charovna2017

обновена 8:37 AM EET, Feb 22, 2018

ОКОТО Е ЕДНА ВСЕЛЕНА!

  • Публикувано в Интервю

d taskov11

ИНТЕРВЮ С Д-Р ДИМИТЪР ТАСКОВ

Докато разговаряме, се сещам за цитата от книгата "Срещи в Жасминовия храм" на Мария Мира "........трябва контакт с душата. И полети. Много. Чак след това започва вървенето. Дълго или кратко – зависи от избора ти“.

Той отдавна е направил своя избор – да надзърта в човешката душа през очите. И да ги лекува. Полети? О, те са много! Защото той е д-р Димитър Тасков.

Човек със силен дух, светли мисли, чисто сърце и възвишена душа. И същевременно толкова скромен, за да твърди, че, ако не си възпитал добри деца, си живял напразно. За синовете му Георги и Тодор – поели по неговия път, той е не само техен баща, но и учител.

Д-р Димитър Тасков е специалист по очни болести и микрохирургия на окото, водещ офталмолог в областта на модерната микрохирургия на катаракта - "вътрешно перде" и глаукома. Има изключително висок личен принос за въвеждането на новите оперативни техники при лечение на катаракта с малък разрез с ултразвук, както и най-съвременната технология с водна струя – Аква-Лейз. Основател на Очен медицински център "Д-р Тасков" през 1998 г. в Търговище и на Очна болница „Луксор“ в Пловдив през 2004 г. Преди пет години създава Специализирана очна болница за активно лечение „Д-р Тасков” на името на своя баща, а в началото на тази - Медицински център „Луксор“ в Пловдив. Годишно в двете очни болници се преглеждат и оперират над 30 000 души, което ги прави едни от най-посещаваните лечебни заведения в цялата страна. Д-р Тасков е носител на наградата „Инвеститор на годината” за 2008 година в областта на здравеопазването.

В "Лицата на Търговище" - д-р Димитър Тасков.

d taskov3

  • Очите ли са най-големите „шпиони” на човешката душа, д-р Тасков?

  • Много интересен въпрос! „Шпионин“ е малко по-страшно звучаща дума, бих казал, че очите са по-скоро огледало на човешката душа, защото те говорят много за характера на човека. Окото е една вселена! По време на операция, под микроскопа окото става много голямо и през зеницата лекарят прониква сякаш във вътрешността му, където се намират лещата, стъкловидното тяло и ретината, и вижда един много интересен цвят – червено-оранжев. Това е един съвсем различен свят, в който човек се потапя и изкуството на оператора бих го сравнил с изкуството на художника, рисуващ картина. Заради това не обичам съвременната тенденция в медицината, която се заключава в създаването на алгоритми, по които трябва да се лекуват болестите. Хората са изключително различни и няма как всичко да се вкара в определени правила. Смятам, че всеки професионалист трябва да има висок морал и отговорност. Ако професионалистът има тоя морал, никога няма да се стига до създаването на правила, а ще се даде изява на творческата същност на човека и работата ще се свърши по най-добрия начин, независимо дали е лечебна или от някоя друга сфера. За човешкия организъм в изключително голяма степен и сила зависи от това - да се изяви творчеството в медицината, тъй като хората не са еднакви. Те са много различни и болестите им се лекуват с творчество.

  • Да станете лекар ли беше детската Ви мечта, д-р Тасков? Офталмологията е специалност, която дава възможност да се използват всички постижения на съвременната медицина. Затова ли се насочихте към нея?

  • Естествено, че най-детската ми мечта не е била лекарската професия – така си мисля, връщайки се назад в спомените. В ранно детство момиченцата сякаш искаха да стават учителки и лекарки, а момчета бяхме насочени към пожарникари и милиционери тогава. Впоследствие много ми харесваше географията – с мечтите за пътувания в далечни страни... В гимназията, навлизайки по-навътре във възможностите на медицината, вече „узря“ решението ми да стана лекар. Неминуемо за това принос има и примерът на моя баща. Виждайки какво прави той, аз осъзнавах големите предимства на тази професия, свързани основно с благодарността на хората от това, че са излекувани или че успешно им е проведено лечението. Така че решението да стана лекар дойде горе-долу в една младежка възраст. Роля за това мое решение, разбира се, има и семейното ми възпитание. И двамата ми сина са също очни лекари. Аз смело мога да кажа, че по никакъв начин не съм им влиял при вземането на решение. Смятам, че приемствеността във всяка професия е изключително важна и най-добрите специалисти са там, където има приемственост в семейството, тъй като от ранно детство детето може да оцени и да види тънкостите на професията на своите родители. А за избора на очните болести – отново не беше бързо и еднозначно решение. В първите години, когато учех медицина, по-скоро влечението ми бе към хирургични професии, но не свързани с малък орган, а с нещо голямо – примерно гръдна, коремна хирургия и т. н. Тогава все още високите технологии не бяха навлезли в очните болести и се оперираше без микроскопи – един „романтичен период“ за мене. Очната хирургия бих я сравнил с часовникарската професия или със златарството – едни фини, ювелирни действия, а не големи работи, както са например в машинопроизводството или в голямата хирургия.

  • Какви качества трябва да има един лекар, за да е добър очен лекар?

  • На първо място, отново ще повторя, за мене е моралът на всеки специалист. Той трябва да се отнесе към пациента като към наистина болен човек и да вникне в неговата душа, за да може да му помогне. Днес не се знае много за старите лекари, но ние можем да се гордеем изключително много с един професор, живял в началото на XX век. Той се казва Константин Пашев, признат от лекарите в цяла Европа и целия свят. Той казва така: „Болно око в болно тяло“. Окото не е самостоятелен изолиран орган и в тази връзка лекарят трябва да види всички болести в човешкото тяло и най-вече болестите на душата, за да може да лекува правилно. Като говорим за качества, искам да подчертая, че моралът на специалиста-лекар е от най-голямо значение. Аз мога да кажа думата и по друг начин – това е отговорност. Това е най-ценното за лекаря според мене! Мисля, че това е качеството, което ми пречи най-много, защото отговорността натоварва изключително много и ограничава и свободното време на лекаря. Няма как да не мислиш за пациентите, дори когато си вкъщи! Няма как да не си готов във всеки един момент да помогнеш! Затова е много важно да съобразиш капацитета и възможностите си на пациентите като бройка, които можеш да поемеш чисто физически. За да може да се случи това в такива мащаби, каквито, примерно, ние сме постигнали в Търговище и Пловдив, има само един-единствен начин – създаване на качествен екип. И ето тук идва другото – обучение на нови специалисти и предаване на знанията на други лекари. Няма как един лекар да се капсулира, сам да свърши нужната работа. Опитът трябва неминуемо да бъде предаден и аз мога с гордост да кажа, че и в търговищката, и в пловдивската болница вече има едни изключителни екипи от лекари.

  • На какво ниво е българската офталмология? И не са ли подценени очните болести у нас, д-р Тасков?

  • На пръв поглед може да се каже, че очните болести са леко подценени, защото те не застрашават живота. Но пък има органна смърт и тя е много страшна. Много е страшно човек да загуби зрението си! Не мога да не спомена едно голямо проучване, продължило повече от десет години и завършило преди около година-две в САЩ. То е за страховете, за фобиите на хората. Едва на трето място е, забележете - страхът от смъртта, на второ - от раковите заболявания, а на първо – страхът от слепота. Така че - вие разбирате колко важен орган са очите! Осемдесет процента от представата за външния свят идва от зрителния анализатор като едно от петте сетива, петнадесет процента са на слуха и останалите пет – на обоняние, осезание и тактилното чувство. Ние, българите, не можем да оценим здравето си и го правим едва, като го загубим. Профилактиката е вече, бих казал, доста чужда дума в съвременния живот. Когато обаче човек загуби малко от зрението си, той моментално оценява какво е загубил, а когато го загуби напълно, става страшно. Затова, когато върнем зрението на хората, те са толкова радостни и благодарни. Аз работя тази професия с голяма радост, защото, виждайки благодарността на пациентите, човек не може да не изпита изключителна радост и удоволствие. Относно това – какво е мястото на българската офталмология, смело мо га да кажа, че ние сме наистина на световно ниво. Лично аз с гордост мога да се похваля, че съм първият български лекар, направил операция на световен конгрес по очни болести преди две години пред около десет хиляди мои колеги от всички страни. Тази операция беше показна, за да се демонстрира как се работи с тази техника. Давам този пример като илюстрация на това, че всичко най-ново идва в България не с месец закъснение, а веднага. Идва веднага, когато е открито и наложено. След седмица заминаваме за Амстердам за редовния Европейски конгрес, където ще бъде промоцията на новия апарат за операция на перде. Той се казва Центурион и ние вече сме провели разговори да дойде и в Търговище, и в Пловдив, за да продължим операциите с него. Той интегрира в себе си възможност да се измери изключително точно лещата. Защото по време на операцията на перде, ние всъщност махаме лещата и слагаме нова. Тънкият момент е вече не самата операция, а измерването на лещата и именно този нов комплексен апарат може да измери изключително съвършено и точно лещата, която трябва да бъде имплантирана. Освен това той има няколко допълнения, с които много по-лесно може да се извърши операцията на перде. В него са интергрирани други техники, които се наричат оптична кохерентна томография. 

  • Как минава един Ваш работен ден?

  • Доста натоварено и напрегнато. Всяка последна седмица от месеца съм в Търговище. Идвам в болницата към 8 часа сутринта, разпределяме работата, следват прегледите. Около обяд болните за операция са подготвени – те са около 20-25 човека. Операциите приключваме към 16 часа, изписваме болните от града веднага, до към 18 часа, а хората от по-далечните места остават да преспят тук. Разполагаме с 50 места в болницата. Създали сме едни много добри условия - във всяка стая има телевизор, телефон, възможност за пълноценен отдих и наблюдение от лекар. Това е долу-горе работният ми цикъл, както тук, така и в Пловдив. Натоварено и трудно е, но зависи от гледната точка. На мене този начин на живот ми харесва!

  • Информиран ли е българският пациент за очните заболявания и разчита ли на профилактиката?

  • За съжаление животът по настоящем е доста труден, основно във финансов аспект. Аз си спомням времето, когато имаше по-голяма трудова заетост и хората работеха в промишлеността, селското стопанство, като чиновници и т. н. Във всяка една от групите имаше специфични болести, но българската медицина и здравната просвета бяха насочени към една профилактика и имаше схеми и начини, по които те да бъдат прегледани и лекувани. Сега, бързайки да осигурят доходи на своите семейства и да отгледат децата си, хората забравят сякаш за профилактиката. Не смятам, че рекламите, които вървят – да се прегледаме, примерно, за рак на простатата или на гърдата, са нещо, което ще свърши работа. Страхът на хората идва от това, че когато отидат в болница, няма как да стигнат до качествено лечение. Затова по-скоро трябва да се покаже пътят, по който човекът може да бъде прегледан профилактично, както и къде да стане това. Ако това се направи, аз смятам, че българите биха си направили този преглед. Ние провеждаме подобни инициативи - извършваме безплатни прегледи, примерно в началото на учебната година на деца, в определени периоди – на различни структури в икономиката, на хора, които работят повече на компютър, т.е. чиновници в банки, счетоводители, по уговорка с ръководството на съответната фирма и структура. Профилактиката малко се промени, като организацията на прегледите не е дело на самия човек, а на структурата, в която работи. Важно е обаче да се знае от всеки пациент, че здравето е негов личен ангажимент и той трябва да го пази. 

  • Споменахте за безплатни прегледи...

  • Ние няма как да не изпълняваме някакви социални функции. На пръв поглед – да, болницата е частна и всеки би я свързал с някакъв вид частно заплащане на прегледа. Бих казал, че е точно обратното! Ние имаме подписани договори със Здравната каса във всякакви аспекти – профилактични прегледи, прегледи, операции, така че пациентите практически не заплащат прегледа, но те естествено трябва да са здравноосигурени. Доплащат се само някои оперативни дейности и те не са кой знае колко много като бройка. Ние можем да си позволим в определени моменти да извършим някакви социални дейности като безплатни прегледи, тематично насочени примерно към деца или хора, работещи на компютри. И смятам, че нашата помощ към града, към държавата, към населението е точно в тази насока. Има много хора дошли при нас, на които личи, че нямат възможност. Ние не ги връщаме, лекуваме ги дори без пари. Когато се касае за помощ, нашата основна работа винаги е била да помагаме, защото медицината е по всякакъв начин помощ!

  • Какви са съвременните методи, които използвате при диагностика и лечение във вашите болници?

  • При нас, за голямо мое щастие, навлязоха изключителни достижения на съвременната наука. На първо място това са лазерите. Ние имаме всички видове лазери, с които се работи в света, като например такива за премахване на очила – това е шлагерът, защото само допреди десет години аз самият препоръчвах на хората да не си правят такива операции, но тогава технологиите не бяха достатъчно напреднали. От 2000 г. нещата до такава степен са усъвършенствани и точни, че няма никаква възможност да се сбърка и очилата могат да се премахнат. Сега насоката, в която се работи, е премахването на очилата на хората над 40-45-годишна възраст. От около 4-5 години ние също правим такива операции и резултатите са много добри. Проблемът на този етап е цената, защото е по-висока, но мисля, че ще има оптимизация и ще стане по-достъпна.

  • Какъв е д-р Тасков извън професията?

  • Много се надявам да съм добър баща и да съм успял в тази насока, защото това според мене е главното нещо в живота на всеки човек. Ако не си възпиташ наследниците, децата, каквото и да си направил – нямаш нищо! На първо място те трябва да са възпитани като добри хора, на второ – да бъдат добри професионалисти, но най-важното е те да са човеци! Това е мисията на всеки човек! Свободното ми време е много малко. Моят живот е свързан с професията ми и аз, ако имам някакви угризения, примерно, пак свързани с възпитанието на децата, е това, че не съм им отделил достатъчно време, поради професионални ангажименти. Но пък се надявам, че малкото време е било качествено. Другото е свързано с тази детска мечта за пътуване. Обичам да пътувам, когато имам възможност, но това са много кратки периоди – по Коледа или през лятото. Не се занимавам с популярните мъжки удоволствия лов, риболов – не ми остава време за това. Предпочитам в краткото свободно време да се срещна с приятели, с които се разтоварвам най-вече.

  • В Библията, в Евангелието от Лука пише: „Докторе, излекувай себе си" . От какво иска да излекува своята душа д-р Тасков?

  • Това е много хубав въпрос и ме кара много да се замисля. Когато човек се качва по стълбата на живота неминуемо стига до едно състояние на самота, остава някак си самотен. Свършил си, примерно, задълженията си към деца и семейство, изпълнил си тази мисия. И първото нещо, дошло ми наум, от което искам да бъда излекуван, това е тази самота – бих я нарекъл „самотата на успеха“.

4°C

Targovishte

Cloudy

Humidity: 82%

Wind: 22.53 km/h

  • 22 Feb 2018 6°C 3°C
  • 23 Feb 2018 7°C 3°C