Дизайнът е визуална поезия
Днес в „Лицата на Търговище“ ще ви запознаем с младия графичен дизайнер Йоскан Мехмедов. Той е възпитаник на Първо СУ „Св. Седмочисленици“ – Търговище, а преди дни успешно завърши бакалавърската си степен по графичен дизайн в СУ „Св. Климент Охридски“. Йоскан сподели как се раждат идеите му, какво е да преведеш мисъл на визуален език и как дизайнът вдъхновява. В личен и вдъхновяващ разговор той разкрива философията на своето творчество – и как от Търговище стига до водещи брандове, сцени и академии.
– Честито дипломиране! Разкажи ни какво те накара да избереш графичния дизайн за твое поле за развитие и изява?
– Благодаря! Целият процес беше изключително гладък и естествен. Посещавах школата по изобразително изкуство „Артея“ в Търговище, където от много малък се занимавам с изкуство. В прогимназията започнах да навлизам и в света на програмирането под ръководството на г-жа Дарина Петрова, благодарение на която взех участие в множество олимпиади по информационни технологии. За някои тези две неща може да звучат далечни и противоречиви, но за мен те бяха една естествена прогресия – идеална среда, в която любовта ми към графичния дизайн и дизайна като цяло се зароди и процъфтя.
– Как оценяваш избора си на университет?
– София ми предложи желаната комбинация от академична среда, възможности за реализация и реална културна динамика. Исках да бъда на място, където мога едновременно да уча, да се развивам и да виждам как изкуството и дизайнът се случват в реална среда. Четири години по-късно оценявам обучението си в специалност „Графичен дизайн“ към Софийския университет като изключително стойностно и на високо ниво. Срещнах преподаватели и колеги, които ме научиха да мисля по-дълбоко, да защитавам идеите си и най-вече – да следвам сърцето си. Искам да изкажа специална благодарност към доц. Явор Грънчаров и доц. Милена Блажиева за вярата и подкрепата през цялото ми обучение. Благодарен съм и на останалите ми преподаватели за всичко, на което ме научиха, както и на моите родители и семейство за огромната вяра, подкрепа и помощ през целия път.
– Имаш ли любим проект от студентските си години, с който се гордееш?
– Без съмнение, любимият ми проект е дипломната ми работа – „Материя, истина и идентичност“. По-специално – портфолиото ми. Макар че го сглобих в последните месеци, то се шлифоваше и формираше от самото начало на обучението ми. В него вложих не само технически умения, но и лична позиция – нещо, което търся във всяка работа. Уверено мога да кажа, че то е кулминацията на първата глава от моя път като дизайнер.
– Какво беше най-голямото предизвикателство по време на обучението ти?
– Определено – да се науча кога да се вслушвам в критика и кога да я поставям под въпрос. Балансът между увереност и отвореност е трудно умение, което продължавам да развивам.
– Какво те вдъхновява в работата ти като дизайнер?
– Идеята, че визуалният език може да формира и променя гледни точки. Че едно изображение, лого, плакат или дори буква могат да предизвикат реакция, разговор или размисъл.
– Има ли творци или стилове, които са ти повлияли?
– Да. Вдъхновяват ме Дитер Рамс с неговия етичен подход към дизайна, Джонатан Айв със способността си да превежда технологията в емоция, и Стефан Кънчев – икона на българската визуална култура. Всеки от тях ме е научил на различен аспект от това как дизайнът може да бъде едновременно функционален, красив и значим.
– Как подхождаш към нов творчески проект – откъде започваш?
– Често проектите започват още преди да са започнали „официално“. Идеите ме следват навсякъде – по улиците, у дома, докато слушам, наблюдавам, чета, в разговори. Мисля визуално дори, когато не съм пред екрана или скицника. Когато започна нов проект, първо търся истината зад нещата – усещането и концепцията. Визията идва по-късно, но мисълта за нея никога не спира.
– Можеш ли да разкажеш за реализирания от теб проект в Първо СУ „Св. Седмочисленици“?
– Тази пролет училището, в което съм учил 12 години, отбеляза 120 години от началото на гимназиалното образование. Имах честта да представя новите лого и визуална идентичност на Първо СУ „Св. Седмочисленици“. Проектът ми беше избран в конкурс, проведен в началото на годината. Радвам се, че допринесох с частица от себе си – за мен това е голяма чест.
– Разкажи ни малко повече за магистратурата, която ти предстои – къде ще учиш и защо избра точно тази програма?
– Ще продължа обучението си в Националната художествена академия – специалност „Графичен дизайн на непечатни медии“. Програмата се фокусира върху дизайн на потребителски интерфейс (UI дизайн), уеб дизайн и дигитален дизайн като цяло. Тя комбинира креативност с технология – точно това, което искам да развивам в себе си. Избрах я, защото е естественото продължение на това, с което се захванах преди десет години – UI дизайнът. Искам да създавам функционални и красиви дигитални преживявания – такива, които подобряват взаимодействието между хора и технологии. Тази програма ми дава възможност да навляза по-дълбоко именно в тази посока.
– Какви са очакванията ти от новата степен? Как се надяваш да се развиеш?
– Очаквам сблъсък с нови среди и различни гледни точки. Надявам се да усъвършенствам подхода си и да се доближа още една стъпка до идеята за дизайн, който не просто „изглежда добре“, а решава реални проблеми. Дизайн, който носи истина със себе си и е честен към потребителя.
– Ще се върнеш ли в Търговище или планираш да останеш в София?
– Определям себе си като космополитна личност и гледам никога да не казвам „никога“. Много обичам да пътувам и изследвам света. В Търговище са моите корени и това е мястото, което завинаги ще остане в сърцето ми. Засега искам да събирам опит, да участвам на международната сцена, да се изградя, преди да реша къде е моето място. Във всеки случай ще посещавам родния си град и много бих се радвал да допринасям с призванието си за доброто и развитието му. А и не се ли завръща накрая всеки при корените си?!
– Работил ли си вече по реални проекти с клиенти?
– Да, имах възможност да участвам в редица проекти – самостоятелно и в екип. В портфолиото ми са изпълнени проекти за СУ „Св. Климент Охридски“, Софийска опера и балет и други. Работата с реални клиенти е напълно различна от учебния процес – тя изисква повече слушане и прецизност, но и носи голямо удовлетворение.
– В каква посока искаш да се развиеш професионално – уеб дизайн, брандинг, илюстрация?
– Интересувам се най-много от UI дизайн, лого дизайн и брандинг. Харесва ми да създавам визуални системи, които не просто изглеждат добре, а работят – ясно, функционално, с истина и характер. Има нещо много вълнуващо в това да изградиш устойчива на времето и стабилна визуална идентичност или интерфейс, който хората реално да използват и разпознават.
– Мечтаеш ли да създадеш собствено студио един ден?
– Да, мечтая. Не просто като място за работа, а като пространство за идеи, сътрудничество и експерименти. Представям си го като място, където дизайнът се мисли дълбоко и се прави с истина и отношение – към детайла, към материала, към посланието и към хората, за които е създаден и предназначен. Бих искал да работя с клиенти и екип, които вярват в стойността на добрия дизайн. Би било чудесно и да давам поле за изява на млади автори, както и да предавам принципите, в които вярвам.
– Какво би посъветвал млади хора, които обмислят да се занимават с графичен дизайн?
– Бих им казал да не подхождат лекомислено. Дизайнът не е просто „да направиш нещо красиво“ или да знаеш да боравиш със софтуера. Дизайнът изисква огромна отговорност. Всичко, което създаваме като визуална комуникация, достига до хора, влияе на решенията им, на емоциите им, понякога дори на ежедневието им. Дизайнерът трябва да осъзнае, че с един бутон, знак, плакат или интерфейс може да улесни живота на някого – или да го обърка напълно. Това е сериозно поле, което изисква не само талант, но и мислене, отношение и съвест. Владеенето на програми за дизайн е една от последните стъпки.
– Какво трябва да знаят за професията, което не се вижда отвън?
– Че дизайнът не е просто „нещо красиво“, а поредица от сложни решения, изследване и огромна отговорност. Работата често е невидима – и включва повече поправки, отколкото създаване. А работното време? Почти няма такова, колкото и да ни се иска да има. Творческият процес не пита дали е 9 сутринта или 2 през нощта. Идеите могат да изскачат в най-неочаквания момент – докато чакаш на спирката, готвиш, или точно когато си се опитал да си починеш. Понякога се озоваваш в 01:30, обсебен от това дали бутонът е на правилното място. Просто защото ти пука. И все пак, това, което остава накрая, когато всичко си дойде на мястото, е безценно.
– Какво ти дава най-голямо удовлетворение от това, с което се занимаваш?
– Два момента. Единият е накрая – когато се обърна и видя целия път, през който съм минал: усилието, изследването, пробите и крайния резултат, но вече в завършен вид. А другият е съвсем неочакван – когато мина случайно някъде и забележа нещо, върху което съм работил. И в този миг усещането е едновременно тихо и еуфорично.
– С какво искаш да те запомнят като творец?
– С това, че съм бил честен. Че съм търсил същината, а не шума. Че съм правил дизайн, който служи – с уважение към човека и съдържанието. Но също така – че съм бил артист по дух, завинаги търсещ. Аз съм дизайнер, който улавя мимолетните проблясъци на смисъл и ги превежда във визуална поезия. В работата си търся не само форма, а усещане за истина, дом и време. Виждам дизайна като пътуване – карта към вътрешни пространства и забравени усещания. Чрез изкуството си търся диалог със света и със самия себе си, тъй като съм пътник, който един ден ще стигне у дома.
Симона Алексиева
