16 април 1925 година. 15 часът. Катедралата “Св. Неделя“ (тогава “Св. Крал”) е препълнена с близки и познати на убития два дни по-рано запасен генерал Коста Георгиев – депутат и член на правителственото мнозинство в Народното събрание, председател на местната организация на Демократическия сговор в София и секретар на Софийския клон на Дружеството на запасните офицери. В храма е цялото семейство на генерала, повечето министри, включително министър-председателят Александър Цанков, голям брой депутати, действащи и запасни офицери, стотици приятели на починалия. Цар Борис ІІІ закъснява, а според установения за такива случаи ред той също трябва да бъде там.
Около 15.20 ч. митрополит Стефан, който ще извърши опелото, поема подаденото му от дякона евангелие. Миг след като е започнал да чете, се чува силен взрив. Мощна ударна вълна поваля намиращите се в църквата. Очевидецът Димитър Златарев, който по това време се намира на балкона на съседна сграда, вижда “самото кубе на църквата да хвърчи във въздуха“. Това става точно в 15 часа и 23 минути, както показвал тогава неговия часовник.
Макар и никой от министрите да не е убит, 213 души загубват живота си, а стотици са ранени в този чудовищен атентат в “Св. Неделя“ – едно от най- смъртоносните политически масови убийства на ХХ век. Жертвите сред управляващия елит обаче са много тежки: генерали, полковници и много други висши офицери, както кметът на София и началникът на полицията, загиват при експлозията.
По някаква чудна случайност цар Борис не присъства на погребалната служба. Само преди два дни е извършено нападение срещу него при прохода Арабаконак, където загиват главният му ловджия Петър Котев и ентомолога Делчо Илчев, пътували в царския автомобил. Оцеляват единствено царят и неговият адютант – търговищенецът ротмистър Неделчо Стаматов, който през цялото време на нападението отбранява и прикрива Борис ІІІ. Така нашият съгражданин Неделчо Стаматов спасява живота на българския монарх. Официалната версия за закъснението на царя за опелото в църквата „Св. Неделя” е, че преди атентата Борис е присъствал на друго опело – това на убития му приятел Делчо Илчев в Ентомологичния музей. Преди това пък присъствал на погребението на Петър Котев в Бели Искър. Друга версия сочи, че точно, когато се чува оглушителната експлозия, цар Борис ІІІ разговаря на ул. “Знеполе“ /пресечката на сегашната ул. “Стамболийски“ по посока към пощата/ с извиканият за разговор от него друг наш съгражданин – арх. Йордан Севов. Този разговор на улицата всъщност спасява за втори път царя от гибел.
Военният съд, който заседава в артилерийските казарми в София, установява, че атентатът в църквата “Св. Крал“ /“Св. Неделя“/ и засадата срещу царя на Арабаконак са част от една по-широко и обстойно планирана кампания, внушена отвън /от Коминтерна/ и направлявана от два терористични центъра, работещи в близко сътрудничество. Единият е военният център на БКП, ръководен от Коста Янков, Ив. Минков и Яко Доросиев. Вторият център се състои от радикални членове на земеделския съюз, като Николай Петрини, Димитър Грънчаров, Христо Косовски и др. Преки извършители на атентата са Никола Петров /Васко/ и клисаря Петър Задгорски.
Започват масови арести и разкрития на организациите на забранената тогава комунистическа партия. Задгорски, Марко Фридман и Коев са обесени публично в покрайнините на София сутринта на 27 май, други конспиратори са екзекутирани няколко дни по- късно, трети загиват при престрелка с полицията, а четвърти успяват да избягат. През юни 1925 г. Министъра на войната ген. Вълков прави следното изявление: “Отначало, след 16 април, числото на арестуваните бе твърде голямо. На 12 юни то се намали на 3 194. Срещу 1 182 са заведени следствени дела. Днес, 12 юни, в Софийски, Видински, Врачански, Петрички и Плевенски окръг са задържани 1 067 души; в Пловдивски, Хасковски, Старозагорски, Бургаски, Пашмаклийски /Смолянски/ и Кърджалийски – 1 371; в Шуменски, Варненски, Русенски и Търновски – 664.
В Ескиджумайска /Търговищка/ околия също има много арестувани. Тогавашният секретар на читалището Асен Каваев си спомня, че като млад адвокат изведнъж е бил ангажиран за цяла година от близките на арестуваните от с. Алваново, както и от много близки на джумайските арестувани във връзка с минирането и хвърлянето във въздуха на църквата “Св. Крал“. Сред арестуваните са Георги Долапчиев, Георги Моренов, Николай Друмев и др., като последният е заловен, вързан и „разкарван като мечка из града”. Във връзка с атентата, още на 16 април 1925 г. е арестуван в с. Презвитер Козма и бившия окръжен управител на Шумен при управлението на БЗНС Димитър Георгиев Иванов /Кискина/ от с. Буховци, който по- късно е убит в Дирекцията на полицията в София. Смъртта си там намират също Велчо Чернев Камбуров и Нено Чернев Генев от с. Ковачевец.
Атентатът в църквата “Св. Неделя“ е най-големия терористичен акт в българската история. За него освен историците напомня единствено черната мраморна плоча, поставена на централната фасада до входа на катедралата, която свидетелства за този черен ден от нашата история и за стотиците невинни жертви, загинали или пострадали под развалините на църквата на Велики Четвъртък, 16 април 1925 година.
