Той твори с цвят и форма, но най-важното за него е усещането. От първите си стъпки в школата по изобразително изкуство до абстрактните композиции, които създава днес, Ивелин Стоянов остава верен на убеждението, че изкуството е преди всичко удоволствие, а не само работа.
В разговора ни той споделя защо е избрал да остане в Търговище, след като завършва „Изящни изкуства – живопис“ във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, какво научава от учениците си в Школата за изобразително изкуство към ЦПЛР – ОДК Търговище и как вижда бъдещето на изкуството в родния град. Какво е общото между абстрактните композиции, търпението и детските усмивки? Разказа ни за изкуството и вдъхновението на живота, за рисуването с феерия от цветове, за баланса във всичко, което докосваме, и за таланта на бъдещите художници.
В „Лицата на Търговище“ днес ви срещаме с един от най-пъстрите творци на Търговище – Ивелин Стоянов.
– Как започна пътят ти като художник? Има ли конкретен момент или човек, който те вдъхнови да тръгнеш по този път?
– Може да се каже, че късно реших да се занимавам с изкуство. Бях в пети-шести клас, когато започнах да посещавам Школа за изобразителни изкуства. Нямаше друго, което да ме впечатлява и да ми е интересно, и някак си по естествен път се получиха нещата. Родителите ми никога не са се месили в решението ми да продължа обучението си в гимназия с разширено изучаване на изобразително изкуство, а после и в университета, за което им благодаря.
– Как би описал своя стил? Как се е променял с годините?
– Имах добра подготовка по живопис и рисуване, но определено нещо не ми достигаше. Мина доста време в търсене и усъвършенстване, докато стигна до този етап днес. В началото рисувах по-сковано и често си задавах въпроса: „Това биха ли го харесали… или пък не?“. Определено залагам на цветните абстрактни композиции – доста освободени, експлодиращи. Това са моментни идеи, които бързо „нахвърлям“ на платното или листа. Често един вид материал не ми е достатъчен, затова повечето творби са смесена техника.
– Кои теми или мотиви най-често присъстват в творчеството ти и защо?
–Това са рисунки и живописни платна, създадени чрез баланс на цвят и форма – моят баланс, моето усещане и разбиране. Не е нещо претенциозно, а създадено на един дъх.
– Какво е за теб изкуството – начин на изразяване, форма на красивото и чистото, терапия…?
– Със сигурност е начин на изразяване. Това е стилът на художника и разликата помежду ни. Арттерапия е на второ място, но не е маловажно. Трудно ми беше да си наложа ритъм на рисуване и „почивка“, но мисля, че успях. Много е важно за един творец да намира време за себе си – за това, което обича да прави и доизгражда. Всеки ден е добре да оставаш в ателието, да гледаш изкуство, да мислиш за изкуство. Дори не е задължително да рисуваш, но трябва да отделяш време. От колегите – художници също има какво да науча – затова са и социалните мрежи: невероятно богатство от стойностни автори и произведения.
– Имаш ли любимо произведение, което си създал? Каква е неговата история?
– Както биха отговорили повечето художници – всяко последно. Защото последното го помня най-добре – знам кога съм решил да го нарисувам, какво ме е провокирало. После не помня, идва следващото и следващото.
– Как Търговище и неговата атмосфера влияят върху творчеството ти?
– Търговище ми е любим. Не съм късал връзката си с града – тук живея, тук работя. Нагласата е важна – хората, приятелите, колегите. Спокойствието на човека предполага и успехите му в професионален и творчески план.
– Съжаляваш ли, че не си избрал друг град или държава, в които да се развиваш и да твориш?
– Не, никога не съм съжалявал, че съм останал в Търговище. Дори погледнато чисто зодиакално или нумерологично, нямам данни да пътувам, да се местя, да бъда далеч от България. Задавам си въпроси, свързани със ситуации – „Ако бях направил еди-какво си, какъв щеше да е резултатът?“. Всички имаме такива питания и колебания – нормално е. Но тук е моето място – в сърцето на Търговище.
– Какво те мотивира да работиш с деца и младежи в Школата по изобразително изкуство? Какво искаш да им предадеш и какво научаваш от тях през годините?
– Мотивира ме, че работата е по-спокойна, отколкото в училище – по-целенасочена, по-художествена. Водещо е желанието на децата и тяхната вътрешна потребност. Голяма част от тях носят в себе си дарби, които се надграждат и развиват. В никакъв случай не е задължително тези ученици да продължат професионално в областта на изкуството, но е важно преподавателят да им покаже възможностите и пътя в тази посока.
– Как подхождаш към развитието на таланта у децата – с повече свобода или с повече структура и техника?
– Иска ми се да бъдат последователни и концентрирани в поставените задачи. Да положат усилия и да оценят успеха от свършената добра работа. Да разберат правилно неуспехите и да осъзнаят грешките. Цветоусещането е силно при някои, рисунъкът – при други. Винаги има какво да заимствам от тях и да приложа в моите произведения. Работата ме научи да бъда търпелив и балансиран, с индивидуален подход към всеки. Темите и задачите трябва да се редуват, за да няма елемент на скука или отчаяние.
– Има ли ученик или момент от преподаването ти, който особено силно те е развълнувал или вдъхновил?
– Има много случки и ситуации през годините – забавни или свързани с дисциплината и овладяването на групата. Ежедневни неща, които бързо се забравят, за да не се натоварваш. Искам да ми се случи онзи вдъхновяващ момент. Готов съм за нови търсения в творчеството.
– Какво е най-важното, което се стремиш да предадеш на учениците си – не само като умения, но и като отношение към изкуството?
– Стандартните неща – пропорции, перспектива, история на изкуството – са ясни. Това са умения, които се учат и усъвършенстват. Творческата част – това си ти. Там е твоята индивидуалност, твоят усет. Без него нещата стават измъчени и трудни. След пандемията много творци публикуваха мотото „Изкуството е работа“. Отчасти е така, но за художника водещо е удоволствието и забавлението в процеса. Когато творбата стигне до публика, тогава идва и „работата“.
– Какви са основните предизвикателства при преподаването на изобразително изкуство днес?
– Когато разполагаш с нужните материали и информация, е лесно да измислиш тема, да подбереш материал, да обясниш и да получиш обратна връзка. Важно е да се съобразиш и с интересите на децата. Някои теми като „Обущар“ или „Часовникар“ са трудни за обяснение, защото професиите изчезват. Често децата не знаят какво е „кокошарник“, но пък се забавляват и научават нови неща.
– Какво е мястото на традиционното изкуство в съвременния дигитален свят?
– За мен традиционното винаги е било водещо. Компютърната графика е естествен етап от развитието на изкуството, но NFT платформите и дигиталните „картини“ бързо се появиха и изчезнаха. Важно е произведението да носи наслада и да е създадено от ръцете на художника, преминал през трудностите на процеса.
– Кога може да видим твоя самостоятелна изложба?
– Това е цел, по която работя. Когато се случи, ще бъде важна и запомняща се, защото ще е дебютна.
– Върху какво работиш в момента?
– Продължавам да рисувам моите цветни композиции – живопис на платно и смесена техника върху картон. Участвам и в национални изложби. Наскоро събрах 35 произведения в портфолио „Натюрморт“, без търговска стойност, не за продажба.
– Каква е твоята муза? Какво най-често те вдъхновява?
– Не търся „муза“ в конкретен човек или нещо. По-важно е да поддържам ритъм в работата си. Балансът между работа, свободно време и изкуство е най-труден. Вдъхновяват ме новият ден, доброто здраве на близките ми и всяко време, което мога да превърна в колоритно, динамично, мое произведение.
– Как си представяш бъдещето на изкуството в Търговище?
– В града има изложби и ще продължи да има. Със създаването на сдружение „Художниците на Търговище“ ще представяме произведенията си пред по-широка публика и в други градове. Липсва национална изложба – биенале, каквито имат други градове. Вярвам, че Търговище е подходящо място за такъв форум.
– Ако можеше да рисуваш навсякъде по света, къде би било това и защо?
– Бих рисувал навсякъде, но предпочитам дома. Тук ми е най-спокойно и топло.
– Какво правиш, когато не рисуваш или преподаваш?
– Харесвам фотографията и обичам да експериментирам. Залагам на мобилната фотография, на композицията и момента. Често работя в черно-бяло. Обичам и да се разхождам.
– Какво би пожелал на нашите читатели?
– Пожелавам им да умеят да разпределят времето си, да посещават културни събития, които им носят удоволствие, и да се зареждат с хубави моменти с близки и приятели, да ценят малките неща и да са щастливи!
Симона Алексиева
