mm 211122

Маргарита Маркова е актриса в Драматичен театър Търговище.

Тя е в трупата от 1988 година. Родена в Търговище, за себе си споделя, че обича да е в светлината на прожекторите само на сцената. Извън нея обича уюта и топлината на дома, съвършенството и хармонията на природата, компанията на онези приятели, с които можеш да споделиш всичко, можеш и да помълчиш. В това интервю говорим за последната й роля – президентската съпруга Марта – в премиерния спектакъл „Тайната на Джордж Вашингтон“.

Близо 35 години в театъра и първа главна роля. Към това ли се стремиш и изобщо има ли значение главна или второстепенна е ролята за един актьор?

Тази роля не е първата главна или значима в биографията ми, но от доста време не съм играла хубава женска роля. Доста години бях разпределяна предимно в детски представления. Никога не съм броила ролите си и не съм ги делила на главни, малки, големи, хубави, лоши и т.н. Дори сега не съм сигурна дали ролята на Марта Вашингтон е главна. Несъмнено тя е Първата дама на САЩ, но авторът й е противопоставил не по-малко важна и силна съперница – Силвия Карвър, в чиято роля ще се превъплъти Грета Неделчева. И ако погледнем „тайната“ от друга гледна точка, можем да приемем, че ролята на любовницата е главна.

Пиесата е интересна, ролите в нея бих казала, че са равностойни, многопластови, богати на чувства и емоции.

Смяташ ли, че това е успех или по-скоро ти носи напрежение?

Благодарна съм на режисьора Денислав Янев за „ръкавицата“, която ми хвърли. Засега е рано да се каже дали ще е успех, сега сме все още по пътя –  вървим, следваме посоката, понякога я губим, спираме, връщаме се… На този етап съм като дете, на което са подарили пъзел с няколко хиляди частици. Знам каква картина трябва да се получи, разпръснала съм парчетата и денонощно редя. Надявам се да успея да подредя пъзела така, че на 30 ноември публиката да види не подредените парчета, а изяществото на  картината.

Театърът съпътства (почти) целия ти живот. Какво ти даде и какво взе от теб?

Ами то във въпроса е и отговорът – Живота ми. Даде ми любов, смисъл, път! А какво ми е взел е по-добре да забравя…Сещам се за един стих на Недялко Йорданов: “Сцената е моят дом, тук умирам мълчешком, тук се раждам за борба, тя е моята съдба!“. Та и аз така.

Трудно ли е животът ти да се случва пред очите на другите?

Пред очите на хората съм само на сцената, докато свети прожекторът. Извън нея аз съм един обикновен човек.

Как разпознаваш важните за теб неща? Кои са те напоследък?

Важно е близките ми да са здрави, най-важно е това! Радвам се на малките неща, на смеха на дете, на песента на птичките, на красивата и топла есен, на изгревите, на залезите. Приемам всеки един ден като подарък. 

Разкажи ни повече за предстоящата премиера.

Аз съм някак суеверен човек и не бих искала да говоря за нещо, което предстои. Както повечето хора, които чакат дете и не купуват нищо за него, преди да се роди. Мен ме е гледала баба ми, а нейното верую беше: „Голям залък лапни, голяма дума не казвай!“, така че ще замълча. А може би така ще предизвикам любопитството на зрителите да дойдат да гледат постановката. 

Ако трябва да опишеш ролята си в постановката с три думи, какви биха били те?

Бих казала следното: „Не знаеш когато губиш, какво печелиш и когато печелиш какво губиш.“.

Има ли нещо общо между Маргарита и Марта?

Освен първите три букви в имената, нищо друго не им е общо. Марта е абсолютната противоположност на Маргарита. Ролята е голямо предизвикателство за мен, чака ме още много работа по нея, а времето напредва и напрежението расте.

Източник: ДТ Търговище