Интервю с Красимира Стойчева – ръководител на Метеорологична обсерватория – Търговище по повод Международния ден на метеорологията
– От колко години сте ръководител на Метеорологичната обсерватория в Търговище”, г-жо Стойчева?
– По професия съм агроинженер, явих се на конкурс и започнах работа като агротехник в системата на НИМХ през 2005год. Няколко месеца по-късно, през 2006 год., ме преназначиха като ръководител обсерватория и така вече 17 години.
– Вашата работа е с доста широк обхват и изключително отговорна. Зад една най-обикновена прогноза за времето обаче стои много работа…
– Работата е интересна, емоционална, понякога изпълнена с предизвикателства, но винаги получавам помощ и подкрепа от ръководството и колегите на НИМХ филиал Варна
– Колко климатични и колко валежомерни станции влизат в зоната на отговорност на търговищката обсерватория? И какви наблюдения извършвате ежедневно?
– В МО Търговище се обработват данни от три климатични станции – Търговище, Омуртаг и Славяново и осем валежомерни станции – Дралфа, Гърчиново, Антоново, Врани кон, Преселец, Вардун, Надарево и Стеврек. Наблюдават се климатични показатели като температура на въздуха, температура на почвата на различна дълбочина, влажност на въздуха, скорост и посока на вятъра, вид и количество на валежа и атмосферните явления. Разполагаме с единствената за областта агростанция – Търговище, чиято дейност е свързана с наблюдения върху развитието на земеделски култури и динамиката на почвената влагозапасеност.
– Метеорологията намира приложения в много области – земеделие, транспорт, строителство, производство на енергия, туризъм – почти във всички сфери от човешкия живот. Чувствате ли труда си толкова значим?
– Ежегодно десетки потребители получават специализирани хидрометеорологични данни и анализи. Световният ден на метеорологията е повод да се подчертае работата, която НИМХ изпълнява 24 часа в денонощието, 365 дни в годината – да наблюдава времето в защита на живота и имуществото на хората и едновременно да се запази елементите на околната среда за тези след нас. Работи се за максимално точна прогноза, чрез която е възможна по – лесна адаптация на хората и стопанската дейност. Нашите действия днес ще оформят бъдещето на планетата.
– Да очакваме ли по-чести екстремни явления в климата занапред? И това най-вече на човешкия фактор ли се дължи?
– Всички сме свидетели на бързите промени в климата. IPCC (Междуправителствена група по изменение на климата) прогнозира , че през следващите десетилетия климатичните промени ще се увеличат във всички региони – по-интензивни горещи вълни, по-дълги топли сезони и по-кратки студени сезони. Ще има промени и във влагата и сухотата, във ветровете, снега и леда, крайбрежните зони и океаните. Това води до по-интензивни валежи и свързаните с тях наводнения, както и до по-интензивна суша в много региони.
– И накрая, макар да нямаше зима, каквато помним отпреди години, настъпва пролетта. Каква ще бъде тя по нашия край?
– Пролетта на 2023 г. по прогностични материали от Европейския център за средносрочни прогнози (ECMWF), който оперативно се използва в НИМХ, както и прогнозата на американския център за океаните и атмосферата (NOAA) сочат, че с голяма вероятност може да се очаква тя да бъде топла и сравнително суха. Причината за това е, че се очаква явлението Ла Ниня да продължи да оказва влияние върху времето в Европа. Прогнозите сочат, че сезонът март-април-май ще е с температури над нормалните, а валежите около и под нормалните. Отклонението на температурите ще е с до 0,5-1°С над нормата, докато валежите ще са близки до обичайните.
