, Ейменос, Кос Ова, Юрук Ова, Търнавъ, която била Сосманова престолница, Никаболъ, Тон Биргоз, Зишт Ова, Нюкесри, Търака, Силистре. Повечето от тези крепости стояли покрай Туна (Дунав)”.
По-нататък авторът пише: „Говорят, че пашата постоял няколко дена в Шумнъ, па се вдигнал и дошъл до Добръджа (Добрич). Неверниците му изнесли ключовете (на крепостта). После се вдигнал оттам и дошъл до Гирпиче, та завладял и него. После изпратил човек до владетеля на Кос Ова (т.е. от Гирпиче) и поискал от него да му се подчини. Онзи проклетник не зачел думите на пашата и рекъл: „Ние не ще се отречем от нашия господар, за да се подчиним на турците.” Тогава пашата дал на Пазарлъ Доган хиляда души и му заповядал: ”Иди и удари Кос Ова! Разруши го, запали го и го плячкосай! Жените и децата вземи в робство. Пазарлъ Доган отишъл ударил Кос Ова и заробил жените и децата”. Тогава неверниците дошли и рекли на пашата: „Върни ни робите, отвлечени от турците, пък да ти дадем крепостта Кос Ова. Пашата събрал от турците взетите роби, върнал ги на неверниците и взел крепостта. След като се закрепил в нея, той наново раздал робите на техните господари. Зарадвали се газиите (завоевателите) и пак си прибрали робите от ръцете на неверниците. Щом овладял крепостта Кос Ова, пашата потеглил към престолнината на Сосманос – Търнавъ..”
По тая схема на Нешри, ако Косово е при Търговище, къде трябва да поставим споменатите преди него Добриче и Гирпиче. Ако приемем, че след като излиза от Шумен, Али паша е тръгнал към Търговищкия боаз (Дервента) за Търново, то първо би трябвало да е завладял Добриче (Добръджа), което налага именно то да бъде поставено при Боаза, тъй като между Шумен и Търговище няма регистрирано друго значително селище с крепост, жителите на което да предадат ключовете.
По тази наложена от автора логика, след Добриче е завладяно Гирпиче, което би трябвало да бъде още на запад от Търговище. Това са земите около средновековното средище Ала клисе (Омуртаг), където е известна крепостта Юренджика. Чак тогава идва Косово, което го отнася твърде далеч от Парка – някъде преди Търново, около Кесарево или Стражица, т.е. Косово няма как да е там, където го поставя Овчаров.
Навремето проф. Петър Петров по същия нелеп начин се опита да свърже Косово със село Кьосевци, само по външна прилика. Той не знаеше всъщност, че селото е възникнало по време на Османското владичество и първоначално името му е звучало Кьосе Салих, т.е. селото на безбрадия Сали, което впоследствие е съкратено за удобство на Кьосекьой или селото на Кьосето. При това в района на Кьосевци няма регистрирана никаква крепост.
Не е без значение и фактът, че по така очертания път към Търново, няма регистрирани селища с такива имена.
Още по-незаобиколим факт е, че точно на пътя, който излиза от Стария град Шумен и води към Търговище, в регистър от около 1485 г. се споменава едно голямо селище, което след завладяването на българските земи, османските власти разделят на Голям и Малък Дългач. Нешри обаче не знае нищо за него, въпреки че е написал своята книга 10 години по-късно. Не го е знае, защото не е минал през Търговищкия боаз.
Тук трябва да уточним, че Али паша е отседнал в стария град Шумен, който се е намирал на Шуменското плато и както пише Нешри – поправил крепостта. След като постоял няколко дена там, той потеглил към Търново, за да накаже Сосманос за неверността му към Мурад. Щом не е минал по стария път през Кочово – Дълчач – Търговище, вероятно е поел през Осмарския боаз, охраняван от крепостта Бобата или тази в м. Ловджийската чешма, използвана през различни периоди, включително и османския. Оттам войската минава през Хан Крум и се отправя към Преслав и Гериловото, откъдето по това време минава най-прекият път към новата столица Търново. Неговото трасе ни е известно от византийския поет Мануил Фил, който описва похода на пълководеца Михаил Глава – Тархонит към Търново, през лятото на 1278 г.
Най-сериозният аргумент в подкрепа на този маршрут са именно споменатите от Нешри селища. В регистъра на феодалните имения на Никополския санджак от около 1485 г., намираме името на Добриче. Там е записано: „тимар на мевляна Муслихиддин от джамията в Търнови „село Доброка, спадащо към Герилова.
Неговото име намираме и в регистъра на войниците от 1528 и 1548 г. Там то се споменава под името Добровиче, от нахия Герилова, на кааза Шумнъ, което се доближава още повече до формата предадена от Нешри – Добрич или Добръджа.
За да можем по-лесно да се ориентираме в търсенето на този исторически топоним (име на селище), трябва да знаем, че името Добрич във вариант Добровиче е умалителна форма на личното име Добри, съкратено от старобългарските имена Добромир или Добривой и се среща в успоредни форми като: Добре, Добро, Добрил, Доброка и др. Така че без съмнение, споменатото село Доброка или Добровиче, спадащо към нахия Герилово е едно и също със споменатото от Нешри Добрич или Добръджа.
В един недатиран списък на селищата от каза Шумен, се споменава село Съгърджък, с друго име Доброка. Това сведения ни показва точното местоположението на търсеното от нас селище, защото Съгърджик е старото име на днешното село Рътлина (Горна и Долна), намиращо се в Гериловото.
Въз основа на цитираните документи и местните топоними, неговото местоположение се поставя между днешните села Горна и Долна Рътлина, Обител, Угледно и Долно Новково, в местността, която и днес носи името Добрал, а край нея се издига средновековна крепост Асърлъка, известна още като Добрилград, която охранява Боаза на река Палиска.
Вероятно, както и друго селище от списъка на Нешри – Венчан, то носи името на последния управител на крепостта – Добрил, от където идва Добровидже (Добрич, Добръджа).
След като уредил нещата в Добрич (Добрилград), Али паша завладял съседното Гирпиче. Щом като локализирахме Добрич в Гериловото, то и следващото селище трябва да се е намирало в тази област. Преводачката Мария Калицин разчита неговото име като Крапиче и го свързва със село Крепча (крепостта Буюк кале, известна още като Крепча кале), което по това време е било център на нахия, към кааза Шумнъ. Това наистина е така, но няма как след Добриче в Гериловото, Али паша да е повел войската си към село Крепча, което е в противоположна посоча и така се увеличава пътя към Търново. Явно става въпрос за грешка при записването и под това име Гирпиче би трябвало да се разбира Герилче, т.е. Герилград, чието местоположение наистина е в Гериловото след Добрич.
Всичко това категорично показва, че османските завоеватели не са минали на път за Търново през Боаза (Дервента) край Търговище, а през Гериловото.
Още по-сериозен недостатък на твърдението, че средновековното селище в м. Парка е носило името Косово, е фактът, че в района на Търговище няма регистрирани (запазени) топоними, които да подкрепят това становище. Точно обратното! Съществуват множество местни предания и легенди, които твърдят, че старият град Ески Джумая, днес Търговище, е наследник на град Разбойна, който се е намирал при изхода на река Врана в м. Юртлука. Тази местност започва от изхода на река Врана в м. Парка и стига до моста на Първи долап. От юг тя е оградена от бърдото Узун орман (Дългата гора), на което е изградена стената на язовир Поляница, а от срещуположната северна страна е бърдото Драката (вилната зона).
По сведения на стари джумалии, ако някой искал да направи справка за землището на Ески Джумая по време на османското владичество, трябвало да търси в архивите на Цариград документацията на Разбойна кариеси джумая. За съжаление, авторът Иван Халаджов не е посочил своя източник и това ни кара да бъдем предпазливи в изводите.
За щастие, същата информация намираме в Български алманах от 1892 г., съставен вероятно по сведения на местни хора от Ески Джумая. Там е записано: „За наименованието на Ески Джумая съществува следующето предание: Самият град е бил някогаш в местностьта на сегашното село Разбойна, а мястото където е сега градът, било гора, въ която се намирала малка полянка. На тази полянка жителите на града Разбойна се събирали в петък на пазар да търгуват с разни неща, особено добитък. На този пазар идвал някой си Ескиджи (кърпач на вехти обуща), който бил много оригинален човек, та хората, когато се тъкмяли да отиват на тоя пазар си казвали: „да отидем на Ескиджи Джумая” и после, когато изсекли гората, постепенно се заселявали по 2-3 семейства и образували град, който от Ескиджи Джумая се нарекъл съкратено Ески Джумая.”
Сериозен аргумент в подкрепа на казаното е, че когато било създадено село Ески Джумая, пристигналите по-късно заселниците получавали фамилно име (нисба), по мястото откъдето са дошли. От църковната кондика на Ескиджумайската църква, започната през 1818 г. научаваме имената на: Добри Кисир Алванкювлю, дошъл от село Алваново, Хаджиолу Ивана Вирданлъ от Вардун, Иванчо Гереновлу от Герен, Конакли Маню от Конак, Барню Осман пазарли, т.е. от днешния град Омуртаг, Търновала бояджи Чакал от Търново, Велчу Бебровали от село Беброво, Стоян Варбицалъ от Върбица, дядо Исмили Валчу от Сливен, Трявнали Николов Тодур, от Трявна и много други.
От регистрите за умирания, венчавки и раждания са известни имената на Ахмед Стратижалъ – от Стража, Насчиолу Мехмед от Насчи, днес Макариополско и други.
Там обаче няма нито един човек с фамилия Разбойненски, защото те не са пришълци, а създатели на новото селище Джумая, после Джума пазар и накрая Ески Джумая, предшественик на днешния град Търговище.
Според цитирания Алманах, „на запад към Осман Пазарското шосе, близо 2 ½ километра от града се намира село Разбойна, за което се говори, че пак въ време на Турските нападения, там е бил главния отряд на Българската армия. Най-напред Турците нападнали и разбили там войската и после отишли и превзели Преслав, и от думата „разбивание” селото се нарекло „Разбойна”…”
Тук трябва да поправим авторите, защото името на Разбойна е известно още преди идването на османските завоеватели. То е засвидетелствано документално в османския регистър от 1485 г. Там ясно и точно е записано, че тимар (владение) на Насух Диване, син на Емир хан, е село Разбойна, спадащо към кааза Шумнъ, който го владее и участва във военни походи, съгласно берат на покойния султан Мохамед.
Фактът, че след завладяването на българската държава османците запазват старите имена на заварените градове и селища ни подсказва, че Разбойна е съществувала под това име и по време на Второто българско царство. Дали е създадено тогава или по-рано, е трудно да се каже, но историческата логика ни подсказва, че това е станало едновременно с изграждането на крепостта Крумово кале, за което ще разкажем в следващата статия.
В цитирания регистър липсва името на Джумалу или Джумая пазар, което потвърждава, че Разбойна е дала началото на новото селище Ески Джумая.
В него обаче намираме името на село Косива, т.е. Косово, спадащо също към каза Шумен. Възможно ли е на едно и също място, и по едно и също време, да има две селища с различни имена – Разбойна и Косово. Разбира се, че не! Изворите и топонимията са категорично, че на запад от Търговище се е намирало селището Разбойна. Тогава къде се е намирало толкова цитираното селище Косово?
В същият регистър намираме имената на три заварени от османците български селища, носещи въпросното име: Косова, Горне Косова и Косива.
Първото селище – Косова, се намира някъде в Северозападна България, тъй като е записано между селата Кървинче (неустановено) и Селановче (днес село Селановци, област Монтана), спадащо към каза (окръг) Рахово, днес град Оряхово. Така че то отпада от подозрение.
Второто селище – Горне Косова е записано към каза Търново и е локализирано точно при днешното село Горско Косово, Ловешка област, което също го лишава от претенцията да бъде споменатото от Нешри селище.
Остава последното селище Косива, което е записано към каза Шумну, т.е. намира се около град Шумен, където го поставя и Мехмед Нешри. По-точното му местоположение можем да определим въз основа на съседните села в описа. Сред тях са Марково, с друго име Ресне и село Равна, спадащи към същата каза Шумнъ. Тези три села: Марково, Равна, Косово и днес се намират едно до друго, но не в Преславска планина, а на Мадарското плато, известно в миналото като Сърта.
Нещо повече. Местна легенда твърди, че трите села Неново, Марково и Косово са създадени от трима българи (братя) Нено, Марко и Косьо, които преди това обитавали крепостта край река Марица. Тя е проучена от К. Шкорпил, който описва три крепости, намиращи се в района на селата Неново и Косово. Неновската крепост се намира на десния бряг в м. Смесите, където се сливат водите на реките Марица и Превода, а на левия бряг в м. Селище, се намират и руините на съпътстващото я селище.
Всичко това показва, че мястото на Косово, споменато от Нешри, е на Мадарското плато, където и днес негови съседи са посочените села от община Каспичан.
Така че предшественик на Търговище не е Косово, а днешното село Разбойна, което също си стои на старото място. Можем само да добавим, че името му идва от старобългарската дума „разбой”, която означава път, прокаран от водата през планината, каквато е долината на река Врана през Боаза или Дервента.
Затова, четете подробно и внимателно изворите. Цитирайте точно фактите и не изкривявайте информацията, така както ви е удобно. Не заблуждавайте хората, защото истината винаги излиза наяве. Патриотизмът не се състои в това да присвояваме чужда слава като македонците, а да се прекланяме и тачим това, което наистина имаме!
Валентин Княжевич
