charovna2017

обновена 9:15 AM EEST, May 26, 2018

ЯВОР КУЮМДЖИЕВ: ВЕЧЕ СЕ ЧУВСТВАМ КАТО ТЪРГОВИЩЕНЕЦ!

  • Публикувано в Интервю

 

iavor kuiumdjiev0913

ИНТЕРВЮ С НАРОДНИЯ ПРЕДСТАВИТЕЛ ЯВОР КУЮМДЖИЕВ

Явор Куюмджиев е народен представител от парламентарната група на Коалиция за България. Роден е в София. Завършил е Чешкия технически университет, Техническия университет в София и Рочестърски технологичен институт. Работил е в много световни фирми в областта на финансите и енергетиката, бил е директор на представителството на Шкода Алианс в България и съветник на генералния директор по стратегическото развитие на фирмата и участието й в големи инвестиционни проекти. Две години е заместник-министър на икономиката и енергетиката в правителството на Сергей Станишев. В 42-то Народно събрание е зам.-председател на Комисията по енергетика и член на Комисията по икономическа политика и туризъм. Владее английски, руски и чешки език. 

  • Променихте ли се с нещо, откакто сте народен представител, г-н Куюмджиев?

  • Не бих казал. Аз съм си аз! Не съм се променил, никога не съм крил нещо. Това, което виждат хората, това е Явор Куюмджиев!

  • Как протича работната Ви седмица?

  • Така наречената официална работна седмица започва от вторник със заседание на комисии следобед и заседание на парламентарната група, започващо от 17 часа и понякога стигащо дори до 1-2 часа през нощта. На другия ден от 9 до 14 часа има пленарно заседание, след което започва заседанието на Комисията по енергетика, чийто зам. председател съм аз. В четвъртък програмата е същата с тази разлика, че след обяд е заседанието на икономическата комисия, в която съм член, а в петък след заседанието скачам в личния си автомобил и идвам тук, в региона. Събота, неделя и понеделник съм в Търговище. И така всяка седмица! Ако човек иска да си върши качествено работата, всеки ден му е работен.

  • Имало ло е момент, в който да сте искали да се откажете от политиката? И един такъв въпрос – опиянява ли властта?

  • За мен политиката е отговорност. Разбирам защо някои хора се опияняват от властта. За мен властта е много простичко нещо - на практика с един подпис, с едно телефонно обаждане можеш да променяш съдбите на хората. Това е властта! Тя не е толкова пари, не е нищо останало, а точно това. Защото някои хора имат много пари, но не могат да се откажат от властта. Въпросът е как я употребяваш! Дали за собствена изгода или го правиш в полза на мнозинството и хората, които са те избрали. От тази гледна точка аз няма как да се опияня, защото и преди, и сега не съм злоупотребявал с властта. Винаги съм се стремил да работя като професионалист. В момента съм народен представител и, вглеждайки се в етимологията на израза, означава представител на народа. Това е! Аз не харесвам думата депутат – първо, че не е българска, и второ – не крие нищо. Аз това правя – опитвам се да представлявам хората от област Търговище в София и да решавам проблемите не само на тях, а на колкото се може повече граждани. Не е бреме!

  • Какви качества трябва да притежава народният представител?

  • Не съм убеден, че има трудова и личностна характеристика за човек, който е народен представител. Различни типажи хора могат да станат народни представители. По-скоро трябва да се замислим върху това – кой е успешен и кой - безполезен народен представител. Пак повтарям, че аз винаги съм бил професионалист. В момента това е работата ми и аз ще я върша максимално добре, както аз я разбирам, естествено с корективи от граждани, от избиратели, от медиите, отвсякъде... Ако някъде бъркам, искам някой да дойде да ми каже „Тука бъркаш!“, за да мога да се поправя, защото не съм идеален. Зависи от морала на съответния човек. Вероятно има народни представители, които не работят като мене, избрани са от дадени региони и повече не са се мернали там. Вместо през почивните дни да бъдат сред избирателите си, те си стоят в София или си ходят на почивка... Тяхна работа! Въпрос – пак казвам, на морал и етика! Но не съм убеден, че има длъжностна или морална характеристика на народния представител. Има добър и не толкова добър народен представител.

  • Имате ли кумир в политиката?

  • Не бих казал. Кумир - силно казано, мислители и държавници, които са ми харесвали в миналото – да. Чел съм много книги за политически личности и имам любими цитати. Обичам някои от статиите на Чърчил, обичам да чета Збигнев Бжежински, Хенри Кисинджър, впечатлен съм, примерно, от това, което е направил Александър Лилов... Аз не смятам, че политиката трябва да бъде самоцел. Политиката пак е въпрос на морал и етика, на това – какво разбираш под думата „политика“. Ако в политиката се крие желанието ти да направиш някаква промяна в посока да помогнеш на гражданите на страната – окей, ако под „политика“ се разбира лично забогатяване – не съм окей.

  • Дадохте заявка за пряк контакт с хората по време на предизборната кампания в Търговище. Ще останете ли верен на това обещание?

  • Мисля, че го доказвам с нещата, които върша. През последните дни обиколих доста села от региона и пенсионерски клубове в Попово и Търговище, видях се с над хиляда човека. А иначе всяка седмица се срещам с много хора. Смятам от другата седмица да открия приемни в четирите големи града на областта и всеки понеделник, редувайки ги, да се виждам с още повече граждани. Защото отново ще кажа – за мен е много важно тяхното мнение, те са моят коректив, аз работя за тях.

  • Според Вас - какво трябва да се направи, за да спре изтичането на младите хора от нашата област? 

  • Познавайки вече доста по-добре областта, отколкото, когато дойдох тука преди няколко месеца, мога да кажа две неща. Първото е, че Търговище като област не е толкова зле в сравнение с други региони на страната. За мен ужасяващ е примерът на Плевен, който е може би най-големият град в Северна България, център на един цял огромен регион, и в момента е в тежка разруха. Както се изказа един мой колега „И последните читави хора се евакуират“. В Плевен няма нищо. Докато в Търговище все пак има две структуроопределящи големи предприятия, които дават препитание на 2 500 човека и техните семейства, имаме развит среден бизнес – 5-6 фирми, които също работят и като цяло дават препитание на още около 1 000-1 500 души. В тази посока трябва да се направи усилие – да се докара поне още едно голямо предприятие, което би стабилизирало окончателно тази сфера. Другата страна е земеделието, което също привлича много хора. Предвидили сме много мерки, които от 1 януари ще почнат една по една да се реализират. Едната от тях е, че ще се въведат директни плащания за производителите на плодове и зеленчуци, от някакъв лимит нагоре, разбира се. Предвижда се директна субсидия за създаването на преработвателни предприятия, като бенефициенти могат да бъдат не само частни лица, но и общините и държавни дружества. Идеята е да се създаде първата степен на преработване в съответните земеделски региони – консервни фабрики ли ще са, мелници ли, като до 85 % от инвестицията ще бъде финансирана от Европейския съюз. Следващото нещо, което ще направим, е да се създаде държавно предприятие по образец на някогашния „Булгарплод“, което да замени прекупвачите. Да се създадат регионални структури, в които да се прави директен контакт между крайния клиент, т.е. предприятието, и производителите, както е било навремето – работеща система, която беше разрушена. Всички тези неща ще доведат до връщане на хората към региона. Защото всичко това ще бъде доходоносно, то ще бъде не само прехрана, а начин за печелене на едни хубави доходи. По този начин според мене, не съм правил точни изчисления, но в областта ще се създадат едно 5-6 хиляди работни места. Когато обработваш 10 хиляди декара с пшеница, на теб ти трябват двама човека, трактористи, примерно, но, ако правиш хиляда декара зеленчукова градина, ще ти трябват много повече хора. Ако пък добавиш и преработвателното предприятие, още повече и още повече работници... Ние трябва да се върнем там, където сме били силни – леката промишленост. Изхранвали сме половината от Съветския съюз, в момента не можем да изхраним себе си! Това е срамно. Но и двете неща изискват време. Те няма как да се случат за три месеца! Трябва да се промени цялостната философия на отношение на държавата към бизнеса и към работните места. Моето лично убеждение е, че за тези близо 25 години видяхме, че пазарът не работи. Това, което ни налагаха като пазарна икономика... Видите ли – частната инициатива ще реши всички проблеми, е - не ги реши! Обратното – консервните фабрики и тука, и в Попово, винзаводът в Попово, месокомбинатът, заводът за безалкохолни напитки, хлебозаводът в Търговище... с всичко е приключено! Няма нищо! И частната инициатива явно не може да се справи по този начин, по който трябва.

  • Позволявате ли си да мечтаете, г-н Куюмджиев?

  • Аз отбягвам да мечтая, защото искам да съм прагматик – това, което не си го изработиш, няма как да ти се случи. Мечтаенето е свързано в някаква степен със създаване на очаквания, които могат да бъдат излъгани. Имам амбиции да продължа да се развивам в тази посока, защото смятам, че мога много да дам. Имам много идеи за това – какво да свърша, след като приключа с монополите сега. Една от идеите ми е да се захвана със скобите, да забраня скобите в големите градове, за да се спре този тормоз върху хората. Това е една форма на рекет! В Търговище го няма този проблем, но много хора оттук пътуват до София, Варна, Пловдив и стават потърпевши на този рекет.

  • И накрая - какво не знаят хората за Явор Куюмджиев?

  • Може би това, че скоро ставам на 43 години, че „ваканцувах“ 4 дни на море, във Варна, а не в чужбина, и три дни бях в Прага, което бе нещо като почивко-работа. Радвам се на много приятели, а най-хубавото е, че приятелите ми от Търговище стават все повече и повече и хората и тук, и в Попово вече ми казват „нашия Явор“. Звезди, моята приятелка, доста често идва с мен до Търговище. Дори наскоро поетесата Стойка Теодосиева ме среща в пенсионерския клуб и ми казва „Ето един подарък с посвещение!“, аз й казвам „О, благодаря!“, а тя допълва „Но не е за тебе!“. Отварям книгата и виждам посвещението – на Звезди. Специален подарък! Когато човек е откровен, открит, върши си работата и няма задни мисли, хората го виждат. Пък и аз съм абсолютен професионалист, когато става въпрос за работата, която върша. Да не говорим, че от друга страна тук се чувствам наистина като вкъщи. И даже с удоволствие, понякога с нетърпение, чакам да дойде петък, за да си дойда в Търговище. Разтоварвам се със срещите си с хората тук.. Да избягаш от помията на жълтите павета... Тук хората са много истински, чисти, открити – просто тук е раят на земята! И както беше казал навремето Кенеди в една ключова реч в Западен Берлин на немски „Аз съм берлинчанин!“, аз смея да кажа, че вече се чувствам като търговищенец!

15°C

Targovishte

Mostly Cloudy

Humidity: 81%

Wind: 6.44 km/h

  • 27 May 2018 23°C 15°C
  • 28 May 2018 25°C 13°C