По пътя на израстването, в младежките години на всеки, желанието да бъдеш чут, разбран и приет е сред най-важните предизвикателства и стремежи. А наред с уроците, задълженията и очакванията, пътят на изкуството се оказва най-универсалният език. Митко Неделчев е избрал да се развива и себеизразява именно чрез един такъв универсален, докосващ език – този на музиката.

Единадесетокласникът от Второ СУ „Проф. Никола Маринов“ е избрал паралелка с изучаване на биология и химия, а в останалото време животът му е ню метъл музика. Митко е басист и един от основателите на тийнейджърската рок група „Образцов дом“, в която заедно с Елена, Дамян и Симеон правят авторска музика.

– Митко, как се роди идеята за тийн бандата „Образцов дом“?

– Всичко започна от шоу за таланти, което организираха във Второ СУ „Проф. Никола Маринов“. С моя съученик Дамян решихме да участваме с музика, тъй като и той свири на китара. Подготвихме кавър песен и изненадахме всички. Представихме се доста добре, получихме поздравления, това ни мотивира и затова продължихме да свирим заедно. Малко след това към нас се присъедини и Симеон Иванов – на барабани. По време на репетициите усещахме, че нещо ни липсва, и осъзнахме колко по-добре и завършено ще звучим, ако имаме вокал. Така поканихме Елена и започнахме да репетираме като група. Това беше началото, което официално поставихме през февруари 2025 г. Днес вече имаме участия и се надяваме да продължим напред.

 

– Доста интересно име за млада банда. Какво сте закодирали в него?

– Една наша приятелка го предложи и ни се стори различно. „Образцов дом“ някак ни пасна идеално – малко иронично, малко контрастно. Определено контрастира със стандарта, защото ние сме свободни, с нови идеи, отворени към света и всичко, което ни заобикаля в новото време – без постоянни предразсъдъци и рамки. Това е нашата свобода да бъдем!

 

– Какво означава за теб рок музиката?

– Рокът е ново време, нов език – без предразсъдъци. Лично на мен и на останалите в групата ни допада изключително много музиката след 2000 г., т.нар. ню метъл, който събира метъла и рапа в едно звучене. Сред любимите ми групи са Limp Bizkit, Linkin Park, Korn. Техните басисти ме вдъхновяват, което ме мотивира постоянно да се развивам, да уча, да репетирам. Музиката е лична. За мен животът без музика е безсмислен.

– В момента свириш на бас китара. Какво те привлече в нея? Посещаваш ли уроци?

– Не, самоук съм. Преди повече от две години започнах да се уча на шестструнна китара. През последната почти една година усетих как бас китарата придава съвсем различно, по-завършено звучене на всяка песен. И така – точно с нея сега се развивам и в групата. Определено басът ме привлече повече. Харесва ми да усещам ритъма отвътре – с него се изгражда основата на песента.

 

– Работите и върху авторска музика с останалите младежи от „Образцов дом“. Отстрани винаги изглежда доста лесно, но само вие знаете колко труд и време отнема това. Всеки ден ли репетирате?

– Имаме четири авторски песни – „Носталгия“, „Адреналин“, „Бурята“ и „….“, а в момента работим по още една, с която ще изненадаме публиката съвсем скоро. Създаваме авторските песни спонтанно и винаги от душата си. А това, че всичките ни песни са на български език, също не е случайно. Искаме да творим и развиваме българска музика. Имало е седмици, в които репетираме всеки ден. Репетициите ни учат не само на музика, а и как да бъдем екип. Станахме си като семейство. За себе си лично мога да кажа, че Елена, Дамян и Симеон са ми най-близките хора в момента.

 

– Какво е за теб усещането да си на сцена?

– Излизането пред публика винаги е напрегнато. Притеснението преди концерт е огромно. Но щом стъпя на сцената, всичко остава зад гърба ми. Това е друг свят – там съм себе си. А усещането да си с групата също е незаменима емоция. В една група всеки зависи от другия – с обща цел, с общ поглед и визия напред. Групата е като машина – всички трябва да работим едновременно, всяка част да допълва цялото. Виждам и прогрес в нас. Има още много да учим, но го правим с желание и сме себе си.

– Имахте участие в софийски клуб, представихте творчеството си и по време на Традиционния пролетен панаир в Търговище, гледахме ви и в късометражния филм „Избирам себе си“, включвате се и в концерти за празници, заедно с други младежки банди от града. Интересът, любопитството и симпатиите към „Образцов дом“ растат пропорционално с участията ви. Може ли успехът и славата да ви променят?

– Публиката е голям стимул. Благодарим на всички за подкрепата, за поканите, за възможността и полето за изява. Хората започнаха да ни разпознават, а по-малките ни фенове се радват, искат снимки… В една или друга степен дори ставаме пример за тях, което пък е и голяма отговорност. Ние обаче не се главозамайваме, не се възгордяваме – не сме такива хора. Този интерес към нас ни кара да се развиваме и да даваме всичко от себе си. Не търсим да сме в шаблон, а да правим изкуство.

 

– Учиш в паралелка с профил биология и химия. Какво е общото между тези два предмета, рок музиката и ню метъла?

– Веднага ти идва да кажеш: „АБСОЛЮТНО НИЩО!“ (смее се). За мен те са двата края на спектъра – от точната наука до изкуството. Химията е общото – реакциите, които се получават. В единия случай – химични, в другия – емоционални.

 

– Какво би казал на младите хора, които се колебаят дали да тръгнат по свой собствен път?

– Да не се страхуват да бъдат различни. Да правят това, което им носи удоволствие – дори и да не е „по план“ за останалите. Да слушат хубава музика и да вървят смело напред!

 

Симона Алексиева