На Димитровден се обръщаме към корените – и към онези, които ги пазят с дело и сърце. В Търговище това пазителско дело повече от 160 години носи името на Народно читалище „Напредък – 1864“. Място, където културата не е просто традиция, а жива сила, която обединява поколения, вдъхновява творци и съхранява българския дух, вплитайки умело минало и настояще, обичаи и модерност. По повод празника на читалището разговаряме с неговия секретар – Галина Кръстева, която вече повече от четири десетилетия не просто работи там, а е част от неговата душа. За вдъхновението да създаваш културен живот, за предизвикателствата и силата на общността, за онова, което се променя – и онова, което остава вечно.
– Честит празник! Всяка година на Димитровден ОНЧ „Напредък – 1864“ отбелязва своя празник. Какво символизира тази традиция за читалището и за общността на Търговище?
– Димитровден е ден с дълбоки корени в българската традиция. Той се свързва с края на стопанската година и началото на зимния цикъл в народния календар, а за българите това е време за равносметка, за сплотяване и за ново начало. За общността празникът на читалище „Напредък – 1864“ символизира наследство и памет – припомня дългогодишната културна и просветна дейност на читалището, което е център на духовния живот в Търговище повече от век и половина. Хора от различни възрасти, интереси и професии се събират, за да дадат воля на таланта си. Читалището е място за изкуство, самодейност, образование и запазване на българската идентичност.
С отбелязването на празника продължаваме традицията – мост между поколенията, от основателите на читалището до днешните му членове и приятели. А лично за мен този ден символизира: принадлежност – чувството, че съм част от една голяма духовна общност, която пази и развива културните корени на града, вдъхновение – възможност да се докосна до изкуството, словото и творчеството, които обогатяват душата, обновление – точно както Димитровден бележи нов етап в природата, така и за мен може да е момент на ново начало – за лични идеи, проекти или духовен подем, памет и уважение – отдавам почит на хората, които са работили за развитието на читалището и културата в Търговище.
– Как отбелязахте празника тази година?
– Тази година отбелязахме празника на 24 октомври в зала № 2 на читалището – кафе-театъра. Представихме премиерно филма „С песен при приятели“, посветен на турнето на хор „Родна песен“ в Пекин, Китай, откъдето се завърнахме със сребърен медал и бяхме единственият европейски хор, участвал във форума. Филмът бе професионално направен от TV1 по поръчка на читалището и Сдружение „Приятели на Китай“. А празничната ни програма продължи с клипове, заснети от нас, показващи красотата, цветността и невероятността на един далечен и близък Китай, все още доста непознат за света.
– През твоите очи – как се промени читалището от времето, когато започна работа, до днес?
– Започнах работа на 10 ноември 1982 година. Тогава бях млада, ентусиазирана и не подозирах, че това място ще се превърне във втория ми дом – част от живота и сърцето ми. Първите осемнадесет години работих като организатор. Това бяха времена, изпълнени с културен ентусиазъм, със събития, репетиции, концерти и срещи с хора, които носеха огъня на творчеството в себе си. По-късно, вече двадесет и шест години като секретар, имах честта да видя как читалището расте, променя се, но запазва своя дух – дух на просвета, култура и човечност. През годините се сменяха поколения, технологии, вкусове и ритъм на живот. Но едно остана същото – читалището като място на среща между миналото и бъдещето, между традицията и новото време. Тук винаги е имало хора с отворени сърца – такива, които вярват в силата на словото, песента и сцената. Днес нашето читалище е по-модерно, по-отворено, но в основата му стои същият идеал – да просвещава, да обединява, да вдъхновява. И когато чуя звуците от репетиция в залата или детски гласове, които рецитират, усещам онзи същия трепет, който почувствах и преди повече от четири десетилетия.
– Има ли нови инициативи или традиции, които започнаха да се утвърждават в последните години?
– По отношение на работещите ни колективи сме традиционалисти: хор „Родна песен“ – съществуващ от 127 години, ВИС „Златни зари“ – на 27 години, балет „Галакси“ – 12 години, вокално студио – около 20 години, литературен клуб за възрастни – 26 години. Новото е в методите ни на работа – инициативи, отговарящи на времето, актуални теми за дискусии и проекти.
– Поглеждайки назад в калейдоскопа, кои проекти или събития би откроила като най-значими през последните години?
– Запълването на една празна ниша – липсата на кино в областния град. Преди 12 години сключихме договор със „Синеленд“ и така направихме хората от града и близките населени места съпричастни с най-новите заглавия, които излизат на голям екран. Ние първи прокарахме този път. Значими проекти мога да посоча: Национален фонд „Култура“ (НФК) – „Мобилност“, благодарение на който пътувахме до Китай; проект по „Култура плюс“, с финансовата подкрепа на Община Търговище – по който отбелязахме достойната 160-годишнина на читалището; проект на Министерството на труда и социалната политика – „Детството трябва да бъде щастливо“, по който работихме с 40 деца билингви. И още други – общо 15 за последните години.
– С какви предизвикателства се сблъсквате днес като културна институция?
– Светът около нас се промени – младите хора живеят в дигитална среда, общуват бързо, но често повърхностно. Трудно е да ги привлечем в залите, да ги запалим по сцената и словото така, както някога ние горяхме в това дело. Но вярвам, че читалището има място и в новото време, стига да намерим път към техния език – чрез творчество, технологии и сърце. Едно от големите предизвикателства е и финансовото оцеляване – понякога ентусиазмът не стига, когато има нужда от ремонти, техника, костюми. И въпреки всички трудности, всяка усмивка на сцената, всеки аплодисмент в залата, всяко дете, което открива красотата на песента, словото или танца, ми напомня защо съм тук.
– С какви дейности и клубове започнахте новия творчески сезон на 1 октомври?
– Хор „Родна песен“, ВИС „Златни зари“, балет „Галакси“, вокално студио, литературен клуб за възрастни – това са нашите състави. Още в началото на сезона представихме последната книга на Валентин Княжевич, работим в партньорство с новосъздадения Младежки център, участвахме в благотворителния концерт „От сърце за сърце“, в Първия международен форум на българските читалища във Варна, в обучение на Български дарителски форум по проект, изложба на Светла Чиракова (вълненоритъмна техника), лекция на Гергана Радева – „Родът. Извор на сила и мъдрост“ и др.
– Като секретар на ОНЧ, какво те мотивира в работата през годините?
– Много пъти през годините съм се питала какво ме държи тук, в читалището, толкова дълго време. И всеки път отговорът е един и същ – хората и духът на това място. Тук съм срещнала невероятни личности – творци, самодейци, колеги, приятели. Всеки от тях е оставил частица от себе си в тази сграда, в сцената, в залите. Вдъхновяват ме усмивките след успешен концерт, сълзите от вълнение на публиката, аплодисментите, които топлят повече от всяка награда. Мотивира ме мисълта, че читалището е живо, докато има хора, които вярват в него. И че с труда си, с обичта си, с постоянството си аз помагам този пламък да не угасне. Да видиш как дете, което някога е рецитирало, танцувало или пяло на сцената, днес води собствена група или води детето си на репетиция – това е най-голямата награда. Това е смисълът. Работата в читалището никога не е била просто професия за мен. Тя е призвание – част от живота ми, от сърцето ми. И докато има хора, които пеят, творят, танцуват и мечтаят – ще има защо да съм тук.
– Какво е най-ценното, което научи от тази работа?
– Когато се обърна назад и погледна всички тези години, осъзнавам, че читалището не само ми даде работа, а ми даде уроци за живота. Най-ценното, което съм научила, е, че всичко започва и свършва с човека – с неговото сърце, с неговата обич, с желанието му да направи нещо добро и красиво. Научих, че културата не е само сцена и прожектор – тя е жест, усмивка, песен, ръкопляскане, споделена емоция. Научих, че духът на читалището живее не в сградата, а в хората – в онези, които дават от времето и душата си, за да създадат нещо смислено. Научих се на търпение. Научих се на смирение.
– Какви качества трябва да притежава човек, за да бъде успешен в тази роля?
– За да бъдеш успешен в читалището, не е достатъчно само да умееш да организираш събития или да ръководиш хора. Трябва да имаш сърце, което гори за каузата, и душа, която обича хората. Това е работа, в която всеки ден се срещаш с различни характери, поколения и емоции. Трябва да умееш да изслушваш, да вдъхновяваш, да поощряваш. Да виждаш таланта и в най-несигурното дете, и в самодееца, който вярва, че сцената е неговият свят.
– Ако трябва да опишеш читалището само с три думи, кои биха били те?
–Дух, творчество, общност, защото именно в тях живее истинското му сърце.
Симона Алексиева
