ИНТЕРВЮ С НЕНЧО СТЕФАНОВ

 

Ритъмът е в кръвта му. Музиката е неговата страст. Ненчо Стефанов е на 26 години. Родом от Търговище. Тръгва от Младежкия дом, за да премине през майсторски клас на великия Милчо Левиев и да стигне до голямата сцена. В последно време често го виждаме на екрана с бандата на Тома Здравков и клубната група „Торнадо”. Семеен е отскоро. Има дъщеричка на име Сияна.

 

  • Какви са спомените ти от първия концерт на голямата сцена като възпитаник на Младежкия дом в Търговище?
  • Колкото и да е странно, първият ми концерт на сцената в Младежкия дом беше като певец. Участвах в конкурс за авторска песен. Тогава бях в пети клас и си спомням, че получих трета награда. След една или две години участвах отново, както сам, така и с първата ми група, в която пееше още един уникален търговищки талант – Стефка Емилова. В индивидуалната надпревара бях класиран на първо място, но не успях да се зарадвам истински, защото с групата не победихме, въпреки, че всички се постарахме да дадем най-доброто от себе си! Тогава за пръв път почувствах, че повече се вълнувам от свиренето в банда, отколкото от личните си постижения. И така, съвсем в духа на рокендрола, започна истинското ми развитие.
  • Запалил си се по барабаните, когато си бил 16-годишен. Преди това на ксилофон имаш редица награди. Коя е голямата ти страст?
  • Най-голямата полза от свиренето на ксилофон беше това, че имах възможност да бъда близо до Маестро Васил Абрашев! Това е човекът, който ме накара истински да обикна музиката и да я приема като свое призвание! Споменът за неговата неизчерпаема енергия, позитивизъм и любов към изкуството много пъти ми е помагал в тежки моменти. Първите уроци по барабани започнах да взимам при също много добре познатия Теодоси Теодосиев. През годините Тео се превърна в един от най-близките ми хора и на него също дължа много, заради съветите, които все още ми дава. Това са хората, които ме накараха да разбера смисъла и ролята на барабаниста в една група, научиха ме, че, за да постигаш резултати, когато си част от едно цяло, трябва да влагаш всичко от себе си и много често да преглъщаш собственото си его в името на общата цел!
  • Малцина знаят, че си завършил майсторския клас на Милчо Левиев. Разкажи ни повече.
  • След като заживях в София, имах щастието доста бързо да навляза в музикантските среди. Случи се така, че за организирания от НБУ майсторски клас на Милчо Левиев трябваше да се намери барабанист и получих обаждане… В живота на всеки музикант има поне няколко момента, които те изграждат и променят нещата около теб – за мен това определено беше един от тях! Привилегия е само да стоиш и да слушаш Милчо Левиев, а да свириш с такъв велик музикант е най-големият урок, който можеш да получиш!
  • Сега стана особено популяран с бандата на Тома. Какво за теб е славата?
  • Всеки човек, който е започнал да се занимава с музика, си мечтае за голямата сцена! Е, аз имах щастието да се докосна до нея! През трите години, в които сме заедно, „ТОМА” беше на една сцена с Whitesnake, Def Leppard, ZZTop, имахме две национални турнета, фестивали, телевизионни участия във всички гледани предавания… През 2009 година, докато подгрявахме великите ZZTOP, ме забеляза един от шефовете на най-великата марка за барабани – ТАМА, който по стечение на обстоятелствата беше на концерта на американците. След шоуто се видяхме и разменихме координати. През следващите две години трябваше да изпращам материали от всичките си участия, срещахме се няколко пъти на световното изложение за музикални инструменти във Франкфурт и в крайна сметка ми предложиха да бъда техен артист! Станах първият българин, включен в официалния каталог на някоя от световните марки за музикални инструменти! През първия месец, след като ми съобщиха новината – изобщо не можех да повярвам! Бях един от само 200 в целия свят! До преди пет години снимки от този каталог лепях по стените на стаята си, а сега аз бях вътре в него, заедно с барабанистите на Металика, Тото, Стинг, Майкъл Джексън, Мадона, Джъстин Тимбърлейк, Дрийм Тиътър и още… Ако след много години трябва да кажа кой е бил най-върховният момент в „музикантския” ми живот – без съмнения ще е моментът, в който за пръв път хванах списанието в ръцете си!
  • Имаш ли любима песен с групата?
  • Разбира се – „Сам на света”! Това е парчето, в което с бандата вложихме всичко, което бяхме научили за музиката, както и от живота. Надявам се следващата песен, която издадем, да ми е още по-любима… Работим по въпроса! Всеки момент ще излезе видеото към парчето „Изгубен” на другата ми банда „Торнадо”. През последната година „Торнадо” се превърна в най-търсената клубна група в България и също се радваме на много фенове и хора, които наистина харесват това, което правим.
  • Работил си с много знаменитости. Кой е твоят кумир-музикант?
  • От музикантите на българската сцена, искрено се възхищавам на група Сигнал! Въпреки вероятно хилядите концерти зад гърба си, тези хора продължават да репетират всяка седмица и са запазили в себе си младежкия ентусиазъм, с който подхождат към музиката! Истински вдъхновяващи! Щастлив съм, че освен кумири, мога да ги нарека и свои приятели!
  • А най-харесваният стил музика от теб е…?
  • Много лесен въпрос! Разбира се, че рок!
  • Какво е за теб музиката, Ненчо?
  • Това е въпрос, на който всеки път отговарям различно, защото значението му се променя в различните етапи от собственото ти възприемане за нещата. Музиката е една необятна вселена, в която можеш да намериш всичко, и най-вече – себе си.
  • Имаш прекрасна дъщеричка. Би ли я насочил да се занимава с музика, когато порасне?
  • Когато порасне… Тя вече сама започна да проявява интерес! Една нощ малката ми принцеса се събуди и не можеше да заспи. Взех я с мен в другата стая, за да оставим майка й да си почива. Понеже трябваше да я занимавам с нещо, а не знаех с какво – взех палките си и започнах да барабаня по една възглавница. В продължение на 20 минути мъничето не помръдна, а само гледаше с огромен интерес. Когато спрях, се разплака, затова започнах пак – и тя веднага млъкна, и така няколко пъти! Още на другия ден, Сияна си имаше собствен барабан, на който вече се учим да тупкаме.
  • Подкрепяш и насърчаваш друг търговищки талант – Ники Тошев. Защо? И има ли Търговище, според теб, бъдеще в музиката? Предполагам следиш изявите на младите ни певци и музиканти..
  • Ники е феноменален талант! Освен, че се опитвам да му помагам с каквото мога, искрено се възхищавам на неговата отдаденост към инструмента! Чувствам се много щастлив, че мога да споделям с някой опита, който трупам, а на всеки негов успех се радвам, като на мой. Ники ми беше разказвал една история, която не помнех… Преди 7-8 години на един концерт пред библиотеката в Търговище ме попитал дали може да се качи да изсвири една песен с групата, но аз съм му отказал… Представям си – какво е било разочарованието му, защото тогава за него съм бил човек, на който се е възхищавал! Така, че – имам да се реванширам пред него! Търговище винаги е имало своите големи таланти в музиката. Още, когато бях ученик, школата ни за народна музика беше една от най-добрите в България. По фестивалите за поп музика също сме имали значими успехи. Моята съученичка Стеф също има успешна кариера, преди няколко дни на едно участие се засякохме с Наталия – участничка в първото реалити “Star Academy”, доскоро гледахме по телевизията талантливите Невена и Сабина. Ако малките разберат, че освен талант, се иска и много работа, упоритост, инат, лишения и до голяма степен късмет, тях също ги очакват още големи моменти!
  • С какви чувства се връщаш винаги у дома, при семейството си в родния град?
  • След като се появи моето малко съкровище, още по-силно осъзнах магията на доброто семейство и още повече започнах да обичам родителите си. Въпреки, че ми се случва много рядко, да се прибера, „вкъщи” ми действа невероятно зареждащо. Най-прекрасното нещо е да се върнеш при мама и татко! Семейството винаги е било силата, от която можеш да почерпиш в трудните моменти, а аз, каквото и да правя, никога няма да мога да се отблагодаря на моето за неизчерпаемата подкрепа! Няма да забравя как в толкова много моменти в погледа им се е четяло „Ти си луд!”, а в същото време са ми казвали – „Добре, опитай, ние сме с теб”!