В „ЛИЦАТА НА ТЪРГОВИЩЕ“ – ЗДРАВКА РАДЕВА
„Учителят и дървото се познават по плодовете” – казва една украинска поговорка. Нейните плодове са сочни, здрави, пълни със слънце, енергия и живина. И знания! Благодарение на Учителката си!
Тя е от онези учители, които омагьосват децата за цял живот. Тя е техен наставник, но и техен приятел. Затова й се отплащат с обич и признателност. Завинаги!
Има ги все още даскалите-идеалисти, които с жар се раздават за своите ученици. Откъде черпи сили и вдъхновение вече над 30 години…. Това ли е каузата на живота й? Призвание ли е учителството?
В навечерието на Деня на на българската просвета и култура и на славянската писменост ви представяме Здравка Радева – главен учител по български език и литература във II СОУ „Проф. Никола Маринов“ – Търговище.
– Г-жо Радева, помните ли кога и защо решихте да изберете учителската професия?
– Да, спомням си много добре моментите от своето професионално ориентиране. Моите родители коментираха всички „престижни“ професии, но мама реши , че ако стана учителка, ще бъда заобиколена винаги от здрави и усмихнати деца, а сред младите – човек винаги се чувства млад.
– Ако трябваше сега да избирате, бихте ли избрали отново тази професия след повече от 30 години даскалуване?
– Въпреки трудностите пред българския учител днес, човек се „ражда“ със своята професия . Определено бих я избрала отново и отново.
– Какво дава и какво отнема тя?
– Дава много – истински чувства, много преживявания, защото ние съпреживяваме както радостите, така и трудните моменти в живота на своите ученици. Колкото и да звучи клиширано – проблемите им слагат отпечатък в нашия ден – все едно, че имате не само едно-две, а много деца, които растат, развиват се, успяват, препъват се и отново се изправят. А какво ми отнема професията – не съм мислила по този въпрос – значи не е нещо съществено.
– Вие имате много награди през годините, но може би най-голямото признание за работата Ви е любовта на учениците. Те Ви определят като идеалния учител. Как се постига това уважение?
– Със сигурност има много „идеални“ учители. Любов и доверие се изграждат бавно – стъпка по стъпка. Особено важно е да не се разруши тази връзка . Ученикът оценява истинските отношения, лишени от фалш и изкуствена приповдигнатост, защото по общия път, по който вървим, не всичко е безгрижно и усмихнато.
– Г-жо Радева, със сигурност помните учениците си през годините. Интересувате ли се от тяхната реализация в живота, търсят ли Ви те, обаждат ли Ви се, гордеете ли се с техните постижения?
– С радост отговарям, че с много голяма част от бившите си ученици поддържам връзка. На всеки от тях пътят е различен, всеки е постигнал успехи в професионален и личен план. Винаги се вълнувам от промените в реализацията им, от всичко, което им се случва . Срещаме се с тях винаги, когато е възможно и уверявам Ви, че дори и само това да е – заслужава си, че съм избрала тази професия.
– Променят ли се децата с годините? С какво днешните деца са по-различни от тези преди?
– Децата се променят по-бързо, отколкото ние успяваме да възприемем понякога.
– Какво давате на съвременните ученици, което те не могат да открият в интернет?
– Истинският контакт, разбирането, разговорите – това те продължават да очакват от нас, техните учители.
– Какво е най-голямото предизвикателство пред българското образование според Вас?
– Предизвикателствата пред българското образование днес стават сериозни, за да ги решим са необходими усилията на цялото общество – защото това са нашите деца, от тях очакваме утре България да е друга. Никой няма право да експериментира безотговорно с бъдещето – нито учители, нито родители, нито общественост.
– Като учител с дългогодишен опит как оценявате новите реформи в образованието?
– Не мога днес да дам оценка на новите реформи, защото те тепърва ще се случват. Обикновено историята е тази, която може да оцени реално.
– Кой е най-трудният урок в живота?
– Кой е най-трудният урок? – че винаги има още какво да се научи; че невинаги по-възрастният е по-мъдър; че разумният компромис понякога постига повече.
– Добрият педагог трябва да има и актьорска дарба. Какво Ви вдъхновява в работата с младите актьори в училище? Какво е нужно, за да се развият талантите?
– Работата в театралните състави се оказва много интересна и мотивираща учениците към работа в екип. Изгражда у тях житейски умения, поставя ги винаги в различни ситуации, кара ги да се замислят как биха постъпили. Особено полезна е работата в театралния клуб „Искра любородна“. Възстановката на възрожденските пиеси „Михал“ , „Криворазбраната цивилизация“, „Българи от старо време“ в Етнографския музей „Хаджи Ангелова къща“ създава интерес към епохата на Възраждането и към изучавания материал по литература в Х клас .
– И накрая – призвание, занаят или професия е учителството?
– Учителството е съдба!
