обновена 12:19 PM EEST, May 17, 2024

Едно мнение за името на селището и крепостта в местността Парка

misionis 0618

Местността Парка се намира на 7 км западно от град Търговище. Крепостта се издига върху малко възвишение над десния бряг на река Врана в пролома Дервента, известен още като Боаза.

Сред местното население тя е позната като Крумово кале. Проучванията обаче показват, че мястото е обитавано много преди идването на българите и вероятно тогава е носило друго име. Затова ще насочим вниманието си към ония по-далечни времена, за да разберем как са се наричали крепостта и селището в м. Парка.


Първият, който посещава това място с изследователска цел е известният археолог Карел Шкорил (1859-1944). Както самият той казва „Заобиколих Ломско (долината на Черни Лом) през 1887 и 1892 г., а през 1912 г., като пратеник на археологическата комисия в София за съставяне на опис на старините...”.


Тогава той посещава Търговищкия край и пише: ” 1.Дервентъ, пролом между Герловската долина и Ескиджумайското поле, на река Врана, по който минава пътя от Осман-пазар за Ески-Джумая. До северното му устие се намират развалините на един стар град. Проломът е бил пазен от три крепости: Градище (на югоизток над село Дервент), до южното устие; Кале Дузу (Курт кале), до северното устие, а Хисаръ кале - на платото на планината въ средата над левия бряг на пролома. Съществува предание, че село Дервент е било християнско (до селото има развалини на една църква) и селото, както и пролома носили името Уица..”
Както се вижда, на Шкорпил са известни две имена на крепостта - Кале дюзю и Курт кале. Вероятно негови водачи са били местни мюсюлмани от града или близкото село Разбойна, които са знаели турското име на крепостта. Всъщност Кале дюзю е географско описание на мястото, т.е. равнището (поляната) при Калето, докато с другото име Курт кале - Вълча крепост, се означава самата крепост, която отдавна е запустяла и се обитава вече само от вълци (курт).


В своите писания на няколко места Шкорпил поддържа мнението, че там се е намирал античният град Мисионис, за който споменава арабският географ Мохамед ал Идриси. Във връзка с това той пояснява, че с издигането на аула на хан Омуртаг и преместването на столицата в Преслав, пътя от Одесос (Варна) – Марцианополис (Девня) – Никополис (село Никюп) – Мелта (Ловеч) се премества на юг към Преславска планина. Цитирайки отново Идриси и описания от него път от Варна за Константинопол по сушата, той поставя след Бурфанто (Провадия) и Мигали Берисклава (Преслав) - Мисионос, който се намирал при северния изход на пролома Девент(Уица).


Същото твърди и при описанието на пътя от Разград за Сливен: „ а пътят от Разград за Сливен минава през Ески-Джумая и пролома Дервент (Кркъгечит- су, б.а. по точно Къркгечит су, т.е. водата (реката), която се преминава 40 пъти). Малко по-надолу той продължава: „Положението на град Мисионос (Меберсинос, Мерсинос, Месинос) определихме до северния край на пролома Дервентъ (Уица)”.


Това твърдение откриваме и в статията му „Старобългарската съобщителна мрежа около Преслав и крепостите по нея”. Сборник в памет на проф. Петър Кинов, С., 1939 г., с.100, 105-106.


Цитираният от него арабски географ Идриси е автор на обемист труд озаглавен "Развлечение на копнеещият да преброди страните", наричан за кратко "Географията на Ал-Идриси", който е завършен през 1153 г. По времето на Шкорпил, използването на „Географията” на Идриси става по превода на френския ориенталист Пиер-Амеде Емилиан Проб Жобер(1779-1847) от 1836-1840 г., който по мнението на специалистите е твърде неточен, а новите още не са направени. Този превод става достояние на българските учени, в това число и на Шкорпил, благодарение на чешко-австрийския географ и езиковед Вилхелм Томашек (1841-1901), който въз основа на превода на Жобер издава през 1887 г. своята студия „Търговските пътища в XII в.” В нея обаче са дадени само извадки от сведенията на Идриси, т. е. една малка част от „Географията”. Освен това той прави своя интерпретация на селищата, в един ред отговарящ на известните стари римски и византийски пътища, а не по реда, в който са изброени от Идриси. Това води до редица неточности у авторите, които го използват.
От това е подведен и самият Шкорпил, който поставя веднага след Преслав- Мисионос, който липсва на това място в по-точния превод на Б. Недков от 1960 г. Там след Мигали Берисклава(Преслав) следва Фарбисиус(Върбица), после Аграмини(Градец) и Истинус(Сливен), т.е. Мисионос е вмъкнат умишлено на това място, за да се подкрепи тезата, че се намира при северния изход на прохода Дербент край Търговище.
Малко по-късно свои проучвания провежда и околийският училищен инспектор Иван Георгиев, който прави и първия опит за история на град Търговище. Той е силно повлиян от авторитета на Карел Шкорпил и в глава VII- „Местоположение и възникване на Търговище” приема неговата версия, че селището в м. Парка е носило името Мисионис.


Сериозни научни проучвания на възвишението Крумово кале започват едва през 1962 г., от екип под ръководството на Димитър Овчаров, директор на историческия музей в Търговище. Проведените археологически разкопки разкриват крепост от V-VI век.


През 1972 година разкопките са прекратени и ще минат повече от 32 години, преди да бъдат отново подновени. Това става през 2004 г., когато след сигнал за иманярски изкопи на Крумово кале, археолога Ангел Конаклиев започва нови проучвания.


Проведените археологически проучвания на крепостта и нейните околности от 2004 година до днес, изцяло преобръщат представата за този исторически обект. Вместо обикновена стражева крепост с малък гарнизон, както предполага Д. Овчаров, те изваждат на бял свят един забравен град, когото набързо кръщават Мисионис.


Това предположение подето още от Шкорпил, обаче е трудно доказуемо, защото не намира подкрепа от друг документ. Освен това, самият извор- „Географията” на Идриси, е твърде спорен и на места доказано неточен, а това ни кара да се съмняваме, че в м. Парка е съществувал град с такова име. Основанията ни за това са добре аргументирани и са следните.


Първо: От съществуването на града през V-VI век до съставянето на „Географията” през XII век, са изминали близо 600 години. През това време са се изредили(сменили) няколко исторически периода: късна античност и варварски нашествия, ранно средновековие и появата на българите на Балканите, падане на България под византийска власт. Всеки един от тях има своя характерна култура, която е свързана с определен народ(племе). Всяко от тях е говорило на свой език и давало свое име на селището, което обитава. Повечето от тях са нетрайни и скоро се заменят от нови племена и имена. Така че няма как до Идриси да е достигнало автентичното име на този град.


При това, самият Идриси съобщава, че за написването на своя труд е използвал 12 арабско-персийски и двама западноевропейски автори. Вместо да намери в книгите им това, което търси, той се обърква още повече. Затова неговия покровител крал Роджер II заповядал да доведат при него специалисти в тази материя, но и те не оправдават очакванията. Тогава той взема решение да се повикат от други страни добре осведомени пътници, т.е. пътешественици. Всеки път когато информаторите били единодушни в изказването си за дадена географска точка и мнението им се покривало, тази точка била приемана и считана за напълно достоверна. Обратното- тя била отхвърляна.


Идриси не е пътувал и до Балканите. Сведенията за българските земи той черпи от гръцки писмени източници и устни сведения на търговци и моряци. Една малка част от сведенията имат латински произход и само една незначителна част са от славянски (българи, руси, сърби, хървати, поляци) произход. Така цели 15 години той събира информация, с която през 1153 г. издава своята „География”. В нея, описанието на българските земи попадат в 4-та секция на V климат и 4 и 5 секция на VI климат.


Второ: До нас не е достигнал оригинала на Идриси, а негови късни преписи. Знаем, че преписи се правят когато документа се изхаби и не може повече да се използва, а това предполага грешки при преписване на онези повредени места. До сега са известни девет преписа от XIV, XV и XVI век. Само четири от тях са пълни, останалите пет са непълни, като седем от тях са придружени с карти. Сред пълните текстове е и българският(Софийски) препис. Той е намерен в годините на Първата световна война от проф. Йордан Иванов в библиотеката на Томбул джамия в Шумен. Написан е под заглавие(унван) „Китаб нузхат ал- мущак фи ихтирак ал- афак”, в превод Книга за развлечение на копнеещия да преброди страните. Преписа е завършен на 31.08.1556 г. в Кайро, от някой си Мохамед ибн Али ал- Аджхури аш- Шафии, т.е. Мохамед от село Аджухри край Кайро, който бил член на религиозната школа Шафии. Книгата е преведена от Борис Недков през 1960 г., под заглавие „България и съседните й земи през XII век според „Географията” на Идриси”.


Трето: Името Мисионис не се споменава директно в нито един от преписите. В тях то се среща на три места, под три различни форми: Меберсинос, Мерсинос, Месинос, при това единият път става въпрос за име на река. В научно обръщение то се въвежда от В. Томашек, като тълкувание и реконструкция на споменатите имена до Масиунус.


Първи, който използва името Мисионос е Шкорпил, а след него това прави и В.Аврамов. От тях го възприема Иван Георгиев, а след това и останалите изследователи.


В своите разяснения те изказват предположение, че името Мисионис произлиза от думата „мисия”- място, където пребивава дипломатическо пратеничество от друга страна. Някои дори предполагат, че става въпрос за мисията на Свети Андрей Първозвани. Това разбира се е невъзможно, защото своята мисия за приобщаване на нови народи в християнството, Свети Андрей осъществява през I век, но тя се провежда по брега на Черно море и достига до Скития и Грузия. Няма никакви сведения той да е посещавал вътрешността на Мизия.


Други търсят и извеждат това име от Мизия и го представят дори като столица на тази провинция. Това разбира се е още по-неуместно, защото на латински Мизия се изписва ”Moesia”- чете се Моесия и няма как от там да се получи името Мисионис.


Всъщност името Мисионис е латиниска форма на думата мисия, предадена в родителен падеж. Град със същото име Мисионис има и в САЩ, но се надявам да не се търси връзка с него.
Всичко това показва колко недоказуема е тази хипотеза, защото се гради не върху факти и документи, а върху тълкуване и предположения (догадки).


Най-сериозният недостатък на това становище, обаче е, че това име не е познато на нито един от античните автори, които са съвременници на този град. Сред тях е Прокопий Кесарийски, автор на няколко книги, от които за нас най-голям интерес представлява „За строежите”, написана през 551 г., т.е. точно по време на разцвета на селището в м. Парка. Тя се състои от шест книги, отразяващи строителната дейност на император Юстиниан I (527-565).


Това, което търсим намираме в книга IV, където са описани интересуващите ни земи на провинция Мизия. След като изброява селищата в провинциите Европа, Родопа, Тракия и Хемимонт, той продължава: „Останалите тракийски укрепления покрай Евксинския Понт(Черно море) и река Истър(Дунав) и във вътрешността се назовават както следва. В Мизия и покрай река Истър: Ескуленте, Скатрина, Апиара, Сексагинтаприста, Деониана, Лимо, Одесос, Видигис, Арина, Никополис, Зикидава или Сикидава, Спивирос, Полис Кастелон, Кистидизос, Бастернас, Металос, Вирипара, Спатизос, Маркерота, Водас, Зиснудева, Турулис, Юстианопол, Терма, Гемеломунтес, Асилва(зад гората), Кускаври, Кускули, Фосатон, Висдина, Марцианополис, Скитиас, Грапсо, Ноно, Трезмис, Неайодуно, Ресидина, Константиниана, Калатис, Васадина, Веледина, Абритус, Рубуста, Динискарта, Монтерегина, Векис, Алтина, Манровале, Тигра, Скедева, Новас.
Във вътрешността: Конусторус, Виргинаса, Тилито, Анкириана, Муридева, Ицес, Кастеланово, Падисара, Висмафа, Валентиниана, Залдапа, Аксиопол, Карсо, Грациана, Преидис, Аргамо, Павломандра, Цасклис, Пулхра Теодора, Томи, Креас, Катасу, Нисконис, Новеюстиниана, Президио и Ергамия.”


Това са общо 77 селища и укрепления издигнати или възстановени по времето на император Юстиниан, и както се вижда сред тях не се среща името Мисионис или друго близко по звучене. При това археологическите проучвания на крепостта Крумово кале показват сериозни разрушения на църкви №2 и №3 в края на V и началото на VI век, които са се нуждаели от ремонт именно по това време. Възможно ли е такъв начетен автор да е пропуснал един голям и цветущ град, както го описва Идриси? Не разбира се. Той просто не го е отбелязал (записал), защото по това време(около 551 г., когато е написана книгата „За строежите”) не е съществувал град с такова име. Така че най-вероятно Идриси е описал не някой античен град от днешните български земи, а такъв от негово време- XII век.


По време на написване на Географията” на Идриси(1153), българските земи се намират под ромейска власт. След като знаем от самият автор, че е събирал сведения от разни пътешественици, то най-вероятно неговите информатори за този град са били гръцки моряци или търговци, които са посещавали пристанището в Палермо- столица на Сицилианското кралства(1130-1816 г.), където живее и твори Идриси. Естествено те не са знаели добре български език и по тази причина не са могли да му предадат точно автентичното българско произношение на селищното име и са го изопачили. При арабската транскрипция на тази информация се е получило второ изкривяване и така се стига до трите форми на изписване на името на града: Меберсинос, Мерсинос и Месинос, по превода на Жобер, което В. Томашек, тълкува и реконструира като Масиунус, станало впоследствие Мисионос и Мисионис.


Според Б. Недков, самото четене Масиунус, което прави Томашек не е установено, защото арабският текст може да се чете както Misionos, така и Medersinos, Mirsionos и дори Mesikos. Затова той се опитва да тълкува и да намери най-близкия превод на арабската дума, която отразява чутото от Идриси. Накрая и Недков приема становището на Томашек и в бележка №221 към своя текст пояснява: „Masinus, Masinu, Misinu, което ние коригираме по Томашек на Масиунус(Masiunus).


В друга бележка №260 Б. Недков допълва: „Masinus или Misinos, а в един ръкопис Misius, което ние коригираме на Масиунус, тъй като е напълно сходно с формата на името на Шумен.
Според последният, арабското Масиунус е получено по всяка вероятност от изходната формата Симеонис, чрез метатеза(езиков приом за по-лесно произнасяне на думите), подобно на Фурумиздус(Firimizdus) у Томашек от Моровизд, у Жобер- Формендос.


От тези разсъждения се вижда, че самата метатеза си остава проблематична. От тук нататък е трудно, да не кажем ненаучно да се правят изводи(хипотези) върху тълкувания и предположения.
Все пак, ако се доверим на двамата уважавани автори, зад реконструираното от тях име Масиунус, трябва да се вижда град Шумен.


За самият град те смятат, че името на Шумен вероятно има връзка с името на цар Симеон, което е засвидетелствано в изворите като географско име. На същото мнение са Константин Иречек и Георги Джумалиев, автор на първата история на града.


Това сведение идва от византийската писателка Ана Комнина(1083-1153), авторка на биографичен исторически труд в 5 тома, озаглавен „Алексиада”. Той е завършен през 1148 г., т.е. по същото време, когато Идриси пише още своята „География”. Тя е посветена на нейния баща император Алексий I Комнин(1081-1118 г.). В нея авторката описва неговите подвизи във войната с печенегите през 1088 г. Там тя разказва, че след като преминал прохода Сидера(според някои Веригава, днес Върбишки проход, а според нас Котленския проход, защото там се намира старото селище Ичера, от където вероятно идва дава името Сидера- изопачено от Ичера на Сичера до Сидера), той се разположил на лагер край Вичина- река Тича, която минава през Гериловото. Там хората му се пръснали да търсят храна, но били нападани от местните жители. Затова на разсъмване императора бързо се изнесъл и стигнал до Плиска, а после се изкачил на така наречения „Симеонов хълм”, който от местните жители се наричал „Скитско съвещалище”- вероятно там скитите, както авторката нарича печенегите, се събирали на съвет.


Симеоновия хълм”(някъде Симеоново краехълмие), се идентифицира най-често с крепостта при с. Войвода, която се намира на Воеводската могила(414 м). Там наистина има руини на сграда 40/60 м, която може да се свърже с името на Симеон. Но както пише авторката Анна Комнина, по нейно време местното население наричало вече мястото „Скитско съвещалище”. Възможно ли е местното българско население толкова бързо да забрави(изостави) един такъв значим топоним от своята история и да го замени с друг, незначителен- твърде съмнително! Затова предлагаме друга версия на нейните сведения.


Да припомним, че след като се вдигнал от лагера при Вичина(река Тича) в Гериловото, император Алексий I достигнал до Плиска и се качил на „Симеоновия връх”. Това показва, че ромейската армия е минала през столицата Преслав, но авторката не казва нищо за нея, а споменава Плиска, която вече не съществува, защото отдавна е изоставена и разорена от печенегите. Затова предполагаме, че под Плиска Ана Комнина има предвид Преслав и тогава този хълм трябва да се постави край днешния град Шумен, където се издига Шуменското плато. Там се намира Хисарлъка(Стария град), където наистина има регистрирани археологически следи от времето на цар Симеон.


Ако приемен тези разсъждения, то по времето на цар Симеон на Шуменското плато е издигнато укрепление, станало известно под името „Симеонов хълм”- градеж, град. В изворите името на град Шумен се среща в различни варианти от Сумунум, Шимеонит, Шумена, Шумна, което показва дългата еволюция на името от Симеонов хълм(Симеоновград) до днешното Шумен. Това име е изградено по същия начин както имената на други средновековни български градове: Равен, Червен, Плевен, Сливен или планината Руен. Това потвърждава, че името на град Шумен е свързано с прочутия цар Симеон и го носи от времето на Първото българско царство. По време на 168 годишно ромейско владичество по българските земи, когато Идриси пише своята География, то било видоизменено на Симеонис и под тази форма е достигнало чрез ромейски търговци или моряци до ушите на автора, който го транкрибира(записва) на арабски чрез метатеза, несигурно по три различни начина.


Това становище се подкрепя от така наречения Шишманов надпис. Той е намерен през 1967 г. именно на Шуменската крепост- Хисарлъка и е известен още като „Надписа на Срацо”. Датира се към края на ХІV век- вероятно през 1392 г. Текстът гласи следното: „Аз на българите(благоверен)цар Иван Шишман, син на великия цар Иван Александър, дойдох в град Шумен по царско блоговоление в името на небесния цар Христа, и аз Срацо писах, внук на великия епикерний Срацимир, тези слова”.


Надписът категорично показва, че по времето на Идриси този град е съществувал и е бил от голямо значение, щом като е посетен лично от българският владетел. С това отпада и версията, че градът е получил името си Шумнъ от завладелите го османски турци. Така че зад преосмисленото и реконструирано име Масиунус с преход в Мисионис не се крие град Търговище, а Шумен, който по това време наистина е значителен търговски център, както го описва Идриси. Археологическите проучвания показват, че от обикновено старобългарско укрепление през VII-X век, той се превръща през XII-XIV век във феодален град със замък, вътрешен и външен укрепен пояс, по който са изградени 28 бойни кули и бастиони, три порти и пет малки портици, с 2 (общо 7) църкви и множество работилници. Така той става търговско и религиозно средище, измествайки старата столица Преслав. Затова, когато е завладян от турците е превърнат в административен център на каза Шумнъ, в която попада и малкото селце Разбойна, а бъдещият град Ески Джумая, днес Търговище, все още не съществува. Затова напълно естествено в крепостната кула в „Стария град” стои цитата: „Последният (Масиунус-Шумен) е голям град, основан в старо време”. „География” на Идриси XII век.
От това следва, че крепостта и града край Търговище няма как да са носили името Мисионис, становище, което се споделя днес от повечето български историци. Тогава какво име е носил този град в м. Парка. Възможно ли е един значителен религиозен център, за което свидетелстват разкритите там епископски църкви, да е бил без име. Разбира се, че не. Затова ще си опитаме да го намерим в изворите от онова далечно време(V-VI век).


Както вече казахме, сред онези 77 селища намиращи се според Прокопий Кесарийски в Мизия и във Вътрешността, липсва името Мисионис. Една част от тях вече са локализирани и местата им се знаят. Сред тях, обаче все още има една немалка част, които са известни само на автора и чакат тяхното местоположение да бъде установено. Именно там ще насочим вниманието си в търсене на загубеното във времето име на крепостта и града в м. Парка(Крумово кале).


И така, разглеждайки внимателно споменатите от Прокопий Кесарийски имена, виждаме, че те са подредени в логическа последователност и са групирани около едно стратегически важно селище. Сред тях е Абритус, който се намира край днешния град Разград и е само на 35 км от Търговище. Преди Абритус са записани имената на Калатис при Мангалия, Васадина- неустановено и Веледина също неустановено. След като знае, че Калатис се намира при днешния град Мангалия, който е на север от Абритус, то местоположението на Васадина и Веледина трябва да се търси също на север, някъде между Мангалия и Разград.
След Абритус са изброени: Рубуста, Динискарта и Монтерегина, които трябва да се намират в противоположна посока.


Тук трябва да поясним, че Абритус се намира на важно кръстовище, където се пресичат централно-мизийският път от Одесос и Абритус към Никополис ад Иструм и напречната артерия от Сексагинта Приста при Русе през Абритус на юг към Търговище и Тракия. Следователно тези три селища трябва да се намират по тези пътища.


На база от наличната информация е установено, че едното от тях- Динискарта, се намира в района на село Войвода, община Нови пазар. Там е разкрита римска укрепена пътна станция, охранявала пътя от Сексагинта Приста(Русе) през Абритус към Марцианопол(Девня) и Одеса(Варна).


Това показва, че Динискарта се е намирала на изток от Абритус. Тогава местоположението на останалите две- Рубуста и Монтерегина, трябва да се търси на юг и запад от Абритус.


От тях двете, веднага ни грабва името на Монтерегина, което в превод от латински означава Планинска кралица(царица), от „монте”- планина и „регина”- женско съответствие на латинското „рекс”- крал, т.е. кралица.
Името ни подсказва още, че това селище не може да се намира на север или запад от Разград където е Дунавската равнина, защото там няма планини. Тамошните височини са наричани от средновековните автори от XI век с калката „ἐκατὸν βουνοί” - екатон вунос/бунос, в превод ‘сто хълма’, т.е. тези височини са обозначавани с термина буни- хълмове, а не като планини.


Затова местоположението на Монтерегина трябва да се търси на юг от Разград, по посока към Стара планина, откъдето вероятно идва името й. Зад Стара планина се намира вече друга провинция- Хемимонт, а във високите части на планината няма регистрирани големи селища. Така че най-вероятното място където трябва да се търси този обект е Предбалкана, където през IV-VI век е изградена мощна отбранителна система. Част от Предбалкана на Стара планина е Преславска планина край Търговище, където има регистрирано голямо селище, именно от времето на Прокопий Кесарийски.


Монтерегина не се споменава от по-ранните автори Страбон(64 г.пр.н.е.-23 г.) и Птолемей(100-165), което показва, че е възникнала след II век, точно когото се появява селището в местността Парка. Така че е напълно възможно това красиво име Монтерегина или Планинска кралица(царица) да е носил късно-античния град в м. Парка край Търговище.


Това разбира се е само едно добре аргументирано логическо разсъждение, на база от наличната информация. Докато не се намери, обаче надпис или друг писмен извор от онова време, който да го подкрепи, то ще си остане само една хипотеза, но при всяко положение по-вероятна от Мисионис.

Размишлявал Валентин Княжевич

Новината е тагната с: търговище мисионис парка