Днес в “Лицата на Търговище” ви представяме младия треньор по спортна гимнастика Добромир Стойнев. След завръщането си в родния град, той отдава усилията си на развитието на спорта и работата с децата в местната общност. С много труд, последователност и сърце, Добромир изгражда не само успешни състезатели, но и силни личности.

 

  • Разкажи ни как започна твоят път в спортната гимнастика – първо като състезател, а след това като треньор?
  • Всичко започна, когато бях на пет години. Много исках да спортувам това, което и баща ми е спортувал като дете. Всъщност той тогава беше лекоатлет, но аз си мислех, че е гимнастика, и така влязох за пръв път в залата. Оттогава досега не съм излизал от нея. Когато завърших училище и вече бях записал университет, исках да започна да работя, за да мога да помагам на моите родители и да завърша образованието си. Тогава започнах работа като треньор по спортна гимнастика в софийски клуб.

 

  • А какво те вдъхнови да станеш треньор? Имало ли е някой, който те е мотивирал в този избор?
  • Още докато бях спортист, често се налагаше да помагам на тогавашния ми треньор с някои групи деца. Обикнах работата с малките деца и надежди. Впечатлява ме колко чист е погледът им към теб и уважението, което изпитват, докато ги учиш, докато тренирате още от ранна детска възраст. Именно това ме подтикна да стана треньор – тяхната енергия, устрем и желание да постигнат успех. А аз исках да бъда човекът, който ще ги напътства по този път, за да успеят. Все още искам да е така, не съм загубил мотивация, дори напротив.

 

  • Как реагираха близките ти, когато реши да се посветиш на треньорството?
  • Моите родители ме подкрепиха и бяха щастливи от избора ми – работа, в която съм част през целия ми съзнателен живот и която познавам от всички страни. В днешно време много млади хора не знаят накъде да поемат след завършване на училище, нямат представа какво искат да учат или с какво да се занимават, на моменти са много объркани и хаотични. А аз имах ясна цел още от самото начало – знаех какво искам да уча и в коя посока искам да се развивам. Тази целеустременост ми помогна.

 

  • Според теб, кои са най-големите предизвикателства при работата с млади гимнастици?
  • Най-трудният ми момент е да се справя с характера им, да ги науча на дисциплина – да разберат, че тук е място за спорт, а не за игра и развлечение. Когато постигнем тази дисциплинираност, заедно с отговорността и тренировките – резултатите са налице.

 

  • Как поддържаш интереса и мотивацията на децата, особено когато тренировките станат трудни?
  • В днешно време е все по-трудно да задържиш вниманието на децата, особено в летния период. Искат да играят навън с приятели, да карат колелета – това са най-нормалните детски дейности, които и аз съм искал да правя на техните години. Но винаги се случваше след тренировка – тя беше на първо място, а после играта. Трудните моменти идват, когато трябва да преодолеят страха си – да разучат нов елемент. Там вече идва психическата нагласа, че могат да се справят – с разговори и най-вече с поощрителни награди.

 

  • Според теб какви качества изгражда спортната гимнастика в едно дете, които след това се проявяват в личността му като младеж и зрял човек?
  • Гимнастиката е изключително комплексен спорт, който развива абсолютно всяко едно качество у децата. Тя изгражда сила, издръжливост, гъвкавост, ловкост, бързина и реакция, както и отлична координация и баланс. Освен физическите умения, спортната гимнастика развива и психически качества като концентрация, дисциплина, упоритост и самоконтрол. Учи на търпение, самоувереност и отговорност, както и на умението да се справяш със стрес, особено в състезателна обстановка. Всички тези качества заедно правят гимнастиката спорт, който формира както тялото, така и характера на младите спортисти.

  • Как би описал развитието на спортната гимнастика в Търговище през последните години? Какво според теб би могло да се подобри, за да се насърчи развитието занапред?
  • Гимнастиката в Търговище има традиции от много години. Мога да кажа, че е на високо ниво – имаме спортисти от Търговище, които са в националния отбор и представят България на международни състезания. Проблемът в нашата зала е, че има твърде много клубове – художествена гимнастика, спортна гимнастика, батут – и пространството е прекалено малко, за да побере толкова много деца и клубове. Ако всеки клуб имаше своя собствена зала, качеството на тренировките щеше значително да се подобри. Липсва място за подготвителни уреди и оборудване, които да подпомогнат максимално развитието. Много силно се надявам скоро да се намери решение, така че всеки клуб да разполага със собствена зала.

 

  • Имаш ли лична философия и принцип, който следваш в работата си с децата?
  • Старая се да надграждам това, което съм научил през годините, като добавям собствените си принципи и подход към всяко дете.

 

  • Как се справяш с моментите, когато състезателите губят мотивация или се сблъскат с провали? В кариерата и личното развитие на всеки спортист има такива трудности.
  • Старая се да ги уча както да печелят, така и да губят с достойнство и уважение. Често се сблъскваме с проблеми – децата се чувстват демотивирани, страхуват се, че няма да успеят или ще се провалят, особено когато са по-малки. Но се старая да ги мотивирам максимално, за да покажат най-доброто от себе си, защото те могат – просто понякога им липсва вяра.

 

  • Имаш ли моменти в твоята кариера досега – като треньор или като състезател, които никога няма да забравиш?
  • Най-запомнящият ми момент от спортната ми кариера е през 2014 година – на Европейско първенство по спортна гимнастика. Не ми достигна много малко, за да вляза в най-добрите осем спортисти на Европа – останах на 12-о място, но това беше максимумът, който успях да дам тогава.

 

  • Какви са мечтите и целите, които имаш като треньор през следващите години?
  • Мечтата ми е да имаме собствена зала и някой ден да видим наши състезатели на Олимпийските игри. А целта ми за тази година е Балканско първенство и медал оттам.

 

  • Виждаш ли някое от децата, с които работите, като бъдещ световен шампион?
  • Да, определено. В момента е шампион на България. Сега гоним международните медали и отличия.
  • Ако можеш да отправиш послание към младите хора в Търговище, какво би им казал?
  • Да бъдат добри хора. Да следват мечтите си. Да вярват в себе си!

  • Със съпругата ти сте младо семейство – как решихте да се върнете в Търговище? Какво е за теб нашият град?
  • Завърших образованието си в НСИ София и останах да работя там като треньор. Там намерих любовта. Тогава ми предложиха и работа в Търговище, в клуба, от който съм тръгнал – СК „Торнадо“, както и от ЦПЛР – ОДК. Реших да се прибера в родния си град и да тренирам децата тук. Съпругата ми е от Стара Загора, но ме последва тук и създадохме семейство. Нашият град е красив и спокоен – идеален за едно младо семейство с дете. Не сме съжалявали за избора си, а Търговище е в сърцето ми!

 

  • Имаш син – би ли го насърчил да тренира твоя спорт и какво би го посъветвал?
  • Той още от сега прекарва доста време в залата – все още обаче повече на игра. Ако има желание да се занимава със спортна гимнастика, ще бъдем до него – и аз, и съпругата ми, тъй като тя също е треньор по спортна гимнастика. Със сигурност ще го подкрепим, но бихме уважили и различен негов избор. Важното е с каквото и да се занимава или спортува, да го прави с желание и любов!

 

Симона Алексиева