Река Врана

Малцина от жителите на град Търговище знаят името на реката, която минава през града, а още по-малко са тези, които знаят откъде извира тя. Затова с настоящите редове, ще се опитаме да запознаем любопитните с нейния кратък, но важен за района живот.

Река Врана е главният отводнителен канал на Търговищкия регион. Тя е една от неголемите реки в България. Родното й място е в района на село Тъпчилещово, което е разположено на 526 м н.в. в полите на Омуртагския рид. За начало й служи един малък извор, намиращ се на 580 м н. в., почти на седловината между върховете Саръ баба- Жълтият юнак, висок 613 м и Големия рът- 596 м. В миналото той бил известен с името Хайдушкото кладенче, а днес като Панайотово кладенче, по името на бащата на втория български космонавт Александър Александров – бай Панайот, който го поправил. От него надолу се оформя малък дол, който носи името Ада дере. Малко по-надолу, в него се влива втори дол, който събира оточните води от връх Чамлъка, а след още 500 метра в него се влива Килиджи дере, т.е. Глинесто дере, което събира сезонните води от обраслото с тучна трева било, наречено Ридо или Сърта. Оттук надолу реката носи името Чибурка – от старобългарската дума Чебър-дървен съд за течности, който бил закачен на старата чешма в Средната махала.

Малко преди да влезе в селото, реката приема още един поток. Това е водата, идваща от Дядостояновото кладенче и заедно минават под първия мост при Средната махала на селото, след който реката носи вече името Врана. След като излезе от село Тъпчилещово, тя протича спокойно през местностите Ливадите и Алчака, където приема водите от Голямата чешма и отточните води от южните възвишения, които служат за вододел на Врана и Вардунска река. След това с поредица от красиви меандри тя прорязва местността Чукуровец, като образува красива клисура. На изхода й водите на река Врана са хванати от язовирната стена на язовир Чукуровец. Там река Врана приема водите на Свинско дере и тези, идващи от Балабанлар пунар край село Презвитер Козма.

След язовира река Врана тече в източна посока, но след като пред нея изправи снага Преславска планина, тя прави рязък завой на север и се насочва към Дервенския проход. Преди да достигне до него, тя приема още водите на идващото от Поилището в м. Колибник суходолие – Райковец, както и тези от 5-те чешми в м. Пъстрите кладенци.

Точно при моста преди село Пролаз тя приема отляво водите на Шанлъ дере – Слънчовец, а след още 500 метра и на Карамфил дере. Отдясно пък се влива минаващият през село Пролаз Църковен дол.

След като навлезе в живописния пролом Дервента, тя приема отляво водите на Скритата вода, идващи от Голямата чешма при Пайдушко и, разбира се, Батановата вада, идваща от Водната дупка под канарата Марина скала, която се влива във Врана чрез два красиви водопада – Петопръстника и Големия скок.

Интересен сезонен приток на Врана се явявя и Бялата вода, която се спуска стръмно по южния скат на Острец, чиито води идват от Въртопите между Божурка и Пайдушко.

След като прореже красивите скални ритли, носещи името Крумови порти, река Врана излиза от пролома. На изхода му се намира ресторант Ловна среща, строен през 1927 г. По-късно през 1929 г. край него се оформя зона за отдих на джумалии, известна под името Парка. Като финал на тази инициатива през 1965 г. е открита и хижа Младост, до която водят три маркирани пътеки. Най-новата атракция е историческата алея по стария римски път, който води до античната крепост Мисионис и нейния наследник средновековното Крумово кале. За тях научаваме от намиращите се там Указателни табели.

След като излезе от прохода, реката преминава през широка речна долина, по която минава пътя Омуртаг – Търговище. Отляво тя е затворена от бърдото Драката, а от дясно я обгръща Узун орман – Дългата гора, зад която се издига централното било на Преславска планина. Местността от бърдото Узун орман да следващия мост на Врана е известна под името Юртлука. Предполага се, че тук е било някога старото селище Разбойна кариеси касаба, дало началото на днешния град Търговище. Затова, тук по реката, е имало множество долапи, воденици, тепавици и чаркове, от които се е съхранило името на Първи долап.

Малко след моста при Първи долап във Врана се влива Разбойненското дере.

След това реката минава спокойно през град Търговище, на края на който приема отляво водите на река Сива, които идват от чешмата Чортлян при Братово.

След като напусне града, пак отляво при Пробуда в нея се влива малката рекичка Кешка, после Ашири дере и най-пълноводният ляв приток Главница, на която е изграден язовир Съединение. Тя се влива във Врана срещу село Алваново.

Последният значителен ляв приток е Пакоша, който тръгва от чешмите на селата Звегор и Развигорово, към които се присъединяват Буховското дере и тези от Черенча и Средня. Той се влива във Врана, малко преди село Кочово.

По пътя си отляво Врана приема още няколко по-малки притока, като Кочовското дере, идващо от чешмата Капаклията; Осмарското дере, идващо от Манастирската чешма в Манастирски дол и последния ляв приток е Троишкото дере, носещо водите на Халваджийска чешма в м. Осмарски колони, при хижа Букаците.

От десните притоци на Врана заслужава да се споменат имената на Калайджи дере, което започва от извора Баш бунар в м. Хумата над село Стража. След като мине през село Осен, той носи вече името Осенка и се влива във Врана при село Надарево.

От билото на Преславска планина водят началото си и Отеки дере, Чобан дере и Боаз дере, които се вливат едно в друго и под името Дългачка река, а след това и във Врана при Кочово.

Последният десен приток на Врана извира от Пелин баир, откъдето водите от няколко чешми, се спускат надолу под името Акънджи дере, минават през селата Имренчево, Мостич и при Кирково се вливат във Врана.