Днес, 31 май 2016 г., се навършват 140 години от героичната гибел на Никола Симов – Куруто, знаменосеца на Ботевата чета.
Роден в гр.Търговище /в миналото Ески Джумая/ около 1845 година. От малък остава сирак и се сблъсква с несгодите на чирашкия живот. Основното му занятие е дребен кърджия /търговец/.
Тежките несгоди, с които се сблъсква в своя живот, възпитават чувството му на справедливост и борбеност. Правят го защитник на бедни и неоправдани, независимо от тяхната религиозна принадлежност. Върху мирогледа на Никола Симов особено въздействие оказва поп Сава Катрафилов, учител в Долномахаленското училище /1867 г./, посял бунтовните настроения в будните младежи в града.
През 1872 г. Ангел Кънчев основава Таен революционен комитет в Ески Джумая, част от комитетската мрежа на В. Левски. Никола Симов е сред учредителите. Разгромът на комитета през 1873 г. е преломен момент в живота на Никола Симов. Той е арестуван и изпратен в Русчушкия затвор, откъдето съумява да избяга. Пребивава известно време в Манкалия и Черна вода, от където се прехвърля в Румъния и се озовава в хъшовския център – град Браила в Румъния. Заедно с Никола Кючуков отиват в Букурещ и се установяват в печатницата на Л. Каравелов. Там Никола Симов се запознава с Христо Ботев. Сред хъшовските среди Никола Симов е известен със своята смелост, честност и справедливост. Там той получава прозвището Куруто /висок, слаб, сух/.
Включва се в подготовката на Априлското въстание и действа като изграден революционер, за което свидетелстват писмата на Тома Кърджиев. Заедно с Христо Ботев участва в подготовката на четата, готвеща се да премине река Дунав в помощ на въстанала България. На парахода „Радецки” се качва от Бекет. Христо Ботев лично връчва знамето на Никола Симов като го обявява за знаменосец на четата.
На връх Милин камък на 31 май 1876 година Никола Симов – Куруто пада тежко ранен при първото голямо сражение на четата с турската войска.
140 години изминаха от онзи трагичен ден от саможертвата на Знаменосеца. Никола Симов – Куруто има своето достойно и заслужено място в пантеона на националната всебългарска революция за свободата на България.
РИМ Търговище
