charovna2017

обновена 9:15 AM EEST, May 26, 2018

МНОГО Е ВАЖЕН БЛЯСЪКЪТ В ДЕТСКИТЕ ОЧИ!

  • Публикувано в Интервю

sl georgieva

ИНТЕРВЮ СЪС СЛАВКА ГЕОРГИЕВА – РЪКОВОДИТЕЛ НА КЛУБ „БАТИК“

 

sl b5

Тя е от хората, които привличат като магнит – одухотворена, открита, позитивно настроена, успяла да съхрани детското у себе си. От нея струи такава енергия, такава жизненост, че човек се заразява и му се приисква да открадне поне частица от тях.
Докато разговаряме за мисията й на учител и творец, си спомням легендата за гуруто Батар. Тя разказва, че той слязъл от върха на планината Алу-Алу на остров Ява, за да се развлече след богоугодните си дела, но видял само тягостен полумрак без ярки краски на земята. Решил, че ще научи хората на изкуство, което да радва очите и освежава душата. Протегнал ръка и по поляните се разстлал най-фин плат, махнал с длан и диви пчели се устремили към него, предоставяйки му восъка си. Батар го разтопил с мълния и го разпръснал по плата с щедри капки. После ударил барабана си и звукът ги превърнал в рисунки. Отприщили се небесата и шурнали бои - огнена като залез насред океана, зелена като листата в джунглата, синя като небето... Хората се дивили пред рисунките, а когато Батар слязъл отново от планината, видял, че дареното от него изкуство се е разпространило от пирамидите до страната на жълтия император. Та дори и до малко Търговище в България!
Вълшебството батик от 20 години пленява интереса и сърцата на много деца от града. Благодарение на нея! Батик означава "обозначавам с точки". Тя е обозначила не с точки, а с цветните петна на любовта си пътя на своите възпитаници.
"За да полетиш, ти е нужно пространство да размахаш криле... ", пише Хорхе Букай в книгата си "Писма до Клаудия". Е, тя полита и така вече две десетилетия.


В „Лицата на Търговище“ - Славка Георгиева - основател и ръководител на Клуб „Батик“ към Младежки дом – Търговище.

 

-sl b2 „Батик – начин на летене“ е озаглавена юбилейната изложба на твоя клуб, Славче. Откога е този полет?

 

 - Този полет е отпреди 20 години. 20 години летим!

 

- С какво те плени тази екзотична техника от остров Ява?

 

- Това се случи много отдавна, когато самата аз бях дете. В пети клас попаднах на една лагер-школа по изкуствата, каквито тогава организираха, и човекът, който ни занимаваше с рисуване, и беше много атрактивен, много интересен художник, дошъл от София, ни разказа и показа тази техника. Тогава я видях за първи път. След това започнах сама да експериментирам, тъй като нямаше информация за нея, нямаше и интернет... Пробвах, греших, понякога успявах и така, докато се стигна дотам, че в университета курсовата ми работа беше батик – единствената такава. Впечатлих колегите и преподавателите, защото не бяха виждали тази техника.

 

- А как и кога реши да сформираш такъв клуб в Търговище?

 

sl b1- Когато завърших образованието си, връщайки се в Търговище, реших, че трябва да намеря място, където да събера деца и да им покажа тази техника и да ги обучавам. Това се случи точно преди 20 години в Центъра за работа с деца, където девет години имах възможност да работя точно това – батик. Много деца минаха през ателието до 2000 г., когато настъпиха структурни промени в сферата на извънкласните и извънучебни заведения и голям процент от щата на Центъра за работа с деца беше съкратен, съответно Клуб „Батик“ преустанови своята дейност, но за кратко, защото за нас отвори врати пък Младежкият дом!

 

- Обучила си десетки деца, как разпознаваш таланта?

 

- По блясъка на очите!

 

- Броила ли си медалите и отличията на Клуб „Батик“ от съществуването му досега?

 

- Не, не съм.

 

- Съвсем наскоро от конкурса „Индонезия: Природа и култура” получихте седем награди лично от посланика на Индонезия Бунян Саптомо. Това ли е най-ценното признание за теб, самата?

 

sl b4

- През всичките тези години една от целите ми е била да търся възможности за реализиране и за изява на децата и така успяхме да участваме в редица национални и международни конкурси на доста високо ниво. Тук искам да отворя една скоба – нашата техника е по-специфична и обикновено не влиза нито в раздел „Изящни изкуства“, нито в раздел „Приложни изкуства“. Но въпреки това успяхме да се наложим през годините и има конкурси, в които традиционно си участваме и традиционно печелим награди и ни познават. Предишните години с децата работихме и други техники, като декупаж, рисувано стъкло, папие маше, изработване на ръчна хартия, рисуване с вълна, рециклиране и др., но сега акцентът решихме да бъде изцяло върху батик. Идеята ми е да дам на децата повече умения, да познават повече материали, да експериментират... А участието ни в този конкурс, организиран от посолството, може би наистина е най-голямото признание за нас, защото идва точно от родината на батик. Това не беше точно конкурс, нито пък изложба. Посолството на Индонезия реши да организира едно надрисуване, един „сблъсък“ между двете най-големи и единствени в България школи по батик – бургаската и нашата. Ателието в Бургас е на повече от 30 години. То е първото в България, създадено по линия на движението „Знаме на мира“ от Людмила Живкова. Аз самата съм се учила от дамата, която работи там, защото нашата школа се появи 10 години след това. Така че имам респект към Златка Бобева, която ръководи школата в Бургас. И сега в Индонезийското посолство стана така, че от осем дадени награди, седем бяха за нас. Получих лично поздрави от г-жа Бобева. Журито се състоеше от преподаватели в Художествената академия, затова и тяхната оценка беше много важна за мен. А самите индонезийци бяха много впечатлени от моите деца. Когато преди две години бяха в Търговище и разбраха, че има такъв клуб, бяха шокирани, че в малка България и в някакъв малък провинциален град тяхното толкова важно и традиционно изкуство може да се развива. В един неофициален разговор посланикът много ме поласка като каза, че ме счита за посланик на Индонезия в България. Малко преди Коледа миналата година централният им печатен орган е писал за нашия клуб и това достигна до мен по много интересен начин! В Индонезия учи едно момиче от Търговище, което е приятел на Клуб „Батик“. Точно на рождения ми ден ми изпрати този „подарък“ - снимка от вестника! Тя случайно попада на тази статия, в която се споменава за нашата страна, за Търговище – нейния роден град, и най-вече за „Батик“! Много интересно! Тя ми преведе информацията, която беше свързана с посещението на посланика в Търговище и в нашия клуб.

 

sl b6- Откъде черпиш сили и вдъхновение?

 

- Пак от блясъка в детските очи! Много ми е важен този блясък! В очите на всяко дете има блясък, обаче този е по-специфичен! Може би само аз си го виждам...

 

- На какво учи децата това ефектно индонезийско изкуство?

 

- На много неща! Тук не става дума за обикновен талант, за обикновено рисуване. Първо – материалите са специфични. Тази техника дава възможност на децата да експериментират с друг тип нетрадиционни материали, като текстил, восъци, специални бои. Второ - техниката изисква по-продължителен процес на работа, за разлика от всякакви други видове рисуване, познати на децата. Така че батик възпитава и много други качества у тях – и най-вече търпение. Голяма част от децата, идвайки тук, са изключително нетърпеливи, но в рамките на месец ми е много приятно да наблюдавам това развитие на нещата – след месец - месец и половина стават толкова търпеливи, изчаквайки готовия продукт. Защото резултатът от работата им се вижда наистина накрая. След последния етап на работа – разглаждането, батик показва всъщност красотата си. Учат се на толерантност, взаимно разбиране, работа в екип, взаимопомощ... Много важно е да си помагат, да се изчакват... Тук дори прилагам малко от методите на Монтесори, защото материалите са в ограничени количества - достъпни са за всички, но е нужно да се изчакват, за да ги ползват. Понякога се налага да си държат платната... Все по-често смесвам възрастовите групи и това работи много добре. По-големите помагат на по-малките.

 

- На колко години са най-малките ти възпитаници?

 

sl b3- Засега имам само две мъничета - на 5 и 6 годинки, защото техниката изисква повече внимание, работи се с електроуреди и предпочитам деца след първи клас. Но интересът от страна на родителите на тези дечица беше много голям, че реших да експериментирам. Много добре се справят, разбира се – с много помощ от каките. Най-големите ми възпитаници са в девети клас. Те си вървят с мен през годините.

 

- А има ли момичета от твоя клуб, които са продължили да се занимават с изкуство?

 

- Да, няколко момичета. Едно от тях е в Чикаго в момента и прави опити да отвори ателие за работа с деца по някаква програма и ще работи батик. Три пък са завършили във Велико Търново, с магистратури в Академията... Много от моите възпитаници имат други професии, но са си запазили усещанията за хармония, за красота... Това остава за цял живот. Щастлива съм, че щом се върнат в родния град, идват в ателието, за да се видим, контактуваме чрез скайп, фейсбук... Имам двама родители, които бяха мои възпитаници, а сега при мен са техните деца.

 

- Какво предстои за 20-годишнината на Клуб „Батик“?

 

- Събитията, свързани с нашата годишнина, започнаха още през март. Тогава организирахме ателие за родители, тъй като забелязах, че техният интерес също нараства. Много често, идвайки да взимат децата си, се включват в работата. Влизат уж да видят какво е направило тяхното дете, пък почват да дават идеи, а после искат и да пробват... Затова вече втора година около 8-ми март правим тази инициатива, като този път дойдоха и няколко татковци. Идеята беше децата да бъдат консултанти на собствените си родители, т.е. деца и родители си размениха ролите. Беше много забавно! Майките и татковците направиха по една творба – рисунката и парафин, а техническата работа се разбрахме после да свършат децата. Тези родителски платна ще бъдат включени в юбилейната ни изложба на отделна стена. Но преди да стигнем до изложбата, нека кажем какво предстои в празничната ни програма. На 16 април, точно преди Великден, предстои да бъде открита авторската изложба-иконопис с техника батик на Мариела Петкова в храм „Свети Иван Рилски“. Това са около 40 творби, които тя успя да направи за две години. Мариела сега е в девети клас, но идва на батик от втори клас. Към тази тема прояви интерес във връзка с конкурса „Бог е любов“. Тогава реши, че иска да прави икони - изпитваше някаква потребност. Започна да се интересува, да чете за иконопис, да проучва икони на отделни светци, дори сподели, че пости по време на рисуването... Не съм срещала досега информация за иконопис в техника батик, и мисля, че това ще бъде за пръв път! Като споделих в посолството за идеята, бяха много заинтригувани, затова изложбата ще остане в храма, докато дойдат през май за юбилея ни. На следващия ден – 17 май, е ателието за бивши възпитаници. Нарекли сме го „Също като преди“. Ще бъде много вълнуващо! Идеята е да се видим колко сме пораснали, да порисуваме и да имаме за изложбата и стена на бившите възпитаници. На 13 май е откриването на изложбата, като имам уверението, че на него ще присъстват посланикът и културното аташе на Индонезия у нас. Ще дойде и танцовият ансамбъл при Индонезийското посолство „Очарователните рози на Архипелага", който ще се включи в празничния концерт, заедно със съставите на Младежкия дом. А през цялата панаирна седмица ние отново ще имаме щанд на Изложението.

 

- С какво е свързана най-голямата ти мечта, Славче?

 

sl b7- Може би да имам сили да правя това, което обичам, още известно време. Тук искам да вметна, че не по-малко важна за мен е и работата с етносите. Това е някакъв друг вид усещане. Аз съм учител в ОУ „Г. С. Раковски“ в село Голямо ново. В тази работа има много предизивкателства. Там също имам ателие по батик и осъществяваме връзка между децата от двата клуба. Имахме и съвместна изложба, сега си пращат подаръци... Исках да науча и ромските деца на село, и тези в града, на толерантност помежду им и мисля, че се получи.

 

- Не мога да не те попитам за Учебника по доброта... Откъде ти хрумна идеята?

 

- Вече 6 или 7 години си измислям мои, вътрешноучилищни проекти по български език, които са вид дългосрочни задачи, през цялата учебна година. Целта им е децата да могат да работят и ползват български език. Дейностите се разсрочват във ремето, имат изследователски характер, работи се в екип – помагат колеги, помагат родители... Правихме кулинарна книжка по този начин, след това „Песента на една гора“, тази година решихме темата да бъде за доброто и в Деня на толерантността обявихме проекта. Децата сами предложиха да бъде учебник по доброта, за да се учат другите от тях. Всички есета, разкази, снимки и илюстрации ще бъдат събрани в книжка, която ще съдържа 110 страници - точно, колкото години навършва училището тази година. Темата обаче се разрасна и дори колеги от страната ни изпращат съчинения на свои ученици. От Центъра за междуетнически диалог и толерантност „Амалипе“ поеха ангажимента по отпечатването на учебника... Ето, затова казах, че не ги разделям двете неща – преподаването в училище и работата ми с етносите и работата ми в Клуб „Батик“. Напротив – винаги търся начин да ги преплета. На мен ми доставя удоволствие!

 

- И така съхраняваш детското в себе си?

 

- О, да! Въобще не съм пораснала!

 

17°C

Targovishte

Mostly Cloudy

Humidity: 78%

Wind: 6.44 km/h

  • 27 May 2018 23°C 16°C
  • 28 May 2018 25°C 13°C