Петър Кирилов: Фолклорът е моята мисия

Съхраняването на традицията е мисия, която продължава през поколенията

Той е един от съвременните пазители на българската народна песен – певец, изследовател, педагог и културен деец. Съчетава сцената с преподаването, ръководи културни инициативи и продължава да изследва фолклора в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Срещаме ви с човека, за когото българската песен е пътеводител и вдъхновение през целия живот.

Петър Кирилов носи песента в сърцето си, а фолклорът – в кръвта си. Младият и талантлив фолклорен вдъхновител е бакалавър по „Стопанско управление“, степен „Мениджър“ към ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Завършил е магистратура по музикална педагогика в СУ „Св. Климент Охридски“, а към момента е докторант по „Фолклористика“. Председател е на Сдружение за фолклор „Цветница“ в гр. Попово, общински съветник и директор на Дом на културата „Димо Коларов“.

– Кога и как започна твоята връзка с българския фолклор?
– Израснах с народната песен, тъй като в моя род българският фолклор винаги е бил на почит. Помня моментите, в които моето семейство се приготвяше за традиционните семейни празници, включващи църковния и неизменно фолклорен календар. От най-ранна детска възраст изпълнявам фолклорни песни. А песента в рода ми се предава по майчина линия. Моята прабаба Гергина имаше висок и звънлив глас, много харесваше песента „Заблеяло ми е агънце“ и често ми я пееше. Баба ми Елена пееше песни от различни фолклорни области, но основно северняшки и тракийски. Заобичах песента, защото тя е предавана традиция.

– През годините си имал много успехи. Редом с тях вървят и трудностите, но имало ли е момент, в който си се колебал дали музиката е твоят път?
– Категорично не! В своя път всеки се сблъсква с преломни моменти – така и аз, но песента при мен винаги е била пътеводител, добро и стремеж. Бях на пет години, когато за първи път излязох на сцена и запях песента „Полегнала е Гергана“. Спомням си огромното вълнение и треперещия детски глас, с който изпях песента. След всеки куплет публиката ме аплодираше все по-силно – може би, за да ми даде кураж, или наистина им е харесало, но благодарение на тях нося песента и до днес.

– Какво те вдъхновява най-силно в българската народна музика?
– Първото нещо, което ме впечатлява в една песен, е мелодията. Бавната – красива, завладяваща, с възможност да те пренесе мисловно в друг свят. Бързата – ритмична и магнетична, даваща усещане, че си жив. Песента е история. Песента е изкуство на народния гений – картина. Песента е разказ, чрез който оживяват герои и случки.

– Едновременно пееш, преподаваш, създаваш културни продукти и продължаваш да учиш. Какво те мотивира да надградиш наученото, опита и вдъхновението в докторантура към СУ „Св. Климент Охридски“?

– Когато концертирам, се чувствам прекрасно, защото обожавам да се срещам с почитателите на българския фолклор. Невероятно е изживяването да гледаш как хората пеят с теб и играят на твоите песни. За да създадеш културен продукт, е необходимо да имаш знания и качества за реализирането му. Осем години успешно преминава Националната фолклорна среща „Автентичност и съвремие“ в град Попово; седем издания на Националния православен фестивал „Св. св. Кирил и Методий“, град Попово; три издания на Националния конкурс за северняшка и добруджанска песен „Пендара“, к.к. Албена; четири издания на Националния фестивал „До Боженците“, село Боженци; три издания на Националния фестивал „Никулденско веселие“, село Медовина; поредно издание на народния събор „Малка Богородица“, село Долец, и други. Да преподаваш е велико, защото даваш частица от себе си и знанията си на някой, който има нужда от това. Докторантурата е нещото, което ми действа като допълнителен стимул за развитие. Фолклористиката е направление, включващо проучвания и изучаване на фолклора. Когато човек знае корените си, по-успешно може да гради своето бъдеще.

– Какви качества търсиш в един добър народен изпълнител, когато журираш конкурси?
– Първото нещо, което ми прави впечатление, когато журирам, е начинът, по който всеки участник излиза на сцената. Походката казва много, още преди да си запял. Облеклото говори за това, с какво отношение си към песента, събитието и журито. Когато запеят, освен вярната интонация, винаги рязко ми се набива в ухото правилното вокалообразуване и характерната, специфична орнаментика за фолклорната област, от която е песента. Смятам, че всеки изпълнител трябва да пее песните от родното си място.

– Срещаш ли млади хора, които истински те впечатляват с таланта си и самото излъчване на сцена, не само с добрата вокална подготовка?

– Определено да! България има много талантливи изпълнители – красиви и специфични гласове, изнесени и докосващи. Таланти, които със сигурност ще имат блестящо бъдеще на фолклорната сцена. Тук е моментът да обърнем внимание и на вокалните педагози, които работят с тези таланти – истински будители в съвремието.

– Какво би посъветвал младите певци, които прохождат в народната музика?
– Смятам, че българският песенен фолклор е достатъчно стойностен и хубав, за да продължи да съществува във вида, в който е създаден. Наясно съм, че не можем да не се съобразим с времето, в което живеем, но пък ние сме хората, които трябва да се придържаме към корена, за да оцелее песента и след нас. Мой пример са хората, от които съм се учил – моите учители Калинка Вълчева и Галина Дурмушлийска – певици, които не са „изневерили“ на фолклорната област и стиловата характеристика, от която са.

– В момента си директор на Дома на културата „Димо Коларов“ в гр. Попово. Какви са основните предизвикателства, с които се сблъскваш в управлението на културна институция?
– Основното предизвикателство е динамичното време, в което живеем – време, в което посоките се менят лесно и на преден план винаги излизат неща, по-важни от културата. А културата е нещото, което има свойството да ни обединява.

– Какви инициативи би искал да развиете там?
– Да се занимавам с култура винаги е било за мен мечта, желание и стремеж. Културата в по-голямата си част е събирател на мисли, идеи, творчески аспекти и най-вече себеотдаване. Смея да твърдя, че Домът на културата „Димо Коларов“ в град Попово развива богата и разнообразна културна дейност. В своите творчески школи по танци, естрадно пеене, рисуване, уроци по китара и новото, което от месец изграждаме – Детска фолклорна група „Славейче“, имаме за цел да запалим искрата на подрастващите към българската култура и почитта към предците. Домът на културата работи успешно и в партньорство с други културни институции на територията на града и селата в общината. Пред мен и екипа са поставени цели за усъвършенстване, доразвиване и дообогатяване на културния календар на институцията.

– Как успяваш да обединиш традицията с модерното в културните събития?
– Традицията е част от съвременния свят. Тя е обединяващ елемент между религията и фолклора. Съвременният свят след години също ще бъде една традиция, ако успеем да запазим ценностите му. В днешно време се налага традицията и съвремието да бъдат преплетени, за да имат по-широка аудитория. Всяко нещо има място, начин и подход на правене. Когато традицията се използва умерено в съвремието, имаме възможност да я запазим в същината ѝ напред във времето. Винаги работя с мярка, имам граници, които не прекрачвам, и никога не изневерявам на стила.

– Как съчетаваш обществената работа с артистичната и управленската си дейност?
– Ежедневието ми е творчество. Творя у дома, на работа, мисля за творчески проекти, когато шофирам, дори и в моментите, когато почивам. Не ми се налага да ги разграничавам, защото навсякъде работата ми е творческа.

– Получава ли културата достатъчно внимание в обществото ни като цяло и сред децата и подрастващите?
– Смятам, че културата винаги е заемала основно място в обществото. Всеки има нужда от културен живот. Културата притежава свойството да те „отвлече“ от реалността, да те развесели, да те накара да се замислиш и да те обогати със знания. Моето лично впечатление е, че все по-често обръщаме внимание на различни културни проекти и често посещаваме подобни събития. Похвална е практиката за ограмотяване на децата по теми, свързани с културния и просветния живот в страната. Децата имат нужда от точно такива уроци по родолюбие, защото те възпитават.

– Как поддържаш мотивацията и енергията си при толкова много ангажименти?
– Нямам време да се отпусна. Винаги съм ангажиран физически или мисловно с нещо, което предстои или се заражда тепърва. Всеки творец знае за тръпката и желанието, с които създаваш или продължаваш. Точно в работния процес получавам своята мотивация. Радвам се на създаденото и мечтая да изградя бъдещето. Никога не се отчайвам и не се връщам назад в минали ситуации. Гледам напред с желание и с вяра в по-доброто.

– Има ли личност, която те е вдъхновила да поемеш по този път?
– Винаги съм се възхищавал и с огромен интерес съм слушал изпълнителите от златното поколение на българската народна песен. Вълнувал съм се и продължавам да се вълнувам, когато слушам записите с песни на Борис Машалов, Кайчо Каменов, Верка Сидерова, Йовчо Караиванов и невероятните песни на Трио „Българка“. Емблематични, въздействащи и провокиращи те да затаиш дъх и да се пренесеш в тяхното време.

– Какво ти носи изследователската дейност, към която се отправяш?
– Издирването на песенен материал е нещото, което ме обогатява емоционално, ограмотява ме и чрез него откривам нови познати и съмишленици. Изследователската дейност за мен се превръща в мисия. През 2019 година за първи път поех по този път, когато тръгнах да издирвам песенен материал от капанските села на община Попово и община Опака. Хареса ми, защото близо година живях с различни песни, с историите на хората, които ми ги даваха, и с вълнението от новото, което предстоеше да открия. Точно заради това, години по-късно отново се върнах по тези стъпки. Вторият ми сборник „Стари песенни съкровища“ вече е на „бял свят“ и включва 57 автентични народни песни, които издирих през пролетта на 2025 година. Идеята ми е да продължа с тази дейност, защото смятам, че това е нещо ценно, което ще остане и след мен.

– Ако трябва да избереш една дума, с която да опишеш мисията си, коя би била тя?
– Вдъхновение!

– Какво е твоето послание към публиката и почитателите на фолклора?
– Пожелавам им здраве, вяра за добри дни и любов. Нека знаем, че българската народна песен е изповед на душа, корен, бит, радост и сълза. Нека пеем песните на народа си и славим България!

Симона Алексиева