Грация, чар и доброта. Тя е отдала живота си на балетното изкуство.
И така вече почти 30 години. Има силата да озари залата с една единствена усмивка. Излъчва спокойствие и увереност и кара момичетата си да се чувстват комфортно винаги.
Тя е кака Севди! Официалното „г-жа Стойчева” се чува редом с „г-жа Макарнаян“ и името на нашия град само при обявяването на призовете от конкурси. А те са безчет!
В навечерието на Международния ден на балета в „ЛИЦАТА НА ТЪРГОВИЩЕ“ представяме Севдалина Стойчева – ръководител на Балетна формация „Търговище“ при Младежки дом.
– Как бяхте пленена от магията на балета?
– Може би ме запали моята по-голяма сестра, която беше записана на балет. Знаете, че по-малките деца в семейството подражават на по-големите. Реших, че и аз искам! Но тогава г-жа Макарнаян каза, че съм още много малка и трябва да изчакам до есента.
– На колко години бяхте, когато обухте балетните пантофки?
– Може би около 4-годишна. През есента, когато вече съм била на 4 и половина ме взеха с кака Руми /бел. ред. Румяна Костадинова/ в залата. Само че бяхме още с цвички, балетните пантофи бяха на по-късен етап. И ето че оттогава минаха вече 29 години!
– Ваш ярък пример и неотменен помощник е г-жа Макарнаян. Тя ли Ви накара да заобичате това изкуство?
– Разбира се, че тя е част от хората, които са ми повлияли, макар да съм работила по-малко с нея. Най-вече съм благодарна на кака Руми, защото тя беше човекът, който ме напътстваше да продължа да се занимавам с балет. Тъй като вече имаше по-големи от мен възпитаници на балетната школа в Търговище студенти в Консерваторията, когато бях в осми клас, тя ме попита дали искам да продължа по този път и аз. Може би ми е вярвала, може би е виждала нещо в мен… И аз отговорих положително. Дотогава баща ми гледаше на балета като на развлечение за мен, не го приемаше насериозно, макар да прекарвахме много голяма част от времето си в залата. Кака Руми разговаря с родителите ми, попита ги дали са съгласни да продължа да се занимавам сериозно с балет, те се съгласиха. И оттам насетне всички бяхме убедени, че това ще е моят път. Завърших “Балетна педагогика” в Консерваторията в София. А от 2007 г. съм ръководител на Балетна формация „Търговище“.
– От каква годишна възраст трябва да започне едно дете да се занимава с балет?
– Много зависи от децата и родителите. В последно време избягваме да взимаме много малки деца, защото трудно задържаме вниманието им – бързо се отегчават, искат всичко да става много бързо. А да поставиш основите при нас е много трудно! По-лесно е да се работи с по-големи деца, те знаят какво искат и имат цел. Затова се насочваме към 5-6-годишните. Предимно са момичета. Имаме си едно момче, което вече четвърта година е при нас, пак покрай сестра си.
– Колко момичета обучавате сега в БФ „Търговище“?
– Около 80 в различните възрастови групи.
– По колко танца средно подготвяте годишно?
– В края на всеки сезон ние имаме годишен концерт. Тази годишна продукция обаче се превръща в юбилеен концерт, защото включваме все повече и повече танци. Последните две години ходим на конкурси с по 20 танца. Средно може би правим по десетина танца за различните възрастови групи. Децата изискват от нас, не се задоволяват, а искат още и още… Искат да участваме във всички възможни конкурси.
– Вие сте основен хореограф. Какъв е процесът на създаване на един танц?
– Води ме музиката, защото тя е много важна. Не се смятам за гений, разбира се. Хрумва ми някаква идея и във времето тръгвам да я развивам, допитвам се до г-жа Макарнаян – дали би било добре по този начин, по-скоро идейно, а за движенията – те си идват някак отвътре.
– Жънете успех след успех…Разкажете за последните си изяви.
– От София тръгна нашето „отваряне“ на врати към чуждестранните конкурси. Там организаторите много ни харесаха и ни поканиха на конкурс в Сърбия. Бяхме изключително доволни от топлото посрещане, от организацията на конкурса, както и от самото ни участие в него. Наистина се завърнахме с много награди. Отличия получихме от Русе, след това и от Горна Оряховица… През май ни предстои участие в конкурс в Гърция.
– На какво учи танцът, г-жо Стойчева?
– На дисциплина, на постоянство и упоритост, на труд, на естетика. Когато сме на конкурс, забелязвам, че нашите деца са много критични. Оценяват танците на своите връстници абсолютно обективно, виждат несъвършенстата, откриват недостатъците… „Виж как се върти без глава, а пък ръцете й накъде са… Нямат никакъв падьом“, това чувам зад кулисите и виждам, че те оценяват вече в какво са навлезли. С част от момичетата посещаваме балетни семинари и академии във Варна, защото мисля, че това е много полезно за тях. Там те навлизат в същинската част на изкуството. Тези посещения вдигат нивото и качеството на изпълненията, мотивират децата и ги нахъсват да подражават на момичетата от балетното училище.
– Какво Ви носят заниманията с децата?
– Аз не приемам труда си като работа, защото много си я обичам. Носи ми голямо удоволствие и наслада. Разбира се, има ги и нервите, и напрежението, и стресовите ситуации понякога, но всичко се преглъща, когато завърши добре.
– Доста години сте част от екипа на Младежки дом – Търговище…
– Да, имаме страхотна база. Много ни е хубава залата, уютно, топло. Екипът на Младежкия дом винаги е зад нас, защото ние сме Младежкия дом. Не говоря само финансово, а изцяло имаме подкрепата на колегите. И децата, и родителите осъзнават това и сме благодарни на г-жа Марчева и всички колеги тук.
– Какво искате да пожелаете на възпитаниците си за празника на балета?
– Да обичат танца, да обичат изкуството, да гледат през моите очи на балета, защото аз искам да създам от тях хора, които да са по-виждащи, по-знаещи, с по-широк кръгозор от ръководителя си. Искам те да надграждат себе си!
Снимки: Личен архив и ЦМДИ – Търговище
