АЗ СЪМ ВЛЮБЕНА В НАШИЯ ГРАД!

В “ЛИЦАТА НА ТЪРГОВИЩЕ” – СТЕЛА АНТОНОВА

Топли очи, меден глас, една аристократичност в маниера и много, много чар и интелект. Случвало ли ви се е – да бъдете с някого за пръв път за по-дълго време, а да ви е толкова приятно и минутите просто да отлетят? Някой да ви зареди така силно със своята позитивна нагласа към света, че да си кажете: „Разбира се, че всичко е възможно!” и да полетите устремено напред? Денят ви да се преобрази, заради общуването ви с една единствена личност? Личност с особен магнетизъм.

Наблюдавам Мисис, както с любов я наричат възпитаниците й, докато разговаряме, и, макар да зная, че е по-млада от мен, усещам, че съм като попивателна за житейската й мъдрост. Стела Антонова. Мисис. Една действително успяла и доказала се жена. И като съпруга, и като майка, и като преподавател и общественик. Една ангажирана личност, която не жали сили и с плам се нахвърля върху нови и нови предизвикателства. И има желание и сили за всичко!

Да станеш учител – това ли бе детската ти мечта, Стеле?
В детството си не съм го осъзнавала, че го искам, но моята баба и съседката ми като че ли го предрекоха, защото те много ми се радваха, че обединявам децата в игри. Знаеш, нашите игри бяха много по-различни. Аз бях човекът, който направи в нашия квартал Тимуровска команда. Получихме награда за извършваната дейност… Та може би е било заложено още в детските ми години и по-късно вече се оформяше като желание. Макар че аз съм преминала през много желания! Исках да ставам криминален инспектор, исках да ставам стюардеса – все хубави професии, но това надделя. Много обичам да обяснявам нещата и особено ме радва, когато блеснат очите на моите ученици – малки и големи, разбирам, че достатъчно добре съм обяснила. А ако не е така – започвам отначало!
Кои са твоите учители, които винаги ще помниш?
Аз съм завършила Първа гимназия. Златна медалистка съм на училището и се гордея много с това. С риск да пропусна някого – градинската ми учителка – г-жа Димитринка Косева, която вкарваше и театрални моменти в нашето градинско обучение, първата ми учителка в първи клас – Мария Димитрова, г-жа Пенка Кънчева – учителката ми по история… Всички учители обичах! Разбира се, моята класна и преподавател по литература – Донка Ботева… много са! Иван Бянов – мой преподавател по фонетика в Унивесритета, с когото и сега поддържаме контакти. Аз обичах и уважавах учителите си и те ме обичаха, колкото и нескромно да звучи!
“Да отделиш цяла година, за да откриеш подходящия учител, е по-важно и от цели три години учене”, гласи една китайска поговорка. Съгласна ли си с нея, ваятелко на детски души?
Съгласна съм. Преди година или две една търговищка лекарка се обади да запише дъщеря си на английски, но понеже нямахме свободни места, я насочих към друго място. Тогава тя ми каза: „Омръзна ми да търся! Изгубихме много време в търсене. Аз имам вътрешното усещане, че ти си човекът, който ще допадне и духовно на дъщеря ми, и съответно ще я поведе в трудностите на английския.”
Кое е по-лесното общуване – с децата или с с по-големите ти ученици?
И аз, и моите колеги обожаваме дечицата ни. А и от тях се учим на много неща също. Възрастните ни курсисти… ами те са по-големи деца! Понякога такива дейности като игри, бягащи диктовки и други, които правим с децата, доставят още по-голямо удоволствие на възрастните. Всички наши курсисти – и най-малките, и учениците, и възрастните, са много специални! Явно да вземеш решение да учиш чужд език, трябва да имаш някаква по-особена подбуда и това те прави много специален човек.
Имаш чудесен екип от преподаватели. Освен това създавате екипност и приятелство и сред курсистите си. Как го постигате и на това ли се дължат успехите на „Скай”?
Харизма! Когато подбирах моя екип, съпругът ми обичаше да се шегува и казваше: „Ти за ревю ли, за модели ли ги събираш тези момичета?”, защото аз много искам, когато преподавателят застане пред своята група – била тя малка или голяма, да бъде като актьор на представление, да блесне със знания, да блесне с визия, с отношение. И в ежедневието ни хората и преди, и сега са оценявали и приятелското ни отношение, и хубавата атмосфера. Наистина всичките ни групи стават много сплотени! Ето снощи получих съобщение от наша курсистка от Лондон, която казва: „Липсва ми моят стол, моята маса и моите колеги!” и аз й споделих снимка във фейсбук, за да й напомня за класната й стая.
Винаги ли е безоблачно за „Скай”? И защо „Скай”? Каква символика е скрита в името на школата?
Името на школата и въобще на фирмата, с която работя, е предложение на моя съпруг. Той е авторът, както и моят баща, Бог да го прости. Те казаха, че тук е мястото, където аз трябва да открия първата частна школа. А някои казват, че това е абривиатура, невероятно съвпадение, от Стела, Калоян, Антон и Иванка, т. е. моето семейство. Много по-късно го забелязахме всичко това! Хареса ми „Скай”, защото означава небе, възход нагоре, простор, неограниченост… Безоблачно – невинаги! Като всяка организация, като всяка институция и ние срещаме нашите трудности, но съм особено щастлива, че винаги има човек или хора, или институция, които да ни помогнат да ги преодолеем.
Най-голямата ти загуба?
Когато се борехме за живота на моя татко, но, въпреки всичко, той си отиде, това беше моята най-голяма загуба. Но нали казват, че човек е жив, докато помнят уроците му. Това, на което ни е научил нашият баща, аз и брат ми го реализираме точно, както ни казваше той – на сто процента. Най-големият ми урок от него е да не деля хората на националности и религии и, когато аз получавам, да не забравям да давам на нуждаещите се. Ние имаме такива дечица в школата, за които единодушно решихме, че ще учим безплатно. А от друга страна съм ангажирала мои приятелки – жени, майки, бизнесменки, които на добра воля поемат обучението на други дечица. Това, което те казват, че е най-голямата им награда, е в края на всяко обучение тяхното детенце да отиде със сертификата за постижения. Не мога да не спомена едната от тях – тя е изключително скромна и човек, ако й чуе професията, ще си каже, че това е невъзможно. Това е частната съдия-изпълнителка Ани Загорова. Тя е златна моя приятелка със златна душа!
Кой или какво е твоята опора?
В сегашния ми живот и в сегашното ми семейство, разбира се, са моят мъж и моят син. Обикновено сме свикнали хора, по-големи от нас или живели повече от нас, да ни бъдат опора, но моят син го прави толкова дипломатично и, когато най не очакваш, той ти казва една добра дума и това наистина е невероятно! Другата ми опора е моята много силна връзка със семейството на брат ми и мама. Аз зная, че, каквото и да се случи, можем на сто и повече процента да разчитаме един на друг. Затова на мен ми е спокойно! Имаме една наистина много специална семейна връзка, така са ни научили нашите родители. Съпругът ми! Той е винаги до мен и ме подкрепя и, макар да няма гадателски способности, още щом му разкажа поредната си идея или проект, той казва дали това ще се случи или не. Аз съм по-емоционална, макар в годините да съм се учила да не реагирам, обладана от емоции, а да се успокоя и трезво да разсъдя, но и зодията ми Везни е такава.
Ти си успяла жена. Кои са твоите правила за поведение като човек, на които никога не изневеряваш?
Разбира се, че и аз си имам своите недостатъци! И преди да споделя с теб – кои са моите златни правила, които винаги спазвам, ще кажа, че и аз имам кусури. Но според мен – важното е, че ги зная и работя да ги отстраня. Понякога много се колебая. Не съм имала досега голям провал, който да се е дължал на моето колебание, но много често имам нужда от нечия подкрепа. Дори една дума само, която да ме окрили да продължа. Казват, че от одобрение се нуждаят тези, които не са сигурни в себе си. При мен смятам, че е нещо различно, понеже искам всичко, което излиза изпод нашите ръце, да бъде доближаващо се до перфектността. И може би затова искам и външно мнение и подкрепа. А иначе, за да направя това, което е видно и което хората знаят, съм се придържала към няколко стъпки. Първо – да бъда много коректна с човека отсреща, бил той организация, фирма или просто гражданин, също – да си спазвам уговорките и, ако не го направя, да намеря начин да се реванширам, и винаги да влагам много личен момент в това, което правя. Защото наскоро чух за един иначе много уважаван човек в Търговище, че това, което прави, вече го прави на конвейр, което аз не искам да чуя за себе си! Всеки един, с когото работя, за мен е много специален и аз му го показвам. И много труд, разбира се!
А като обществено ангажирана личност – ти си общински съветник и председател на Постоянната комисия по образование, култура, културно-историческо наследство и вероизповедания, какви са вижданията ти за бъдещето на Търговище, Стеле? В по-светли или в по-тъмни краски го виждаш?
Аз благодаря за този въпрос! Аз съм влюбена в нашия град. Влюбена съм във всичко – в улицата, в зеленината, в градинките, в магазините, в институциите… Ако успеем да превъзпитаме черногледците /не зная как можем да го направим!/, ще бъде страхотно! Много често съм се огорчавала. Случва се нещо хубаво, каквото и да е то – културно събитие, свързано с бизнеса или политическо, част от хората не могат да му се зарадват. Те винаги търсят нещо подмолно, търсят далаверата, търсят нечие облагодетелстване и т. н. Или честата реплика – „Зная го този!”, от което е време вече да се освободим! Казваме, че сме в Европа, искаме да ни уважават като граждани на Търговище, а в същото време – мисленето ни е там някъде много, много надолу, затлачено… Фактът, че подкрепям вече много години ръководството на нашата община и специално д-р Мирев, фактът, че се съгласих да бъда общински съветник и да изпълнявам според моите възможности и компетенции задълженията си, говори, че обичам моя град, че смятам, че подкрепям правилната кауза!
С кои пет прилагателни на английски език би се описала?
Моите дългогодишни ученици знаят едно от любимите ми прилагателни – gorgeous. Gorgeous означава великолепна, божествена и аз, разбира се, често го използвам. Successful, бих казала. Така започва и името ми, със „с” – успешна. Hardworking – здравоработеща, loyal – лоялна, бих казала също и very, very patient – много, много търпелива. Търпението ми като качество не е за подценяване, защото за един добър учител то е страшно важно.
Коя е твоята пътеводна светлина? Или за какво мечтае Стела Антонова?
Колебая се да кажа или да не кажа, защото може да се изтълкува и материалистично. Искам да имам, макар и малка, сграда на Езиковия център. Това е моята мечта. Мисля, че бях тръгнала към реализирането й, когато се промениха малко икономическите обстоятелства в цялата страна и засега съм спряла проекта. Това в план – професионален. Ето – аз дори вече мечтая в професионален план! Мечтая моят съпруг и моят син да продължават да ме обичат, както ме обичат сега, и да ме подкрепят. Да ни е записал Господ много години пред нас, в които да сме щастливи и нещата на хората около мен да се случват. Аз първо си мечтая за хората на Търговище и после мечтите ми са по-национални и по-глобални. Да заживеем по-хубаво един нормален, спокоен живот, да се радваме на успехите един на друг и да се подкрепяме, защото всъщност ние сме много малка общност и чудесно можем да го направим!