Влизаш и чувстваш как любовта струи в цялото помещение.
Гласът й е толкова нежен и предразполагащ, че буди доверие не само у хората, а и у животните. Особено, когато им говори гальовно и се обърне към тях с думата „мамо“. Тя сякаш знае езика им и се разбира с тях като един истински д-р Дулитъл. Винаги те посреща с усмивка и настроение и има търпението да те изслуша и обясни всичко, което те притеснява за любимеца ти.
Сбъднала детската си мечта, завършва “Ветеринарна медицина” в Тракийски университет – Стара Загора и вече повече от пет години практикува любимата професия. Като млад човек и квалифициран кадър получава предложение за работа в известна столична ветеринарна клиника, но решава да остане в родния град. Избира и подходящо име за кабинета си – “Pet Place” – място за животни.
В „Лицата на Търговище“ в Деня на ветеринарния лекар представяме д-р Петя Милкова.
– Д-р Милкова, как решихте да се занимавате с тази професия?
– Това беше наистина моята детска мечта. Като съвсем малка все казвах, че ще стана ветеринарна лекарка. През годините, разбира се, е имало и други професии, които са ме провокирали, като зъботехника например, но все са били в насока – медицина. В крайна сметка – реших, че ще уча „Ветеринарна медицина“.
– Какво Ви носи тя?
– Със сигурност – удовлетвореност. Аз се чувствам щастлива, практикувайки я.
– Какви качества трябва да притежава човек, който иска да стане ветеринарен лекар?
– Освен да е състрадателен и да обича животните, тази професия изисква доста знания. Човек трябва постоянно да учи и да се развива, както и да има здрава психика. Защото само обич не е достатъчна. Ако нямаш здрава психика, в определени моменти, под въздействието на емоциите, може да не вземеш правилното решение.
– С кого се общува по-лесно – с хората или с животните, д-р Милкова?
– Както и при хората, и при животните има различни характери. С някои много лесно преминават манипулациите, други са наплашени, страхливи… Обаче със сигурност – с животните е по-приятно!
– Вие имате ли си домашен любимец?
– Да, имаме си котка, която спасихме с моя син като малко котенце и сега става на две годинки. Казва се Брити.
– Какво трябва да знаят хората, преди да си вземат котка или куче?
– Трябва да знаят, че това е отговорност. Те не са плюшени играчки. Изискват ежедневни грижи и, освен чисто физически, а и финансово човек трябва да е готов, че ще се разболява, че ще има нужда от профилактика, от качествена храна, от добри обезпаразитяващи, които са обвързани чисто финансово.
– Промени ли се културата ни в отглеждането на домашни любимци?
– Много и според мен в положителна насока.
– Вие се включвате редовно в кампании в помощ на безстопанствените животни. По този начин ли искате да възпитате любов към животните у сина си Ванко?
– Аз съм много горда от факта, че не се налага да го карам да ги обича, той вътрешно си го прави. Може би взима пример от мен, от това, че аз се занимавам с животни, но не минава ден, в който той да не нахрани бездомно животно, а това ме кара да се чувствам щастлива.
– В последно време се отчита ръст на насилието срещу животни. Според Вас – трябва ли да има зоополиция?
– Абсолютно! Няма как в толкова други държави да има и да е адекватна и да помага, само у нас да няма! Според мен обаче, ръстът на насилие винаги е бил висок, просто преди нямаше социални мрежи и не се даваше толкова гласност.
– Кой е най-трудният момент в работата и кой – най-приятният? Може би грумингът, който предлагате…
– Определено грумингът е много приятен, макар че и тук има трудни моменти при кучета с характер. С колежката ми сме „на тръни“ дали няма да бъдем ухапани. Трудните моменти са тогава, когато дойде критично животно, на което трябва бързо да се помогне, или загубата на пациент.
– И накрая – на какво учат животните, д-р Милкова?
– Животните ни учат на безрезервна, безусловна и чиста любов! Защото каквито и да сме, те винаги ще ни обичат! Те не искат да ни променят – те просто ни обичат и искат от нас само любов!
