charovna2017

обновена 2:50 PM EEST, Oct 19, 2018

С ЛЮБОВ КЪМ ДУХОВНОСТТА, БЪЛГАРЩИНАТА, РОДНИЯ КРАЙ И ХОРАТА

paraklis 0915

Уважаеми съграждани,

Не мога да не споделя с вас огромната си радост, че макар и след тринадесет години, вие имате своя нов Храм „Св мчци София, Вяра, Надежда е Любов“.Огромна е радостта ми и за това, че всичко се случи с участието на не малко Добри, сърцати хора, които показаха, че и в Търговище българският дух е жив, че милеят за родния край и с готовност правят всичко, коeто e в техните възможности. Щастлива съм, че на дело усетих тяхната съпричастност към дългогодишните ми усилия да направя нещо добро за своите съграждани, за родния край и не само, за да го има този Храм на духовността.
Аз срещнах моите нови съмишленици и получих подкрепата за пореден път на приятели, които бяха неотлъчно до мен и ми даваха сили да продължа в тези дълги и много трудни за мен години. Започвам с арх.Вичка Стоянова, която от самото начало е непрекъснато до мен, направи ПУП, непрекъснато съм ползвала безценните й консултации, участва в решаването на безброй проблеми, вършейки дори несвойствени неща. Инж.Христина Стефанова – генерален пълномощник на конструктора инж.Г.Барзов. Без да жали оскъдното си свободно време, въпреки огромните проблеми, които я следваха, от 2006г. нито за миг не позволи да се случи нещо неправомерно, без контрол. Какво да кажа за безценното приятелство на д-р Янка Стоянова. Колко разбиране, колко всяческа подкрепа – и морална и със средства, и то многократна! Въпреки голямата си служебна и друга заетост, тя винаги намираше време, за да ме подкрепи в трудни моменти, да помогне с каквото може. Ярък пример за перманентна съпричастност. Именно с нея накрая, след завършване на всички ремонти, десет часа се трудихме на Параклиса. Събирахме и пренасяхме сено, михме безброй пъти фугиращите смески, пренасяхме икони, пейки, маси, подреждахме. Благодаря ти, Приятелю! Благодаря ти за всичко! Благодаря ти и за това, че лекуваше Душата ми! Благодарна съм и на Пламен Цаков за дарените материали, за възможно най-високите отстъпки на закупуваните строителни материали. Неоценима беше и помощта с транспорт, което понякога беше непреодолим проблем, поради отдалечеността на Храма. Благодаря за всички съвети по най-различни проблеми. Не мога да не благодаря и на още един приятел – инж.Дечо Дяков, чийто богат опит винаги идваше на помощ. Много бяха проведените консултации, много безпокойство и усилия му костваше намирането на различни майстори, но накрая успявахме. Благодарна съм и за направените дарения. Благодарна съм на Генчо Генев за оказаното съдействие и заделени строителни материали за завършване на комплекса. Благодаря на братя Илиеви за дарените средства, за дарените каменни плочи – направения с тях цокъл най-сетне краси параклиса. Дарения от моя близък Иван Златев от София качествен и скъп гранитогрес след две години престой също украси пода на параклиса. Хиляди благодарности за усилията и вложените не малко средства за закупуване и транспортиране до Търговище. Благодаря ти, Ванко! Да са живи и здрави всичките ми приятели от цялата страна, които не ми отказваха своята помощ и всеки изпращаше спешно каквото може, а други даваха средства назаем и така нещата вървяха.Неоценима и непрекъсната е помощта и даренията на моите любими нови съседи Иван Китанов и прекрасната му съпруга Елена – моя ценен съветник по озеленяването. А какво да кажа за моите невероятни приятели Гинка и Георги Георгиеви, които също от самото начало и до сега ме подкрепят всячески. Много са подаръците за храма – и икони, и пейки, и вази и свещи. Благодарност и за гостоприемството в близко намиращата им се до Храма вила, за да свършвам повече работа, а не да пътувам напред-назад. Безспорно най-големи грижи за Храма, откак съществува и досега, вместо липсващите собственици, разбира се полагаха съседите Катя и Йордан Ангелови. Благодарение на тях Параклисът винаги беше чистичък и спретнат, имахме посадени цветенца, окосен екзистенц минимум около храма, елхички за Рождество, украса и яйчица за Възкресение, храмът беше отворен и приемаше своите гости. Хиляди благодарности за всичко сторено във времето в т.ч. и за дарените суми. През това незабравимо лято срещнах и още едни стопани на храма – прекрасното семейство Йорданка и Николай Божилови. Каква Вяра, Надежда, Любов, желание за служене на Бог и Доброто! Сякаш храмът е наименуван на техните Вяра, Надежда, Любов. С какво старание обслужват Храма – направиха чудесно прагче на входната врата, тяхна доброволна грижа е всичко необходимо да се случи там. Мъкнаха от голямо разстояние туби вода, за да не загинат цветенцата, садиха нови. Всеки празник, събота и неделя Параклисът е със широко отворени врати и всеки може да го посети. Щастлива съм , че ви имам, мили хора, щастлива съм, че ви срещнах! Да сте живи и здрави! Моля Бог да ви помага във всичко и винаги и да бди над Вас! Нека да се множат стопаните на Храма, за да го има!

Не мога да не благодаря и на представители на Община Търговище – на Асен Чакъров, който миналата година преобрази мястото. Надяваме се, че за храмовия празник – 17.09.2015г. пак ще отделят време да окосим и почистим наоколо, за да посрещнем като гостоприемни и добри домакини очакваните гости от цялата страна.

С особено задоволство искам да напиша за новите си приятели, които направиха чудеса, за да е Храмът това което е сега – невероятно красив, зоваящ и очакващ своите посетители. Търсейки Таньо Танев, попаднах на невероятния му асистент – Мирослав Панов. Говорихме по телефона, дори не се видяхме. Споделих някои проблеми, свързани с храма, за искреното ми желание да направя нещо добро по моему за родния край, за хората, за духовността. Не беше нужно да говоря много – бях разбрана бързо и точно, както става при хора с близки ценностни системи. В негово лице срещнах съмишленик. Обеща ми да предаде молбата ми за съдействие на г-н Танев и го е направил, както се оказа, по най-удачния начин. Реакцията беше бърза. Съобщиха ми, че поемат екстериора – окосяването на мястото, оформянето на дърветата, поставянето на външната топлооизолазия на храма без апсида и купол, измазване в т.ч. с органична (драскана) мазилка на целия храм, със силиконов фасаген местата за храмовата икона и надписа, поставянето на гранитогреса пред сградата, направата на каменния цокъл. Спомних си думите на Хайтов - „Едно е да искаш, друго е да можеш, трето и четвърто - да го направиш“. При тях всичко се сля в дела. Появи се техн.р-л Георги Емилов – „Жоро Фурията“, както аз го нарекох. Това невероятно момче правеше невероятни комбинации, невероятна организация и нещата вървяха. Косихме, лепихме изолация, мазахме – за всичко беше помислено, за всичко се появяваха точните майстори и правеха чудеса. Никога няма да забравя новите си приятели, които за две седмици постигнаха невероятно много неща. Най-дълго през цялото време работиха Андриан и Васко. Ще помня леко саркастичната, по детски чиста усмивка на Андриан и сръчните ръце на този 26-годишен младеж Васко Добродушко - готов да помогне винаги на всеки и за всичко. Шофьорът Екрем „Братчеда“, който сутрин ни събираше и вечер ни довеждаше обратно, пътувайки с весели закачки и смях. За органичната мазилка към основната група се присъединиха Хасан, Исмаил, Халил и Шакир. Работеха като факири. Радвах се, гледайки как заедно християни и мюсюлмани с любов преобразяваха този Храм на духовността. Това беше моята мечта – Храма да бъде за всички, които вярват в Бог и Му служат. Щастливият случай ме срещна и с Петя Петкова и Лъчезар Ламбов, които поеха интериора – трябваше да поправим безобразно изпълнената, нехомогенна, неставаща за нищо, трислойна мазилка за изографисване. Решиха да шкурят целия храм. Гледах страховито високо 6 метра скеле и майсторите – младежи със шкурките, задушаващи се от невъобразимия прах. След това следваше грундирането с дълбокопроникващ грунд и накрая нанасянето на самата мазилка. Митко, Николай, Деян и Милен, тези прекрасни младежи, свършиха толкова много неща, толкова много работа и то как! Възхищавах се и на невероятно добрата организация на целия процес, който продължи само пет дни, но Храмът светна с целия си блясък. Оставаше да изпишем името на Храма и да изобразим храмовата икона на фасадата. Нужна беше помощта на специалисти. Зограф в момента нямахме. Обърнах се към рекламните агенции. Първо към Стела и Диана. Отново невероятно приятна и ползотворна среща с тези мъжки момичета. Впечатли ме възхитителната организация, експедитивност, точност, прецизност. Докато кажа надписът за нишата с определено специфично изпълнение и трите красиви указателни табели бяха готови. Плени ме рядко срещаната тяхна съпричастност. Заедно с художника Николай Ангелов, на когото също изказвам благодарност, и по негов съвет се обърнах към Емил Пасков. Използвайки възможностите на компютърната техника веднага изработиха и ни предложиха макет на храмовата икона и надписа. След една седмица беше монтирано и красеше Храма. Ето колко прав е народът – „Сговорна дружина планина повдига“.

И тъй Храмът е готов и ви очаква. Възползвайте се от всичко, което е дарено преди всичко на вас! Накрая бих искала да ви уведомя, че остават още не малко неща за правене, за да го има цялостният прекрасен комплекс, проектиран от световно известните арх.Хр.Чокова, инженер-конструктор Г.Барзов и ел.инженера Л.Аладжем. Остава до изградим навеса за братски трапези и обреди, помощно помещение за инвентар, църковна утвар и др.. Трябва да построим нова външна тоалетна за посетителите, да съградим чешма и аязмо за чудотворната вода, да направим проектираните алеи и паркинг, подходяща ограда и озеленяване. Вярваме, че всичко ще стане отново с общи усилия и разчитаме на вашата съпричастност.

Възползвам се от възможността да ви поканя на храмовия празник на 17.09.2015г.. Допълнителна информация ще бъде дадена на моб.телефон 0876 811 880.

С уважение и обич: Надежда Сербезова и Инициативен комитет

16°C

Targovishte

Cloudy

Humidity: 59%

Wind: 19.31 km/h

  • 20 Oct 2018 19°C 8°C
  • 21 Oct 2018 17°C 8°C