charovna2017

обновена 1:31 PM EET, Feb 19, 2018

ТАНЦЪТ Е МОЯТА ГОЛЯМА ЛЮБОВ!

  • Публикувано в Интервю

m savova3

ИНТЕРВЮ С МАРИАННА САВОВА



Не се сбъдват само онези мечти, от които човек се отказва. Тя не се отказва от своята и я превръща в реалност.

Марианна Савова е главен художествен ръководител и хореограф на Школа за модерен балет «Вега» при Младежкия дом в Търговище. Както звездата, чието име носи балетът, 50 пъти по-ярка от Слънцето, е еталон за сравнение на магнитудите на другите сходни звезди, така и съставът на Марианна се е превърнал в еталон на танцовото изкуство и визитна картичка за Търговище.

В „Лицата на Търговище“ - Марианна Савова.

bvega1

  • Кой е най-ранният ти детски спомен, свързан с танца, Марианна?

  • Спомените ми с танца и въобще с изкуството, са много. Съвсем от малка бях силно свързана с изкуството, защото майка ми, която беше организатор в някогашния Пионерски дом, много често ме водеше със себе си. Спомням си, че ми беше скучно да седя из канцелариите, затова прекарвах повечето време в залата на самодейния фолклорен ансамбъл, чиито ръководители бяха Кръстьо Стойков и Мария Златилова. Стоях и гледах с едни големи очи сегашните танцьори на ПФА „Мизия“, които тогава бяха батковци и каки, и много мечтаех да стана като тях. Може би това е най-яркият ми спомен, свързан с танца. При това - с фолклора! Даже първите ми стъпки бяха точно в този състав, макар и само за няколко месеца. Много по-късно започнах да се занимавам с модерни танци в същата тази зала на Младежкия дом. Може би съм била в четвърти-пети клас. В училище дойде една хубава госпожа, тогава другарка, Цветелина Борисова се казваше. Тя се занимаваше със състав за естрадни танци в Младежкия дом и си набираше деца.

  • Някога съмнявал ли си се, че танцът е твоето истинско призвание?

  • О, да! Нито аз, нито близките ми са мислели, че ще се занимавам с това. Завърших педагогика, бях учител... Танцът винаги ме е влечал някакси и ми е бил сякаш някакъв начертан път, който обаче аз не съм се стремила амбициозно да следвам. Беше ми хоби, почнах го на шега, стана по покана на тогавашната директорка на Центъра за работа с деца Таня Крумова. Идеята беше, че много момичета искат да се запишат точно на такива танци, а пък нямаше специалист, който да ги ръководи. Аз току що бях завършила университета във Велико Търново с първа специалност „Педагогика“ и втора - „Хореография“. Нямах още самочувствието на човек с опит и отидох да откажа. Но не можах и приех да работя временно, докато намерят подходящия ръководител, защото се бяха събрали около 30-40 деца. Спомням си, че репетирахме в красивата, но неподходяща зала в сградата на старата банка до театъра... И така, както всичко временно, става постоянно, това ме увлече и така се случи, че всъщност ми стана основна работа.

  • Може ли да се каже, че за теб танцът е начин на живот?

  • bvega5Той е начин на живот и много тясно се е преплел с личния ми живот. Но така е може би с всички, които си обичат работата и я вършат от сърце. Но аз бих нарекла танца моята голяма любов. Той е много любимо изкуство! За мен той е полет на душата! Моята връзка с танца е като едно влюбване, което постоянно те държи в трепет, във вдъхновение и очаквания. И както и любовта, иска страшно голямо отдаване и себераздаване. Много дава, много взема и ти трябва да си готов за тези жертви, защото (от малка съм го чувала – сега го повтарям и на моите деца), изкуството си иска своите жертви. Няма друга магия като тази - на хората, които се появяват на сцена и пред публика! Това страшно много зарежда! Това е един огромен обмен на енергия между артисти и зрители. Чувстваш се презареден от публиката и си готов за следващото си раздаване. От сцената всичко изглежда безкрайно лъскаво, но ние си знаем с колко труд се постига и как зад всеки три минути, колкото е времетраенето на един танц, се крият много усилия, труд и нерви. Но мога да кажа за себе си, че съм щастлива от това – да работя тази работа, която е публична. На сцената ти си пред погледите на всички, постоянно си на прицел, не можеш да кръшнеш или да се скатаеш, но пък имаш възможността тази любов, енергия и благодарност да ти се върнат, което при много други професии го няма, за съжаление.

  • Кое ти доставя най-голямо удоволствие – да правиш хореографии, да танцуваш или да преподаваш?

  • Ще започна отзад напред. Много е трудно да преподаваш! Това опира много до професионализма на преподавателя, но и до това - какво е тестото и с каква мая го замесваш. Ние, bvega2учителите, сме тези, които трябва да изваем продукта, да мотивираме децата. Затова казвам, че влагам много повече сили и енергия в преподаването. Когато си изпълнител, ти си носиш отговорността и е по-лесно да разчиташ сам на себе си. Хореографията е нещо съвсем различно! Аз съм била и артист-изпълнител и допреди пет-десет години все още обикалях сцени с професионалната си група. Това много ми липсва, между другото! Имахме шанса да обикаляме извън рамките на Търговище, да работим с професионалистите на България, което за нас е било стъпало нагоре. Ние така сме расли! Имахме шанса да ни срещнат точните хора на точното място, ние да отговорим адекватно на техните изисквания, много да се потрудим, защото е много трудно от един малък град да надскочиш рамките и да отидеш на една друга сцена. Липсваше ми една сериозна школовка, когато тръгнах да се занимавам с това. Хубавото е, че съм имала добри примери тук, в Търговище, като балетът на Макарнаян и Румяна Костадинова, който беше най-утвърдената школа за това време. Учила съм се от Ники Априлов, макар да сме имали само няколко срещи. Учила съм се и от всички хора на изкуството, с които ме е срещал професионалният ми път. За да стигнем до хореографията, ми се ще да се спра на вдъхновението. При мен то идва много често от самата музика. Аз се вдъхновявам от някой друг творец, който е композирал тази музика - аз само я обличам в движение по начина, по който я чувствам, през моята призма и vega i1моето светоусещане. Тази музика ми носи някаква емоция и тялото само започва да се движи. Но аз не танцувам, когато съм тъжна. Нали казват - „той затанцува от радост“! Затова си мисля, че танцът е едно от най-позитивните изкуства – той е и пантомима, и музика, и ритъм, и художествено изкуство. Ти трябва да си артист, за да си танцьор. Посланието ти към публиката можеш да поднесеш само чрез лицеизраза. Твоето лице е сърцето на танца, очите ти трябва да говорят, да греят, за да пресъздадеш това, което целиш. Като хореограф се чувстваш силно удовлетворен. Там ти си проводник на идеи и си съзидател. Била съм много щастлива, когато съм била награждавана за хореография. Навремето хореографът си беше само хореограф. Той е авторът, творецът на танца. Художественият ръководител пък е този педагог, който изработва кадрите. Сега ние трябва да правим и танците, и кадрите. Няма ги художниците на костюми, сценографите, за да бъде твоят продукт качествен и добре поднесен на публиката. В никакъв случай не искам това да прозвучи като оплакване! Но знаете ли, отчайвам се, ходейки по различни конкурси и фестивали. В България професионализмът страшно е паднал! Вярно е, че сме в криза! Но няма как да излезем от нея, когато духът ни е в криза! Едно силно общество се гради от образовани и културни хора. Интелигентни неща се правят от интелигентни хора! В този смисъл – ние трябва да си образоваме и възпитаваме децата, а приносът на изкуството и културата за това е много важен! Критериите в момента са страшно размити!

  • Да разбирам ли, че като хореограф се чувстваш най-удовлетворена?

  • Удоволствие ми доставя да танцувам, удовлетворена се чувствам като хореограф, но най-полезното и най-значимото, което правя, е да обучавам моите деца. Не съм със vega i5самочувствието, че съм стигнала тавана! Но тези награди затова така ги носим, защото наистина се оказва, че сме стъпка над останалите. Ние ходим по много конкурси и фестивали. И резултатите навсякъде са едни и същи. Мен това много ме радва и се опитвам това да мотивира децата да се трудят. През ръцете ми минават страшно много момичета – това е голяма отговорност, във всяко едно от тях ти трябва да възпиташ нещо. Те няма да станат велики танцьори! От тях това не се и иска! Някои ще продължат да се занимават с това и аз имам такива възпитаници, с които съм много горда. Те дори вече са ръководители на школи в други големи градове и продължават да разнасят това, което аз съм заложила в тях. В това се крие смисълът на нашата работа! Всяко дете, което минава през школата, първо го възпитаваме да бъде човек, да умее да работи в колектив, да изгради критерии за хубавото въобще. Аз давам много съвети на моите момичета. Много обичам да повтарям, че този, който иска да постигне нещо, си намира начините, а който не иска – си търси причините.

  • Имаш ли си любима хореография?

  • То е все едно да питаш една майка – кое дете й е по-любимо. Трудно ми е дори, когато трябва да избера от целия репертоар примерно три танца! Обикновено най-трудните неща, в които си вложил най-много труд, са ти най-скъпи. Любима хореография нямам. Има танци в репертоара ни, които няма да отминат – тях публиката ги е отсяла. Сега са ми любими тези, които са по-масови, като „Африканската симфония“, която направихме заедно с гост-хореографа Найден Шулеков – той беше опитът, а аз – съвремието. „Пеперуди“ е друг любим, по-различен мой танц... „Вдъхновение“ по музика на Майкъл Джексън...

  • Какво да очакваме от „Вега“ след успешното ви представяне в НДК?

  • Надявам се да постигнем много други успехи, да имаме хубави концерти... Искрено съм щастлива, че можем да радваме търговищката публика. Щастлива съм, че Младежкият дом vega i3успява да съхрани всички тези формации. Според мен е редно да се инвестира в културата! Най-големият капитал на една държава са хората. Ние инвестираме в какво ли не, забравяйки за духовността си. Навремето хората с дарения са строили читалища, църкви, училища... Щом сега политиците не могат, ние да им дадем един добър пример и да съберем средства за един културен дом в Търговище, например, или за ремонт и обновяване на културните институции, които имаме. Бия камбаната и бих дала първата вноска за една такава инициатива. Надявам се да ме последват и останалите „лица“ на Търговище, а заедно да увлечем всички хора с примера си. Търговище е град, който може много да се гордее с децата си. Но нека не забравяме, че това е и отговорност!

2°C

Targovishte

Cloudy

Humidity: 88%

Wind: 28.97 km/h

  • 20 Feb 2018 5°C 2°C
  • 21 Feb 2018 6°C 2°C