Една „легенда” на 100 години

Всяка събота и неделя част от жителите на град Търговище поемат към близката Преславска планина, наричана в миналото Дервент балкан. И още щом слязат от автобус №4, се срещат с величествената фигура на Белия кон, изправил снага над река Врана, върху източния склон на високия 541 м връх Острец. И напълно естествено си задават въпроса - кой е сътворил това творение и кога е станало това? 

Много хора са се опитали да дадат отговор на този въпрос. Едни го приписват на човешката ръка и, за да го потвърдят, създават легендата за Хуба и нейния баща Кан Крум, основавайки се на близката крепост Крумово кале.

Ако това творение беше дело на този велик български владетел, то щеше да остави дълбоки следи в сърцата на хората и те щяха да му дадат подобаващо име, както на крепостта. За съжаление това не е така, а точно обратното.

Всеизвестно е, че топонимите, т.е. имената на местностите, показват техните природни особености, отразяват стопанския живот или културно-историческото наследство на местното население. Така например, височината, на която е изправил снага Белия кон, носи на топографските карти скромното име Острец или Сивриджа баир, което отговаря на неговия географски вид - Остър връх. Същото може да се каже и за съседния до Коня скален ръб, който носи името Коан каяръ или Пчелен камък, а близките Дядовълювите кошари носят името на своя собственик.

Тогава - защо името на Белия кон или само Коня липсва на старите карти и в емлячните регистри. Отговорът е ясен - защото това изображение е липсвало пред очите на местното население преди 100 г.

Това се подкрепя и от миналите покрай обекта пътешественици.

Защо известният френски геолог Ами Буе, който минава през Боаза в 1836 г., не го е забелязал?

Феликс Каниц, който пътешества с лист и молив в ръка и е оставил толкова много графики, е минал два пъти покрай него и също не е оставил сведения за подобно изображение.

На 28 юли 1884 г. - слънчев ден, на път от Ески Джумая за Осман пазар, днес Омуртаг, през Боаза минава К. Иречек, който търси изображение на конник, подобен на този в Мадара, за който му разказват в Ески Джумая, но също не споменава да е видял подобно творение като Белия кон.

Възможно ли е Карел Шкорпил, който през 1911 г. обикаля и описва подробно историческите обекти в този район, да не го е забелязал?

Разбира се, че не защото го е нямало. Защото Белият кон е едно прекрасно природно творение, създадено от великия творец - Природата, пред погледа на хората, само преди 100 години. Знаем и точната му рождена дата - 6 юли 1914 г. На този ден се излива пороен дъжд, който предизвиква най-голямото в историята на града наводнение. Придошлите води на река Врана отнасят 286 къщи, 57 дюкяна и отнемат живота на много хора. Тогава се оформя и природния феномен „Конят”.

За това научаваме от дядо Слави Вълчев Папазов, роден на 01.09.1867 г., чиито кошари са се намирали точно под Белия кон, където е днес къмпинг „Люляка”. Самият той се спасява от стихията, като се приютява с част от овцете си в съседните Тачови /Христо Топалов/ кошари, намиращи се нависокото, където е сега Профилакториумът. След като се оттеглят водите, той се завръща и с изумление установява творението на буйните води. Те затрупват и намиращата се недалеч от Коня свещена пещера Анна маара - Майчина пещера, в която местното неолитно население принасяло своите дарове. Дядо Слави умира на 90 години през 1957 г. Неговите спомени ни предаде синът му Васил Славов Папазов, починал през 1977 г. и неговият внук Спас В. Папазов, роден през 1934 г.

Същото разказват и наследниците на П. Топалов, който имал караджейка, недалеч от техните кошари, при днешния бент на река Врана.

Тези сведения потвърди и бай Делю /Недялко Велчев Михов, роден през 1936 г./, който още живее на 500 м от Белия кон в наследствения си имот. Това той научил от дядо Любен, овчар и козар, който умира на 114 г.

Към тези свидетели добавяме и наследниците на дядо Гатю, който имал воденица - Гятюва жерка, на южния склон на същия баир, на гърба на Белия кон; наследниците на Сивриеви, чиято воденица се намирала на мястото на игрището за тенис-корд в комплекс Белия кон, която била отнесена от наводнението; тези на Спас Узунов, който имал пчелин на мястото на днешния комплекс Рай; тези на Киро Собаджиев, който имал кошари, зад хотел Балкан и много други, които вече не са между нас.

Така че да спрем да създаваме нови легенди, а да приемем тази, създадена от природата преди 100 години.

Валентин Княжевич