ИНТЕРВЮ С ПЕВИЦАТА ВАЛЕРИЯ ПЕЙЧЕВА

Късметът е това, което се случва, когато подготовката срещне добрата случайност. Сещам се за тази мисъл на Хенри Форд всеки път, когато случайността пресече пътищата ни – на улицата, на коктейл, на сцената или в приятелска среда. Защото тя наистина е късметлийка в очите на всички, които я познават! Завладяваща усмивка. Артистична осанка. Красив глас. И огромен позитивизъм. Валерия Пейчева. Една преуспяла млада жена в света на изкуството, която е безумно влюбена в музиката, силно цени свободата си, а най-добре се чувства сред приятели.

 

 

– Вале, как започна да се занимаваш с пеене? И помниш ли кога беше първата ти изява на сцена?

– Звучи тривиално, но, откакто се помня, пея и това стана неразделна част от моя живот. За първи път стъпих на сцената на Драматичен театър – Търговище в далечната 1982 г. Не мислете, че съм толкова стара! Просто бях едва 6-годишна, когато дебютирах с една солова песен. Още помня текста й – „Детсво, ти си тъй красиво, бих желала все да съм дете” и пазя аудио запис с изпълнението си. Така в ДВГ «Дружно лято» с художествен ръководител Юлиана Йорданова – Панова при Образцово народно читалище «Напредък» в Търговище започна творческият ми път. Нито за миг не съм предполагала, че с музиката ще вървим неотлъчно вече 30 години! Надявам се още дълги години сцената да ме “иска” и ми предлага нови творчески предизвикателства. Заниманията във вокалната група ме срещнаха с личност като София Иванова, която пък разпали любовта ми към актьорското майсторство и участвах в два детски телевизионни мюзикъла – „Край елхата” и „Къде живее Дядо Мраз” с участието на Иван Балсамаджиев. След това последваха изявите ми с Детски хор «Бончо Бочев» с диригент Красимира Коларова, с хор към църквата «Иван Рилски» и приемането ми в музикалната паралелка във II СОУ «Проф. Н. Маринов”. Жената, която ме “зарази” с изкуството – оперно пеене, е Илиана Иванова.

– Завършила си Националната музикална академия „П. Владигеров”. Оттам накъде потръгна професионалната ти кариера? Не се ли опасяваше, че не можеш да се реализираш в родния си град?

– Да, имах големия шанс да ме приемат и да завърша НМА “П. Владигреов” в класа на доц. Констанца Вачкова – една страхотна преподавателка и голяма личност. Нейн ученик е и Орлин Горанов, както и много други колеги, които пеят по всички световни сцени. Друг важен момент в моя живот е приемането ми в СМУ „Добри Христов” във Варна. Ако съм имала някакви съмения,  дали да се занимавам с оперно пеене, то с този знак от съдбата, всички те се изпариха на мига. Оттук нататък нямаше обратен път! Колкото и трудно да знаех че ще бъде, бях твърдо решена да извървя този път. Моята преподавателка Мария Коровешова ме беше предупредила за тръните, през които щях да мина, и за сълзите, които щях да пролея. Тя беше от преподавателките, които бързо те смъкват от звездите – обективна и критична. След като завърших академията, се явих на прослушване в МДТ „К. Кисимов” – Велико Търново. Бях чула от една приятелка за конкурса, но не знаех нито дата, нито час. Всеотдайната ми сестра Станислава веднага се втурна към Търново и с чара си успя да убеди маестро Варадинов да ми насрочи дата за прослушване. Така след одобрението на цялата комисия бях назначена на щат в театъра. Никога не съм се замисляла – дали ще имам реализация с оперното пеене, още по-малко в нашия град, в който няма опера. Бях обсебена от това изкуство и извървявах пътя, който си бях избрала. Хората на изкуството са широко скроени и не се замислят дали утре ще могат да оцелеят. Знаят две и двеста, както казват старите хора. Много съм благодарна на Красимира Коларова, която ми помага да се реализирам и в нашия град. Ангажира ме да пея в концертите на смесен хор „Родана песен” и духовия оркестър. Тя е човекът, който изигра много важна роля в твоческото ми израстване.

– Може ли да се каже, че музиката е спасение, Вале?

– Музиката е спасение за тези, които я разбират и успяват да се изолират от всичко материално около нас. Тя може да те пренесе в един прекрасен свят, където всичко е любов и хармония. На мене музиката ми е дала толкова много, че и за сто живота напред не мога да й се издължа! Обогати ме духовно, запозна ме с толкова страни, срещна ме с невероятни хора и ми подари незабравими спомени. Тя е моят живот!

– А ти лично едва ли слушаш само и единствено класика. Каква музика слушаш за удоволствие?

– Обичам много класическата музика, но съм отворена и към всички други стилове. За танци предпочитам латино и поп музика. Обожавам многласното звучене на афроамериканската духовна музика – госпел и спиричуъл. Във всяка страна, в която съм била, се захласвах по етномузиката й. Опознавайки фолклора й, разбирам по-лесно наравите. Скоро се завъранах от Анталия и сега слушам романтична турска музика. Тя е толкова чувствена и релаксираща!

– Има ли бъдеще оперното изкуство според теб?

– Аз толкова много обичам оперната музика и не искам да вярвам, че тя един ден няма да звучи на тази земя! Класическото пеене е висшата форма на звукоизвличане – няма по-трудно от него. Докато има хора, които да запалват младите за това изкуство, то ще съществува.

– Кой е най-хубавият спомен от певческата ти кариера дотук?

– Дебютът ми в търновския театър с ролята на Адела в „Прилепът” на Щраус беше на сцената на Драматичен театър – Търговище. Фактът, че играя в родния си град и само с три репетиции съм влезнала в постановката, беше незабравим и много вълнуващ момент. Спомням си и нещо друго, което се е запечатало в съзнанието ми. Играхме „Алиса в страната на чудесата” в Ловеч. Децата толкова бяха впечатлени от моята героиня, че в продължение на пет минути скандираха името й. Стана неудобно за колежката, която се опитваше неуспешно да ги надвика.

– Как поддържаш гласа си?

– В науката за гласа има цял раздел за това как да бъдеш във форма. Нарича се хигиена на гласа. Аз не пия алкохол и студени газирани напитки, не пуша и не се храня два часа преди участие. Всеки ден трябва да упражняваш гласа си с разпяване минимум от 15 минути. Хубаво е и да се спортува, за да се равива дихателната система. При нас казват, че 50 % от пеенето е в правилното дишане.

– Имаше ли любима роля, докато играеше в МДТ „Константин Кисимов” във Велико Търново, която по някакъв начин да е повлияла на личния ти живот или пък да е била решаваща за творческото ти развитие занапред?

– Ролята на контеса Щаси от „Царицата на чардаша” на Имре Калман ми донесе много радост и одобрение, както от страна на публиката, така и от колегите. Имах чувството, че летя, когато съм на сцената. Сякаш бях се качила едно стъпало по-нагоре в твоческото си развитие.

– А преди да излезеш на сцена имаш ли сценична треска?

– Няма актьор, който да не се вълнува преди да излезне на сцена. Просто с годините успяваш да се овладееш така, че публиката да не разбира страховтете ти.

– Обществеността на Търговище познава твоя глас. Почти няма тържество или изява, в която ти да не си пяла. Но освен чара на гласа ти, хората се възхищават и на сценичното ти поведение. Вроден ли е артистизмът ти?

– Спокойно мога да кажа, че съм наследила всичко това от баба ми Василка, на която съм кръстена. Тя е била народна певица и има записани сто песни за фонда на Българското национално радио. Още в кв. „Въбел” си я спомнят с радост и говорят само хубави неща за нея. Беше много лъчезарна и със страхотно чувство за хумор.

– Не може да не си мечтала да бъдеш на сцена със знаменитост, както пя с Калуди Калудов на 110-годишнината на хор „Родна песен”. С кой от великите оперни певци би искала да пееш?

– В най-големите си мечти бих искала да пея с някой от тримата тенори – Павароти, Доминго или Карерас. Жалко, че светът загуби такъв уникален глас като Лучано Павароти! Той направи оперната музика достъпна за повече хора и беше истински новатор с концертите, които организираше по стадионите. Хосе Кура е един друг тенор, с който мечтая да пея на една сцена.

– Ти си млад човек и пътуваш много. Мислила ли си някога да се установиш в чужбина?

– Мъдрите хора казват, че камъкът тежи на мястото си и аз мисля, че са много прави! Каквото и да правя, аз си оставам чужденка във всяка една държава. Бих се съгласила да живея в друга държава, само ако съм водена от любовта.

– Как възприемат изкуството в съседна Турция?

– В момента Турция има сериозни амбиции за влизане в ЕС и сега там се отпускат много пари за оперното изкуство, но това не означава, че го разбират. Всичко се прави в името на чуждите туристи, а те са нации с традиции в класическата музика.

– Какво прави Валерия в свободното си време?

– Много обичам природата и във всеки свободен момент търся контакт с нея. Там се отпускам и зареждам отново с енергия. Не мога без приятели и често се срещам с тях, за да побъбрим сладко. Прекарвам много време и във фейсбук. Обичам да чета и да гледам филми.

– Романтичка ли си?

– Аз съм болезнено романтична! Още търся мъжа на моите мечти, който с жестовете си ще ме накара да се влюбя до полуда в него. Искам да се чувствам обичана!

– Какво за теб е успехът, Вале?

– Искам да съм успяла, но не и на всяка цена. Аз съм принципен човек. Ще правя каквото искам и в каквото вярвам, пък да става каквото ще!  И тук е мястото да благодаря на семейстото си за подкрепата през всички тези години, за да постигна всичко това! Ще спомена и всички имена на хората, с които съм работила и които са ми помагали през годините – Красимира Коларова, Юлиана Панова, Илиана Иванова, Румяна Николова, Мария Коровешова-Рокас, Марина Ляпчева, Валери Попова, доц. Констанца Вачкова, Валентина Христова, Иванка Нинова, Мария Касабова, Георги Делиганев и Евгения Дундекова. Преклон пред тях и хиляди благодарности за всичко!

– Свързани ли са мечтите за бъдещето ти с Търговище?

– Това е родният ми град и той ще си остане такъв и занапред. Не знам какво ще ми поднесе бъдещето, но, докато хората тук имат нужда от мене, аз ще съм насреща и ще помагам с каквото мога.