Меглена Петрова изучава български език и руски език – бакалавърска степен в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“, а след това завършва магистратура в специалност „Политология. Дипломация и национална сигурност“ във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“.

От девет години е учител по руски език в Професионална техническа гимназия „Цар Симеон Велики“ – Търговище.

Разговаряме с Меглена за пътя към учителската професия, за езика като мост, за предизвикателствата и смисъла да бъдеш учител днес.

 

– Новата учебна година вече започна, разкажи какво те привлече към тази професия, как усети това призвание да бъдеш учител по руски език?

-Любовта ми към руския език започна още в ученическите години – някак естествено. Беше не просто език за мен, а прозорец към култура, литература, история. С времето осъзнах, че искам не само да задълбочавам знанията си, но и да ги предавам нататък. Така се роди желанието ми да стана учител – не просто да преподавам граматика и лексика, а да вдъхновявам учениците да откриват богатството на този език.

 

– От девет години преподаваш на младежите в гимназията, как се променя преподаването през този период в твоите очи?

-Да, вече станаха девет години. През това време преподаването се промени значително – не само като подход, но и като начин на мислене. В началото всичко беше много по-традиционно – учебници, тетрадки, черна дъска. Сега, благодарение на технологиите, обучението е много по-интерактивно. Учениците вече очакват динамика, възможности за работа по проекти, използване на мултимедия, игри, приложения. Това е предизвикателство за нас, учителите, но и възможност да бъдем по-гъвкави, по-креативни.

 

– Какви са най-големите предизвикателства и най-големите удовлетворения в работата на един учител днес – сред толкова много информация?

-Предизвикателството е именно в това – в информационния шум. Учениците са непрекъснато изложени на потоци от съдържание и често им е трудно да се фокусират. Но най-голямото удовлетворение идва точно тогава – когато успееш да „запалиш искрата“, когато видиш, че някой ученик започва да се интересува, да пита, да чете допълнително. Това е безценно.

– Има ли интерес от страна на учениците към чуждоезиковото обучение или е по-силен този – към компютрите и новите технологии?

-Чуждоезиковото обучение е по-актуално от всякога. Живеем в свят, в който езиците отварят врати – към образование, професии, култури. Интерес определено има, макар че конкуренцията между езиците е голяма. Руският език продължава да привлича ученици, особено тези, които търсят нещо по-различно, нестандартно. А когато преподаването е ангажиращо, интересът се поддържа. Когато учат езици, те им отварят и доста врати към компютрите и всички нови технологии, където е задължително да знаеш език.

 

– Забелязва ли се промяна в отношението към езика през последните години?

-Да, със сигурност. Все по-често учениците се интересуват от практическото приложение на езика – как може да им бъде полезен в бъдещето. В същото време има и такива, които откриват интерес в културните и литературните аспекти, в работата по проекти, конкурси.

 

– Как помагат новите технологии в преподаването по чужд език? Има ли дигитални инструменти, които препоръчваш?

-Използвам активно онлайн платформи, интерактивни упражнения, видео уроци, виртуални разходки в руски музеи, игри за лексика. Любими инструменти са LearningApps, Wordwall – за учене на думи, както и за проекти и творчески задачи. Технологиите са не само помощник, но и мост към ученика.

– Мислиш ли, че онлайн платформите и интерактивните методи повишават мотивацията на учениците?

-Да, категорично. Те правят ученето по-достъпно. Освен това създават усещане за съвременност – показват, че езикът не е нещо остаряло, а живо, актуално и свързано със света около нас.

 

– Участвате ли с училището в проекти, свързани с чуждоезиково обучение или международни програми?

-Да, имаме участия в няколко международни проекта, включително по програми Еразъм+, както и с неправителствени организации. През миналата година учители участваха в проект в Барселона, Испания. Проведоха се ученически стажове за специалностите „Компютърна техника и технологии“, „Автотранспортна техника“ и „Мехатроника“.

 

– Какво дават на учениците такива проекти – като опит, мотивация, умения?

-Проектите дават самочувствие на децата, реална комуникация с хора от други страни и най-важното – показват, че наученото в училище има реална стойност. Учениците развиват умения като работа в екип, критично мислене, дигитална грамотност, а също така и културна толерантност. През миналата учебна година участвахме в международен конкурс на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ за превод за студенти и ученици – „Трансформации 2025“, от който шестима ученици спечелиха награди. В конкурса на Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“ трима ученици получиха грамоти. На XI Национален и III Международен фестивал на руската поезия, песен и танц „Пусть всегда будет солнце“ имаме 3-то място за индивидуално рецитиране на руска поезия.

– Трудно ли е да бъде поддържан интересът на учениците днес?

-Понякога – да. Но ако учителят е искрен, гъвкав и знае как да се свърже с учениците, интересът не само се запазва, но и расте. Най-важното е да показваме смисъла зад знанието.

 

– Само преподавател ли е съвременният учител? Каква е ролята му в днешното динамично обучение?

-Не, категорично не. Учителят днес е ментор, вдъхновител, често дори психолог. Той трябва да разбира учениците, да им създава безопасна и подкрепяща среда, в която да растат не само като ученици, но и като личности.

 

– Какво те вдъхновява да продължаваш да преподаваш?

-Учениците – техният потенциал, въпросите им, прогресът им. Всеки един от тях носи своята история, а когато станеш част от нея, дори и малка, усещането е уникално. Да видиш как някой израства пред очите ти – това е безценно. Това е и най-силният стимул.

 

– През месец май тази година изпратихме Випуск 2025, а ти беше класен ръководител на 12 „в“ в ПТГ „Цар Симеон Велики“, разкажи ни какъв момент бе това за теб? Какво им пожелала занапред?

-Моментът беше изключително емоционален. Прекарахме заедно важни години, в които израснахме и се променихме взаимно. Видях как се формират характери, как се преодоляват трудности, как се мечтае. Пожелавам им смелост – да не се страхуват от грешки, защото те водят към израстване. И никога да не забравят кой е бил до тях в трудните моменти.

 

– А с какви спомени си от твоите учители? На какви житейски уроци те научиха?

-Научиха ме на постоянство, честност и човечност. Тези уроци носят стойност за цял живот.

 

– Какво би посъветвала младите хора, които днес избират да бъдат учители?

-Да го направят с отговорност и сърце. Учителската професия не е просто работа – тя е мисия. И макар понякога да е трудна, тя връща многократно – с уважението, обичта, усмивките и думата „благодаря“ от ученици, които са намерили смисъл, опора или вдъхновение в теб. Това е професия, която те изгражда и те изпитва, но и ти връща вярата, че правиш нещо значимо. Бих им казала да не се отказват, дори когато е трудно, защото всяка промяна започва от един човек – и често този човек е именно учителят.

 

Симона Алексиева