Младият футболист Илкер Будинов споделя, че мечтите са постижими, когато работиш всеки ден за тях

В света на футбола пътят към успеха изисква постоянство, характер, дисциплина и огромна любов към играта. Илкер Будинов е пример за млад играч, който комбинира талант с трудолюбие и расте с всяка изминала година. Той е от онези млади футболисти, които показват, че комбинацията от талант, труд и правилна нагласа води до стабилно и уверено израстване. Неговият път тепърва се развива, но дисциплината, амбицията и желанието му да се учи от по-опитните ясно очертават посоката му – нагоре. Независимо дали бъдещето му ще го изведе на чуждестранни терени или ще продължи да се доказва в родния футбол, едно е сигурно – Будинов притежава характера и целеустремеността, които превръщат едно младо момче в истински професионалист. Той е родом от Търговище, а в професионалния му път до момента е обличал екипите на Лудогорец, Спартак – Варна, Пирин – Благоевград и Арда – Кърджали.

 

– Как започна голямата ти любов към футбола? Кога усети, че това е твоето призвание?

– Голямата ми любов към футбола започна, когато бях на 9 години. Тогава футболът беше просто игра с приятели, като за всяко малко момче на тази възраст, но с времето се превърна в неизменна част от ежедневието ми. Помня как чаках с нетърпение всяка тренировка и как прекарвах часове на игрището, дори след като всички други си бяха тръгнали. В малко по-късен етап, може би на около 17-годишна възраст, разбрах, че това е моето истинско призвание. Тогава вече усещах, че футболът е повече от хоби – той беше цел, мечта и нещо, за което бях готов да се раздавам напълно. Не съжалявам за нито един момент, напротив – гледам напред и нагоре, с амбиция, хъс и желание.

 

– На какво те научиха треньорите ти до момента?

– Работил съм с много треньори и от всеки съм научил нещо полезно, но най-голямо влияние върху развитието ми имат двама – Тодор Живондов и Христо Янев. От Тодор Живондов научих колко важна е дисциплината – както на терена, така и извън него. Той ми помогна да разбера, че талантът не струва нищо без постоянство и правилно отношение. От Христо Янев пък научих как да вярвам в себе си и как да излизам на терена с увереност, за да показвам максимума от възможностите си. Благодарение на тях изградих характер и професионализъм. Вярвам, че подходът на треньорите е от огромно значение за всеки спортист.

– Кой беше първият отбор, в който игра, и първият официален мач?

– Първият ми отбор беше Лудогорец. Това е мястото, където направих първите си стъпки във футбола на по-високо ниво и където записах първия си официален мач. Беше тежко начало – загубихме неприятно от Монтана с 2:0. Въпреки резултата, за мен това беше голям урок и момент, който никога няма да забравя, защото усетих за първи път истинската тежест на професионалния футбол.

 

– В момента си играч на Спартак – Варна, как се озова в този отбор и какво беше усещането, когато подписа с клуба?

– Идването ми в Спартак не беше нещо ново, защото това е вторият ми период в клуба. В момента е далеч по-успешен от първия, поне от статистическа гледна точка, а и като усещане. Когато получих офертата, въобще не се поколебах – знаех, че тук мога да се развивам и да допринеса с нещо за отбора. Подписването беше вълнуващ момент, защото клубът ми е близък, а аз бях мотивиран да покажа на всички, че мога да бъда важна част от отбора.

 

– Как се чувстваш като част от отбора и какво научаваш от по-опитните играчи около теб?

– Чувствам се страхотно – имаме много силен колектив и страхотна атмосфера. Това е отбор, в който всеки се раздава и помага на другия. От по-опитните играчи научавам много ежедневно – те са винаги отворени за разговори, дават съвети, коригират ни, когато трябва, а и ни подкрепят, когато сме под напрежение. Техният опит ми помага да се развивам не само на терена, но и като човек.

 

– Какво най-много цениш в позицията на десен защитник? Бил ли си на други позиции преди?

– Това е специфична позиция, която изисква огромно количество тичане, концентрация и постоянна смяна на роля – от защита към атака. Точно това и ценя, защото тичането е моя силна страна и ми позволява да бъда полезен и в двете фази. Бил съм и на други позиции – най-често като дясно крило, позиция, на която треньорите ме използваха доста пъти. Харесвам и двете роли, защото и в двете мога да покажа скоростта и динамиката си.

 

– Кой е най-предизвикателният мач, който си играл досега, и защо?

– Най-предизвикателният мач за мен беше Пирин Благоевград – Левски София, който завърши 1:1. В този двубой играх много силно и дадох асистенция. Мачът беше зареден с огромни емоции – пълен стадион, невероятна атмосфера и много силен противник. Левски беше воден от Станимир Стоилов, който според мен е един от най-добрите треньори в България. Този мач ми показа, че мога да се справя на високо ниво дори срещу най-силните.

 

– Къде се виждаш след 5 години? Мечтаеш ли да играеш в чужбина, и ако да – къде?

– Надявам се след 5 години да съм някъде в чужбина. Всеки футболист мечтае да играе на по-високо ниво – в по-големи първенства и клубове. Аз не правя изключение. Иска ми се да се развивам и да достигна до място, където мога да се състезавам с най-добрите. Това е една от най-големите ми цели.

 

– Какво за теб означава “успех” във футбола?

– За мен успех означава да оставя след себе си добра кариера – силни мачове, принос към отборите, в които съм играл, и спечелени купи. Но успехът е и нещо повече – това е да знам, че съм дал всичко от себе си и че съм вдъхновил хората около мен с отношението и труда си.

 

– Какво е най-важното нещо, което един млад играч трябва да разбере, за да се развие професионално?

– Че нищо не идва даром. Трябва много работа, дисциплина и постоянство. Вярата в собствените възможности е ключова, както и това – никога да не се отказваш, независимо колко трудни моменти има. Пътят на един футболист е пълен с препятствия, но и с много възможности.

 

– Имаш ли любим футболен отбор, за който си мечтал да играеш като малък?

– Любимият ми отбор е Ливърпул и като малък винаги съм мечтал някой ден да играя там. Харесвам начина им на игра, атмосферата, историята, духа на клуба. За мен би било сбъдната мечта.

 

– Кой е твоят идол или играч, на когото се възхищаваш – особено на твоята позиция?

– Не мога да конкретизирам само един. Харесвам много футболисти и се старая да вземам най-доброто от всеки – начин на трениране, начин на живот, движения на терена, отигравания. Смятам, че когато наблюдаваш различни играчи, можеш да обогатиш собствената си игра.

– Имаш ли ритуал преди мач – нещо специално, което правиш преди да излезеш на терена?

– Не, нямам конкретен ритуал. Преди мач гледам единствено да остана максимално концентриран, да се фокусирам върху задачите си и да вляза в правилната нагласа за игра.

Симона АЛЕКСИЕВА