charovna2017

обновена 9:25 AM EEST, May 20, 2018

Добрият лекар трябва да създава около себе си аура на доверие у пациента

  • Публикувано в Интервю

abadjiev1

ИНТЕРВЮ С Д-Р ЕМИЛ АБАДЖИЕВ

Добрите думи раждат доверие, добрите помисли – мъдрост, а добрите постъпки – любов, е казал древнокитайският философ Лао Дзъ.

Той отдавна е спечелил доверие, мъдростта му е присъща, бидейки представител на зодиакалния знак Стрелец, а професията му се е превърнала в негова съдба и любов. Потомствен лекар от фамилия, която се ползва с изключителен авторитет и всеобща почит в Търговище (а и не само!). Признава, че е невероятно щастлив вече 23 години да работи в тази специалност. Горд баща на 4-годишен син, кръстен на дядо си Владимир.

За Деня на родилната помощ в „Лицата на Търговище" представяме д-р Емил Абаджиев - началник на отделението по акушерство и гинекология в търговищката болница.

  • Д-р Абаджиев, успешна ли бе 2013 година за АГ-отделението?

  • Да, може да се каже, че беше успешна. Разликата в сравнение с 2012 г. е с 2-3 процента, което на общия фон за страната не е много. Ражданията са с около 30-40 по-малко, което за нас не е сериозен спад - спад, който беше неизбежен и беше очакван. Ние сме горди, че успяхме да задържим доверието на хората. Най-големият ни плюс е, че засега гражданите на общината и областта не бягат масово към други градове – нещо, което се случва в някои съседни нам области. Ако разгледаме въпроса от друг ракурс – Търговищка област е една от малките в България, за разлика от други центрове, имаме повече от една болница с възможност за оказване на родилна помощ и въпреки това търговищкото АГ-отделение е на едно от средните за страната места, като изпреварваме по показателя раждаемост много по-големи области. Затова нямаме основание да се чувстваме неудобно в общата класация. На фона на населението, което обслужваме, по презумпция очакванията трябваше да са по-ниски. След като тази година получихме за първи път най-високата възможна национална акредитационна оценка, която отговаря на нивото на университетска болница, и бе защитена не само от комисията, която проверява на място, но и пред представителите на Министерството, нямаме никакво основание да се чувстваме неудобно от годината.

  • Защо избрахте лекарската професия? И защо - точно тази специалност – акушер-гинеколог?

  • Първо – защо съм избрал медицината. Мисля, че бе почти неизбежно за мен. Не под натиска на някой от родителите ми! Предполагам животът в една подобна среда неизбежно оформя желанието за избор на път, т.е. избираш пътя си абсолютно несъзнателно, заради факта, че може би не си виждал нищо друго. Сега конкретно за специалността. Нашата специалност дава възможност да имаш много широк поглед върху цялата медицина. Ние сме по-поливалентни – в смисъл, че не сме строго профилирани в един или друг дял точно на тази специалност и това е вече новата тенденция. Тя не ти налага сериозни ограничения. Това е една много, много широка специалност! Работиш с пациенти от нулева до крайна последна, тежка сенилна възраст – огромен обхват. Второ – работиш терапевтично, работиш косервативно, имаш страшно огромна, много разнообразна оперативна дейност. Работиш нещо, което е възприето да бъде природен процес като раждането, макар че не винаги е така. Вървиш по много тънък лед, докато го оцениш като нормално или ненормално, т.е. ширината, погледът, възможността да работиш с огромен кръг от специфика в дейността – предполагам, че това ме предизвика. В никакъв случай, подчертавам, не са родителите ми тези, които са оказали влияние върху мен. Ако трябва да съм честен – опитът за натиск беше в съвсем друга посока – да не избирам някоя от тези специалности, които те работеха. Аз тогава не се съобразих с тях. И съм невероятно доволен!

  • Водили ли сте си някаква статистика колко бебета сте изродили?

  • Не, никога. Стотици със сигурност. Но не е важна бройката! Важно е удоволствието да го правиш!

  • Как се чувствахте при първото раждане?

  • Не си спомням първото раждане, но предполагам, че съм бил толкова паникьосан, че да нямам спомен! В много ранните периоди реални първи раждания, които да са твои, чисто самостоятелни - няма, по-скоро това е първото раждане, на което присъстваш. Да, ти си основният ангажиран в процеса, но има от трима до пет човека, които стоят и гледат точно къде ще сбъркаш, защото е невъзможно да не допуснеш грешка! И те гледат, за да могат да те измъкнат от ситуацията, ако грешката започне да става прекалено груба. Със сигурност обаче си спомням много други неща. Примерно първата си операция, при която съм изродил бебе. С тази жена и до днес сме приятели. Съвсем скоро майката на това бебе тогава, сега – младеж на 20 и ... години, дойде, за да ме поздрави по повод рождения ден на сина си. Усещането е феноменално! Няма друг подобен момент, в който да ти доставят по-голямо удоволствие от добре свършената работа! Да кажа, че помня първата си гинекологична операция – ще Ви излъжа! Но помня първия си случай, в който се чудех и знаех, че буквално имахме 10 минути и жената щеше да умре и не знаехме кой ще е първи – дали аз или тя! (Смее се.) Помниш ето такива странни неща! Знаете ли, професията може би те кара да помниш страшните моменти и неприятното, което е можело да се случи. Това е, за да те научи! Мозъкът избирателно отхвърля хубавите неща – те са част от положителната емоция, която ти дава професията и те пази жив. Всичко друго е едно голямо треперене и усет за отговорност. А този усет е толкова стресогенен, че те смачква! И ако нямаш пък положителни емоции и да знаеш, че всичко е свършило добре, не е нужно да го запомниш - то остава в душата ти! И е прекрасно като усещане!

  • Какви чувства Ви вълнуват, когато поемете в ръцете си новия живот?

  • Сигурно вече малко съм се изкривил психически, защото първата ми мисъл е „Дотук – добре!“ и следващата мисъл би трябвало да е „Ах, колко е хубаво!“, но фактът, че поемаш едно дете, не значи, че целият процес с неговата поява на бял свят е приключил. Моят ангажимент не свършва с този миг, който е прекрасен! Който не го е изпитал, не може да го оцени! Но аз знам, че не всичко е свършило! Знам, че може би ще Ви прозвучи много делово, неемоционално и няма да пасне на профила на добрия лекар, но първата мисъл е „Хайде да завършим всичко! Дотук добре, но това е само половината“. Лошото е, че хората това не го знаят! Защото това не е най-щастливият ти момент! Аз винаги казвам „Честито!“ на жената тогава, когато мога да си позволя да си тръгна от родилната зала, защото нищо не е свършено, докато не е свършено, както трябва!

  • Според Вас какви качества трябва да притежава един лекар, за да работи като акушер-гинеколог? И защо специалността се предпочита предимно от мъже?

  • Ако разгледаме това деление в двата пола, аз няма да съм много съгласен! В момента работя с пет жени и трима мъже. Сега в отделението сме девет лекари с колежка-специализантка и друга, започнала преди броени дни. За последните две години, за щастие, имахме възможността да попълним колектива с нова колежка-лекарка, която специализира и засега специализацията върви гладко, и нова, която се завърна от чужбина, където е работила и надявам се – за нас ще бъде много полезен нейният опит там. Успяваме да запазим и колега, който е вече в пенсионна възраст, вярно – намалихме малко натоварването върху него по негово желание, но това е наш доайен, човек, на който можем само и единствено да сме благодарни за това, което е направил за нас през годините и да сме щастливи, че го имаме! Какви качества трябва да има един лекар в нашата специалност? Хората са много различни! Знаете ли – много е трудно да говориш за манталитет, за психотип, но със сигурност знам, че първо трябва да е комуникативен, да има способността за работа в екип, да създава около себе си аура на доверие към пациента, т.е. тази емпатична връзка с него е най-важното нещо в областта. Работейки в толкова деликатна сфера, с едни много интимни части и системи на жената и за да може тази пациентка да застане пред теб и спокойно да сподели неща, които с нито един в живота си не може да сподели, ти трябва да й осигуриш един стабилен мост на доверие – нещо повече – да успяваш да го поддържаш в годините. Защото най-често пациентките на един лекар му остават такива до гроб! Те нямат нужда да сменят, да изграждат нови връзки с друг колега, ако не се налага по някакви много конкретни причини. Трябва да си способен да разговаряш с хората, да бъдеш достатъчно коректен с тях, за да могат и те да са честни с теб. Трябва да си - от една страна много емоционален, но и да си способен да запазиш спокойствие под страхотно напрежение. Това е единствената специалност и област в медицината, в която може да дойдат двама напълно здрави пациенти и поради десетки причини, в които не отхвърлям и възможно некомпетентно поведение (говоря по принцип), да изкараш два трупа. Затова е толкова свръхотговорно! Раждането е едно събитие, с абсолютно несравнима с нито един друг момент от живота ценност и това трябва да бъде уважавано. Иначе казано – ти трябва да бъдеш готов да посрещнеш всички негови рискове и да бъдеш готов да реагираш на всички негови неблагополучни развития. От тази гледна точка това е невероятно усещане за натиск върху теб и ти трябва да си готов да се справиш с него, трябва да можеш да вземаш решенията веднага, на секундата. Тук няма място за съмнение, дали решението ти е правилно... Трябва да си убеден, че е правилно! Ето това е моментът! И така е не само при ражданията, но особено при тях е така, защото пак казвам – там говорим за здрави пациенти. Двама здрави човека и още 20 чакащи усмихнати щастливото събитие техни близки. Ето затова, особено в акушерството, което е най-рисковата за мене дисциплина в цялата медицина, възможността за запазване на спокойствие, за вземане на правилните решения под натиск, е може би едно от най-важните професионални качества. От друга страна трябва да си емоционален, но овладяно емоционален.

  • Имате ли впечатления за това – станаха ли по-отговорни бъдещите майки?

  • Да – имам, и не – не са станали по-отговорни! Темата е много дълга и много болезнена и не бих искал да навлизам в детайли. Който и лекар да попитате, ще Ви каже, че с пациенти се контактува все по-трудно. Интернет е страшно място – колкото полезно, толкова и вредно. Особено за съчетанието между здраве, некомпетентност и непознаване дори на масовите принципи на снабдяване с информация. Невероятно опасна комбинация! Когато човек, който някога бил чул, без да го е изпитал, без да го е учил, почва да дава конкретни здравни съвети в свободната си анонимност на хора, които дори не знаят какво точно им има – ето това е взривоопасната комбинация, за която говоря! Всяка жена, която вече е родила, смята, че е вече основен здравен консултант на темата акушерство. Фактът, че си преживял нещо, от което нищо не си спомняш, не те прави капацитет по темата.

  • Има ли много бащи, които да искат да присъстват на раждането на детето си?

  • Да. И между другото това е един наш пропуск. В Търговище липсват няколко важни неща, с които може би в съвремието трябва да почнем да се съобразяваме. Те са свързани главно с подготовката на бременните, затова жените търсят информация, където им падне, независимо колко грешно я получават. Няма училище за бременни. Това е една моя стара амбиция, за която не ми е останало време да осъществя. Няма възможността да разширим достъпа на външни хора, което не е невъзможно, просто изисква определени условия и подготовка, включително и на близките на бременната - да я посещават или по някакъв начин, примерно под формата на видеовръзка, да имат възможност да контактуват с нея. Това поддържа емоцията и правилното самочувствие на жената, прави я малко по-спокойна, че не е сама сред едни непознати хора в бели престилки. Има много неща, които ни трябват. Едно от тях е присъствието на бащата по време на раждане. Всичко това може да бъде направено и аз смятам, че рано или късно ще трябва да се обърнем към тях. Да, ние подобрихме материалната база – страхотна е в момента! Имаме перфектни условия, осигурени ни от ръководството на болницата. В най-скоро време ще подновим цялата апаратура на отделението, въпреки че не е стара. Аз и сега мисля, че сме оборудвани така, както много малко отделения в страната. Същото важи и за колегите от неонатологията. Затова и работим добре. Ето - нашата майчина смъртност е нула, а детската – много по-ниска от средната за страната. Ние сме със скандинавска смъртност вече 2-3 години, което е невероятен плюс. Разбира се, инциденти не липсват. Това е неизбежно, но ние успяваме да се справим.

  • Вие, например, присъствахте ли на раждането на сина си?

  • Да, присъствах, далече зад едно стъкло. И може би това беше един от най-травматичните моменти за мен, в смисъл – неизбежно е да мислиш за най-лошото, знаейки какво може да се случи... До живот ще съм благодарен на целия екип за огромните усилия, за страшния професионализъм. Оценявам го като баща! Това беше невероятен момент! Не си позволих да заснема операцията, защото и сега знам всяка секунда.

  • Какъв е д-р Абаджиев извън професията?

  • Може би скучноват човек, обичащ приятелите си и книгите. Ако питате семейството ми – те ще Ви кажат, че не знаят какъв човек съм извън професията си. Защото усещането, дори и моето, е такова, че съм май само на работа. Реалността е такава. Със сигурност, ако някой страда, това е семейството ми. Това, което обичам най-много, е да се прибера вкъщи и да се порадвам на детето си.

  • Какво Ви дава професията и искали ли сте някога да я смените? Или да заминете на работа зад граница...

  • Дава ми удоволствие! И да – поне два пъти годишно минимум за около 15 минути! Поне два пъти в годината ми се иска да работя нещо друго. Сядам, изпушвам една цигара и ми минава!(Смее се.) Да, минавало ми е през ум и да замина за чужбина, но отново това е само за 15-ина минути. Нямам някакво невероятно желание да го направя. Ако възприема подобна идея, тя ще е по-скоро като сверяване на часовника да си върша по-добре работата там, където се чувствам на мястото си. Иначе чужбина е прекрасно нещо. Със сигурност ще съм много по-добре материално, но не може само това да те блазни. За всеки човек е различно. Чужбина за лекарите ще става все по-близка дестинация. И не трябва да се заблуждаваме. В България на година завършват между 500 и 600 човека. Средно от тях напускат страната между две трети и три четвърти, преди още да са почнали работа. Останалата минимална бройка – около стотина души, не могат да поемат само биологичния процес на обновяване на лекарските колективи. Ние не знаем след 5-10 години какъв апокалипсис ни чака. Става дума за нещо много страшно, защото няма по-социална и по-важна за едно общество система от здравеопазването!

  • И накрая - пожеланието Ви към екипа на АГО - Търговище за празника?

  • Аз искам да пожелая на всички колеги едно – здраве! Защото успехите си ги имаме и ще стават все по-добри – за това съм абсолютно категоричен! Здраве на всички ни, за да можем да осъществим амбициите си, а те са доста големи и част от тях вече са на път да бъдат реализирани. Това, което сме замислили, ще се случи, а мишената е малка и е нависоко и трябва да сме достатъчно здрави, за да скачаме и да я стигаме. Затова им пожелавам здраве, а всичко друго ще успеем да го постигнем заедно.

16°C

Targovishte

Partly Cloudy

Humidity: 77%

Wind: 11.27 km/h

  • 21 May 2018 21°C 13°C
  • 22 May 2018 26°C 12°C