charovna2017

обновена 11:24 AM EEST, Aug 16, 2018

Интервю

Интервю

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ: ТЪРГОВИЩЕ - ГРАДЪТ С НАЙ-КРАСИВИТЕ ЖЕНИ В БЪЛГАРИЯ

g_n2

За себе си казва, че е венчан за работата си. Зодия Овен с характерните му позитивизъм, великодушие, любопитство, егоцентризъм, новаторство и стремеж към независимост. Родом е от Русе, на 41 години. С рождената му година е свързан и най-новият му проект „Номер 69". От половин година мъжкото списание е на пазара и представлява едно пътуване на модерния български мъж към по-приятния, вълнуващ и красив живот, според издателя му. А иначе - Жоро Неделчев е познат на широката аудитория с това, че винаги е заобиколен от най-красивите жени на България. Бивш главен редактор на FHM, Мач магазин, зам. главен редактор на списание "Тема" и вестник "Монитор" и дългогодишен редактор на българския Playboy. Но малцина знаят, че е завършил НГДЕК "Константин Кирил Философ"! Неотдавна издаде и книга с любопитното заглавие „Моят живот в Плейбой: мемоарите на един главен редактор", която се радва на голям интерес, паради факта, че в нея /по думите му/ излива душата си. Георги Неделчев намира комуникацията по Интернет за по-пълноценна от телефонните разговори или срещите „на кафе". Обича хубавата музика, любима група му е Steely Dan, но не крие, че слуша и поп-фолк.

 

 

 

- Жоро, мислил ли си някога да работиш нещо друго? Изобщо... каква беше твоята мечта като дете?

- Като много малък исках да бъда архикект, строител. После, в тийнейджърска възраст, мечтаех да стана кинорежисьор. По-късно до голяма степен сбъднах желанието си да се занимавам с кино - в продължение на цяло десетилетие съм писал рецензии за всеки нов филм в най-четените български издания. Така че - до голяма степен съм си начесал крастата. Кинорежисурата и сега ме привлича, но в България е адски трудно, почти невъзможно да реализираш идеите си в такова скъпо изкуство, каквото е киното. В крайна сметка - харесвам сегашната си професия!

- Точно това исках да те попитам - дали харесваш работата си?

- О, да, много! Журналистическата професия е много динамична. Действа като наркотик. Веднъж като станеш журналист, после е много трудно да свикнеш с друга професия.

- Знам, че работиш денонощно, остава ли ти време за почивка? И как разпускаш ?

- Денонощно - не, не бих казал, че работя денонощно. Спя до късно сутрин, поне докъм 10-11 часа. Иначе нощем рядко си лягам преди 4 часа. Когато човек обича работата си, трудно прави разлика между нея и почивката. Иначе сред любимите ми развлечения е ходенето на кино. Имам си и предпочитани заведения, които посещавам, начело с "Брилянтин".

- Какво е да си един от най-желаните ергени в България?

- Това ти го казваш! Аз не смятам, че съм сред най-желаните. А това, че съм ерген, не е чак такъв повод за гордост. Не мога да кажа, че е целенасочено. Всичко е Божа работа!

- Работиш с най-красивите българки. Това, колкото и да е приятно, е и опасно. Така ли е ?

- Да работиш с жени винаги е рисковано, опасностите дебнат отвсякъде. Но аз съм се научил да се пазя. За мен жените не са враг, а приятел.

- Част си от хай-лайфа на България. Какво е да си под прицела на папараците?

- Аз все пак съм преди всичко журналист, а не толкова знаменитост. Така че съм по-скоро от тази страна на барикадата. Опитвам се да живея така, че да няма от какво да се срамувам или притеснявам. Не съм някой, който изневерява на съпругата си, или пък политик с двойнствен живот, или нещо подобно.

- И понеже наближават Коледните празници - твоето пожелание към читателите на targovishtebg.com?

- Пожелавам "стъкленият град" Търговище да се развива все по-добре, жителите му да са все по-щастливи и все така Търговище да бъде градът с най-хубавите жени!

- Благодаря ти за това интервю, Жоро! Желая ти нови вдъхновения и много ентусиазъм и през Новата 2011 година!

 

 

 

 

 

 

  • Написана от targovishtebg.com
  • Категория: Интервю

НОВ ПРОЕКТ НА TARGOVISHTEBG

    „ЛИЦАТА НА ТЪРГОВИЩЕ" е новият проект на targovishtebg.com, който стартира от днес. Макар и да го наричат малък провинциален град, Търговище има личности и водачи, с които се гордее. Това са хора на ръководни постове, бизнесмени, културни дейци, спортисти, лекари, учители... и такива с най-обикновени професии, но доказали се през годините на своето попрището. Такива търговищенци ще намерят място в рубриката „ЛИЦАТА НА ТЪРГОВИЩЕ". Очакваме и вашите предложения за това - кои заслужават да бъдат сред „ЛИЦАТА НА ТЪРГОВИЩЕ".

 

    БОГ РАЗЧИТА НА НАС ДА СЕ ГРИЖИМ ЕДИН ЗА ДРУГ

    pop_slavi23








    ИНТЕРВЮ С АРХИЕРЕЙСКИ НАМЕСТНИК СЛАВЧО ПРОДАНОВ

  • Написана от targovishtebg.com
  • Категория: Интервю

ДИМИТЪР БОЖАНОВ: ПРОСТЕТЕ НА МИНАЛОТО, ОТВОРЕТЕ СЕ ЗА БЪДЕЩЕТО

    mitkoЕдин невероятен оптимист! При това само на 27 години, а прозрял толкова истини за смисъла на живота, до които и столетник да си, ако нямаш желание, не би достигнал. Желание за доброта и любов. Желание да ги раздаваш с пълни шепи. На всеки! Името на Димитър Божанов нашумя особено много в последно време. Чест гост е в телевизионни предавания. Нарекоха го главен „виновник" филмът „Тайната" да има своя официална българска премиера. Той е почти наш земляк - родом е от Разград. Съвсем наскоро издаде невероятната си книга „Кафе за събуждане". И, бих казала, съвсем навреме! Точно ДНЕС имаме нужда от именно тази чаша ободрителна напитка, която да отвори не само очите ни, а и душите ни към щастието, към любовта, към истината. Съвсем навреме е и разговорът ни с Митко - в навечерието на Рождество Христово. Срещата с него си заслужава - подарете си няколко минути и ще се усетите различни!

    - Кой всъщност е Митко Божанов?

- Митко Божанов е младеж с мисия, който на драго сърце раздава усмивки, топли намерения и вдъхновение на хората около себе си. Харесвам го, добре се справя засега. Отстоява идеите, в които вярва, не скланя глава пред неизбежните трудности и уроци по пътя и се старае да се държи на ниво, доколкото му е възможно.

    - По рождение ли си така позитивен, Митко?

- Не. Отраснах, вярвайки силно, че всичко, което нашата културна среда ни предлага, е истина, критерий за поведение и аз съм длъжен да го следвам сляпо, за да успея в живота и да бъда приет от обществото. За щастие, оказа се, че съм вярвал в една добре скалъпена лъжа. Бях изключително радостен да установя, че средностатистическият лайфстайл у нас не отразява хората такива, каквито са в същността си, а е огледало само на повърхностните белези, които обществото им лепи. Всяка истина е предпоследна и дойде момент в живота ми, когато трябваше да призная това и да приема, че през по-голямата част от живота си сляпо съм копирал негативизма, на който съм ставал свидетел. Така лека-полека се бях превърнал в един забележително негативен човек, който лесно се пали и изнервя, псува, често нагрубява и огорчава другите, лъже на първо място себе си, а след това и всички останали, обвинява за състоянието си цялата вселена и не вижда абсолютно нищо светло в бъдещето, нито в своето, нито в това на обществото ни. С удоволствие споделям, че за всичко това очевидно има лек. Той ме откри и излекува скептицизма и черногледството ми за добро. Сега се радвам на забележителен вътрешен покой, свободен съм от тревожността, която беше мое перманентно състояние, следвам мечтите си и, което е по-интересното, те се осъществяват все по-бързо с всеки изминал ден. Благодаря на Бог за това, че ми изпрати просветление и ми помогна да видя реалността такава, каквото е, да я приема и да почувствам Истината с цялото си същество.

    - Всеки дава свое определение на щастието. Какво е твоето, Митко?

- Щастието за мен е човек да е в хармония с истината. Докато живеем погълнати от измислените истории на разума ни, ние сме нещастни, защото се самозаблуждаваме, че ако мислим за проблемите по-усърдно, ще намерим разрешение. Истината е, че проблемите в живота ни са сигнал за нас. Като симптом на болест. Симптомът не е самата болест, той е ефектът зад причината. Докато лекуваш само проявлението, травмата, причината остава и следва рецидив. Няма да решим проблемите си сами, както и не можем да сбъднем мечтите си сами. Нещата в тази вселена са измислени така, че ти трябва съдействие, за да превърнеш нещо в реалност. Не можеш да постигнеш нищо сам - дори щастието е колективен феномен. Когато всички осъзнаем и приемем истината, ще бъдем щастливи отново заедно. Дотогава ще се задоволяваме най-много с вътрешен мир, ако съумеем да го постигнем, както и с моменти на щастие, епизоди на позитивно вълнение и радост, редувани от моменти на недоволство и страдание. Такава е съдбата ни. Наречете го карма, ако щете. Можем да я променим единствено заедно, като едно същество, каквото сме в действителност. Но това изисква време. За щастие, Ханаан все още ни очаква. Вратите му са отворени, трябва само да пожелаем да влезем.

    - Вярваш ли, че можем да бъдем щастливи? И как да накараме хората около нас да бъдат щастливи?

- Не просто вярвам, аз знам! Знам, че това е смисълът на живота и нашата задача е да го осъществим. Да съдействаме на мисълта на сътворението и да довършим картината. Всичко, което наблюдаваме около нас и ни се вижда лошо, всъщност е обратна връзка за нас - симптом за общата ни болест - загубената връзка помежду ни. Тази връзка може и трябва да бъде възстановена, ако искаме видът ни да продължи да съществува. Това е единственият начин. В противен случай негативната обратна връзка, която получаваме от провидението под формата на урагани, финансови кризи, наводнения, болести, войни и т.н. ще продължи да се влошава и може да ни погуби, преди да сме се осъзнали. Нека не се връщаме отново в проправителна сесия. Да осъзнаем истината и да се отворим за нея. Толкова е лесно и приятно и носи щастие, мир и любов. Не е ли това, което искаме всички? Щастието на всички заедно е милиарди пъти по-ценно от нарцистичния триумф на което и да било заблудено от непълнотата си човешко его.

    - Бъдещето на света - казваш - е любовта. Дошло ли е време за революция в това отношение?

- О, тя се случва в този момент. Ако не сте го забелязали, настройте си вибрациите малко. Докато сте на вълните на притесненията, страха, злобата, ненавистта, критиката и неодобрението, никога няма да почувствате чистотата на любовта, която ни обгръща през цялото време така или иначе. Просто сменете вибрацията и ще осъзнаете, че (р)еволюцията се случва сега навсякъде около вас - в семейството ви, сред близките ви, у съседите, приятелите, колегите... Всички са надали ухо за добрите новини. Дано скоро осъзнаят, че всъщност те ги пишат. Призовавам ви, създайте добра новина за себе си, а защо не и за някого другиго. Благодарете на някой, въздръжте се от критика поне ведъж през деня, усмихнете се на някое дете, прегърнете близък, приемете някой различен, поощрете себе си поне да бъдете по-добър, по-мил, по-стойностен човек. Ако го направите, ще видите колко необичайна революция е това. Без нито един изстрел, без нито един танк или бомба, можем да преобразим целия свят. Любовта е мощно чувство. За да я активираме, трябва просто да я споделим един с друг, да отворим сърцата си един за друг. Можем да го направим. Заслужаваме го!

    - Според теб - българите по-скоро оптимисти или повече песимисти сме?

- Мисля, че е очевидно - българинът е класически песимист, скептик и винаги очаква най-лошото. Има основания за това в колективната ни памет като народ, но е крайно време да ги осъзнаем, да простим и да забравим. Колективната памет има и своите негативни аспекти за живота на обществото и е добре да им обърнем внимание и да преодолеем тези негативни ефекти, защото те прозират в живота ни като нация на всички нива вече. Често си мислим, че можем да скрием нещо под черупката на недоволните си егота, но това е заблуда. Всичко е на показ - мислите ни, емоциите ни, същността ни като хора. Какво си мислим, че крием, когато навъсим вежди и забием поглед в земята? Собствената си неудовлетвореност от това, че в живота ни липсват любов и вдъхновение? Повярвайте ми, това е първото, което навъсеният поглед издава. Липса на любов и вдъхновение в живота. Усмихнете се въпреки, а не заради нещо. Благодарете, без да търсите одобрение, а не, за да го получите. Простете на миналото, отворете се за бъдещето и се върнете в настоящия момент - единственият момент, в който промяната може да се случи, единственият момент, който някога реално е съществувал, единственият момент, в който някога сме откривали живот - СЕГА. В миналото има много смърт, но живот там няма. Не се противопоставяйте на живота, прегърнете настоящия момент, отворете се за ближните си - те са смисълът на живота ви. Можем да преживеем щастието само чрез другите и благодарение на другите, но никога не можем да бъдем щастливи за чужда сметка. Не става по този начин.

    - Защо точно „Кафе за събуждане" и къде е мястото на „цигарата" тук?

- Мой много близък приятел го измисли. Просто го изстреля и аз веднага го приех. Много добро заглавие! А мястото на цигарата е все още в устата ми. И пушачите могат да обичат и да отдават любов, приемане и съчувствие. Далеч съм от идеята за постигане на съвършенство във физическия план. Това така или иначе е невъзможно. Ако случайно сте попаднали на някой съвършен, нека се покаже и да заяви пред всички какво да правим, че да станем като него. Убеден съм, че дори т.нар. пороци имат своята положителна функция за еволюцията ни в един или друг неин аспект. Сигурен съм също така, че, ако нещо е безкрайно излишно на колектива, той по един или друг начин, рано или късно, ще се отърве от това нещо.

    - Защо трябва да я прочетем?

- Не е необходимо. Не мисля, че някой „трябва" да я чете, освен ако не иска. Иначе, знам, че който и да я прочете, ще получи стойност от нея. Книгата ми може да внесе топлина, прозрение и доброта в живота на много хора, които са готови да получат тези неща.

- Благодаря ти за интересния разговор, Митко! Желая успех на книгата ти! И светли празници!


  • Написана от targovishtebg.com
  • Категория: Интервю

Д-Р МАРИО ГЕОРГИЕВ: АКО ТРЯБВАШЕ СЕГА ДА ИЗБИРАМ – ПАК БИХ СТАНАЛ АКУШЕР-ГИНЕКОЛОГ

mario_g

Като типичен Водолей, не обича да прави впечатление, но все пак го прави. Той е открит и харизматичен и с лекота очарова пациентките си. Изцяло е отдаден на професията си, която обича и която е неговата сбъдната мечта. Избрал я е, защото е много емоционална с появата на новия живот, а така също и заради възможността да е винаги сред млади хора. „Само добри отзиви съм чувала за него... И двете си деца съм родила при него и съм много доволна.... Много е внимателен. Абе супер доктор - като него няма друг!...Много е мил, любезен и винаги усмихнат..." Това са коментари от нет-форуми, на които попадам, малко преди разговора си с д-р Марио Георгиев - акушер-гинеколог в АГО на МБАЛ - Търговище.

  • Написана от targovishtebg.com
  • Категория: Интервю

ЛЮБОМИР НЕЙКОВ: СТАВА ВСЕ ПО-ТРУДНО ДА РАЗСМЕЕМ ХОРАТА – НЕ ИМ Е ДО НАС

lubo_neikov

„Едва те догонихме! Ние много обичаме „Комиците" и го гледаме всеки път. Може ли да се снимаме с теб?" Три тийнейджърки влетяват в гримьорната за автограф с любимия Любо Нейков. Виждам го в друга светлина - сериозен и все пак с усмихнати очи. И сякаш всеки миг ще изрече „На коленеее!" или "Си праа, кот си искам", а защо не да наклони леко глава вдясно, за да влезе в друг популярен образ. Над 10 хиляди са феновете му в социалната мрежа Фейсбук, но това не го прави недостижим. Напротив! Разговорът ни е толкова човешки и непринуден. Ето го:

 

- Г-н Нейков, Вие сте един от любимите комици на народа. А кой е Вашият идол?

- О, много са! Чарли Чаплин, български актьори от поколението на Калоянчев, Парцалев, Кольо Анастасов, Митьо Манчев и още, и още, и още... Бягал съм от училище последните един- два часа, да тичам да хвана влака /бел. ред. - актьорът е от Червен бряг/, да ида до София, да гледам някое представление.

- Гостувате на търговищка сцена с „Големанов" /бел. ред. - интервюто е малко преди да започне спектакълът/. Актуален ли е Големанов днес?

- Много! Това е най-актуалната пиеса в момента. Макар да е написана преди около 70 години, звучи все едно е написана за днешните властимащи, за днешните стремящи се към власт хора. По-актуално звучене просто не е имала тази пиеса и даже мисля, че от 20 години тя става все по-актуална и по-актуална. Виждаме как колелото на историята се върти и върти и ни поднася все нови и нови, т.е. стари и стари истории и само повтаряме думите, които вече са били повтаряни.

- Трудно ли е да разсмееш българина днес? Не е ли тъжен българският народ в тези трудни времена на криза?

- Да, много е тъжен, особено последната една година. По Великденските празници обикалях много църкви и параклиси из страната - по-тъжен българския народ не го бях виждал. Обобщавам българския народ, защото не съм го видял целия, но имам самочувствието да кажа, че много пътувам из България и се срещам с много хора. Става все по-трудно да ги разсмеем - то не им е до нас. Иначе Вие си представете в едно спокойно общество, където всичко е регламентирано и има ясни правила и хората имат работа, взимат заплати, те ще идват при нас със съзнанието да се забавляват и ще го правят по съвсем друг начин.

- Кой е виновен за това? Управниците ли?

Аз мисля, че българинът заслужава управниците си, т.е. не само българите, всяко общество си ги заслужава, защото ние си ги избираме. Нямаме право да се оплакваме от тях.

- А до култура ли ни е? Предвид реформите, които се правят в тази област...

Всяко общество има нужда от толкова култура, от колкото наистина има потребност. Ано ние сме били Виена, никога нямаше да направим съкращения в областта на операта и музикалното изкуство. Никога! Ако ние сме хора, като да кажем още по-наизток от турците и по наюг, за нас богове щяха да бъдат всички чалгари примерно. Т.е. всяко общество си намира от какво има нужда. Ние имаме нужда от това - от по-малко театър, нямаме нужда от кино очевидно, след като гледаме само американски филми, може би имаме нужда от малко куклен театър, щом като той продължава да съществува - слава Богу, заради децата! Това е хубаво! Имаме нужда от много малко опера, от много малко балет... От каквото имаме нужда - в пазара няма свободни ниши - всичко се заема. От каквото и да има нужда, пазарът винаги ще го достави.

- Актьор ли е в живота Любо Нейков?

- Не, по-скоро не. Ние сме здраво стъпили на земята, защото иначе много лесно може да се хлъзнеш, да си повярваш, да се промениш, да се държиш лошо.

- Любимото Ви сатирично превъплъщение? Сред толкова много образи, в които влизате през годините - Иван Костов, Бойко Борисов, Ненка, Ем Си Фараона, героите от „Комиците"...

- Засега Бойко Борисов. Просто, защото ми е много любопитен. От много години го играя, но той се променя. Един беше с шлифера, ако го помните - с дънките, черната тениска и с коженото манто като главен секретар и малко по-буйна глава, друг стана като кмет - вече сложи сако, вярно с тениска, но сако и дънки, и съвсем друг е сега вече с костюм, с вратовръзка, опитва се да внимава какво говори като министър-председател на България.

 

 

 

 

  • Написана от targovishtebg.com
  • Категория: Интервю

НЕЛИ РАНГЕЛОВА И ДРАГОМИР ДРАГАНОВ - ДВЕ В ЕДНО

n_d22ПРИЯТЕЛСТВОТО Е СВОБОДА

 

Драго: Достатъчно сме близки с Нели. Никога не сме имали тайни помежду си. Много малко хора знаят това, че Нели е човек с голямо сърце. Имах един много труден период в живота си, от който всъщност ме извади тя. Абсолютно с чисто човешкото си приятелство.

Нели: Е как няма! Драго е такава душичка, че ...При това е много чист, много истински. Който не познава Драгомир Драганов, може да си мисли само, че той е звездата от екрана, човекът с различните лица и превъплъщения, а всъщност е толкова ранима душа и много добър приятел. Това са нормални неща, които само, ако си близък с него, можеш да разбереш. Може би това, че от дълго време сме заедно и сме приятели, имаме много тайни и си помагаме за дребни неща, за човешки неща. Между другото - малко са приятелите в нашите среди, мога да кажа, че той засега ми е като че единственият приятел. Имаме едно семейство приятели - Вили и Краси Гюлмезови от Дует „Шик", Орлин Горанов, Катето Евро...Между другото, както аз, така и Драго, се спогаждаме с всички свои колеги. Аз си мисля, че приятелството е не да си досаждаш всеки ден и по 10-15 часа да си говориш, а да даваш свобода на приятелите си, ако искаш да ги имаш такива, каквито са. Не да ги обсебваш, да ги задушаваш. Но мисля, че Драго ми е истински приятел. И двете си ръце слагам и мисля, че това е така.

Драго: Когато имаме нещо лично за споделяне и прекарваме някакви нормални човешки вечери заедно, сме сами. Аз по-често гостувам у тях. Обичам безумно Нели! Това е един от най-близките ми хора. Когато бях изхвърлен като един ненужен лист хартия, тя и съпругът й Жоро ми дадоха една много сериозна опора. Те са ми повече от приятели!

Нели: Нямало приятелство между мъж и жена! Ами! Цял живот съм имала повече приятели от мъжки пол, отколкото жени. С жените се разбирам, но някакси...

Драго: Защото си хубава - затова!

Нели: Аз се усетих малко красива на 35 години. Преди това изобщо не съм си обръщала внимание. Смятах, че съвсем нормално е това - как изглеждам. Давала съм си отговор на един въпрос, който ме е тревожил. Защо красивите и талантливите невинаги могат да бъдат само номер едно? Защото може би голяма част от публиката, която е женска, прави така че някакси по-различните да бъдат те. Без да обиждм никой, без да визирам никой! Като че ли една спретната жена стряска и си казват: Гледай сега - пее, че и добре изглежда, пък и всичко си има, и семейство, пък и мъж я гледа, че и приятели има... Е не може така! Това донякъде е в кръга на шегата, но може би има някаква доза истина. Въпреки, че в последните години започнах да установявам, че доста голяма част от хората, които ме харесват, са жени. Може би това са жените от моето поколение, които се отъждествяват с мен.

 

ИСТИНАТА ЗА ЛЪСКАВАТА ЗВЕЗДА

 

Драго: Трябва да ви кажа, че Нели е невероятно добра домакиня. Много малко хора я познават от тази гледна точка. За всички тя е лъскавата звезда, една съвършена жена. Много пъти съм й се чудел - как намира време да ходи на масаж, поне два пъти в седмицата на фризьор, да спортува, как поддържа съвършенния макиаж - маникюр, педикюр...Цялото й тяло е като струна. Изваяна е! И в същото време е страшна домакиня! Имали сме случаи - пътуваме заедно, абсолютно инцидентно отиваме у тях, за три минути спретва и прави маса, сякаш е готвила цял ден!

Нели: Защото винаги съм обичала, където и да ходя, да си вземам любими неща. Ако съм във Варна да речем, няма начин приятелите ми от един рибен ресторант там, да не ми сложат 1-2 риби. Тука имах навика задължително да си купя бяло вино, защото много обичам бялото вино и съм фен на бай Петко. От край време пия само неговото вино!

 

ТЪРГОВИЩЕ - ЦЕНТЪР НА БЕРМУДСКИЯ ТРИЪГЪЛНИК

 

Нели: Винаги ми е било страшно приятно да идвам в Търговище. Много съжалявам, че такава голяма дупка имаше във времето, в която не идвах. Тука го наричахме „големият Бермудски триъгълник" - Попово, Търговище, Разград. Тука беше място, в което се правеха страшно много концерти. Сега се учудвам, че не се получава така! Не знам какво се случва!

Драго: Аз пък си работя в този регион! Имам много силни приятелства тук. В Търговище съм имал дори самостоятелни концерти в театъра.

 

ТЕЛЕВИЗИИТЕ ДЪРЖАТ ХОРАТА КАТО ЗАЛОЖНИЦИ

 

Драго: Проблемът е в друго. Проблемът е в агресията на забавленията, които предлагат телевизиите. Те обсебват зрителите. Превръщат хората в заложници на зрелищата с продължение и, ако ти пропуснеш дори един епизод, телевизиите те карат да се чувстваш виновен. Това затваря хората в домовете им. Не е проблем финансовата криза, защото билетите за концерти не са толкова скъпи, че да не могат да си ги позволят обикновените хора. Нито пък духовната криза, защото виждате, че особено хора като нас с Нели са поливалентни в репертоара си. Ние търсим път наистина към всички слушатели, към всички, които харесват просто допира с публичните личности, с живото изкуство и т.н. Така че проблемът е в агресията, която медиите наложиха в публичното пространство и с желанието им да прихванат зрителя за гушата, да го държат вързан пред телевизионния екран на всяка цена.

 

ДРАГАНОВ ИЛИ ЧАЯ

 

Драго: Дали съм шоумен, певец, педагог, артист...Сигурно съм от всичко по малко, което може да значи нищо, може да значи нещо. Иска ми се да значи нещо, иска ми се да значи, че съм някой. През последните години целях не просто от екрана, а в това, което правя, срещайки се с хората, да бъда 100 % себе си и да бъда това, което съм, разкривайки се без никакви притеснения, без втори план, без желание да скрия каквото и да било и от когото и да било. Аз съм това, което хората виждат. И в никакъв случай не се обиждам от това, че ме наричат Драго Чая! Напротив - това ми дава да разбера, че хората ме чувстват близък. Когато ме наричат по този начин, те ме доближават до себе си. Чая вече стана някакси като моя фамилия! Харесвам си живота, ако трябва да бъда много искрен. Щом продължавам да го живея по същия начин, значи много ми харесва! Има моменти обаче, когато ми писва от всичко. Много страдам за предателства, приемам като нещо кой знае колко сериозно дребни проблеми.

Нели: Между другото той е един от телевизионните терористи - 9 години на екран! Но аз да ви кажа - хубаво нещо е, човек да се показва на телевизията все пак! Винаги съм му завиждала и добре, че беше той да ме кани доста често в неговото предаване!

ПОСЛЕДНИЯТ БУМ-БУМ-БУМ

 

Нели: Мисля си, че най-голямото предизвикателство от нашата приятелска гледна точка, ще бъде да изпеем най-накрая един дует с него. Иска ми се да запишем „Кристален свят", която пея с Георги Христов. И мисля, че композиторите няма да имат нищо против.

Драго: Крайно време беше! Нели е една от тези, които ми казват: „Виж какво! Спри да се интересуваш!" Аз много често коментирам с нея това, че някой си е написал нещо някъде „ Тоя не може да пее!", без да ме е чувал. Нели ми казва: „Пиленце, да не ти пука!"

Нели: Искам да кажа нещо на тези, които възприемат Драго на шега - искам да ви уверя, скъпи хора, скъпи приятели, той пее много добре! Това е факт!

  • Написана от targovishtebg.com
  • Категория: Интервю

Човек трябва да има корени, но е важно да има и криле

elena_matЕлена Петрова в специално интервю за targovishtebg.com

 

 

Родена под щастлива звезда и със звезди в очите. Ето такава е актрисата Елена Петрова. Крехка, нежна, очарователна с маниерите си и приятния си глас, свикнахме да я търсим на екрана всяка понеделник вечер. Разговаряме с нея малко преди поредния епизод на «Стъклен дом» и се изкушавам да я разпитам за по-нататъшната съдба на Боряна Касабова, но зная, че това не е редно, затова предпочитам да узная повече за самата Елена.

 

- Елена, родена сте на 1 ноември. Будителят или по-скоро скорпионът у Вас надделява?

- Никога не бих се изживяла в ролята на будител. Никога не си позволявам да давам съвети. И понеже днес разбрахме, че Андрей Баташов е починал /бел. ред. - интервюто е в деня на кончината на именития актьор/, мисля, че този живот трябва да се живее и за пореден път се убеждавам, че нямаме абсолютно никакво време. Тревожим се за глупости, караме се за глупости, нарушаваме си здравето пак, заради глупости, а всъщност е най-хубаво да гребем от живота и да му се радваме, защото наистина има страшно много неща да се свършат, а времето е много малко. Скорпион се чувствам - да, такъв ми е характерът. Изключително добронамерена съм. Когато ме провокират, просто хората е добре да бягат бързо.

- Хапете?

- Не, не хапя. Първо започвам от себе си, анализирам къде е проблемът, дали не е у мен. Никога не бих наранила някого, не бих го обидила. По-скоро моята реакция винаги е била в това - да замълча. Аз съм един мълчалив скорпион, който винаги се оттегля. Не пораженчески! Обръщам гръб на тези хора, които са ме предали или са направили грозни неща.

- Галеница на съдбата ли е Елена Петрова? Популярността Ви в последно време не Ви ли дразни, не тежи ли славата?

- Не. Има много хора, които се притесняват за славата, още преди да са я получили. България е една изключително малка, но китна страна. Както винаги съм казвала - човек трябва да има корени, но е важно да има и криле, за да може да полети, и този полет да е част от пътя, който трябва да премине през живота си. Така че - не съм галеница, а по-скоро вървя по своя път, имам си своята лична легенда, която трябва да изградя, трябва да преодолявам проблемни неща, трябва да стигна до някакво място, по пътя си да срещна различни хора, да ми се случат много неща - и добри, и лоши... Аз мисля, че има много красиви хора и много талантливи. За мене талантът е водещото, защото красотата е нещо много субективно. Много е хубаво да гледаш красиви хора, красиво създадени неща, но като че ли това само не е достатъчно. Важен е човекът и неговият талант.

- Щастлива ли сте, че играете една от главните роли в първия от много време насам толкова успешен български телевизионен сериал?

- Да. Това е сбъдната мечта!

- А Алекс и Изабела /бел. ред. - децата й/ гледат ли „Стъклен дом"?

- Не разбират всичко, но го гледат. Мисля, че това им помогна да разберат какво работя. Идваха в театъра да ме гледат и им беше много странно, че колегите ми ме наричат с други имена, а не с моето собствено. Все още не мога да им обясня - какво означава роля, това, че аз играя. Те са само на пет години!

- Искате ли да тръгнат по Вашия път? Доколкото зная, Александър е по-артистичният от двамата...

- Мечтата ми е да бъдат добри хора, възпитани и умни, да имат късмет по пътя си и да имат две звездички, които да ги пазят и един ден да се гордеят с мен, както и аз с тях. Аз смятам, че децата винаги трябва да бъдат по-умни, по-красиви, по-реализирани от родителите си.

- Мечтателка ли е Елена Петрова?

- О, да, мечтателка съм! Човек живее, заради мечтите си. Не трябва да спираме да мечтаем. Докато дишаме, този живот има какво да ни дава. И след като има какво да ни дава, ние трябва да го провокираме.

 

  • Написана от targovishtebg.com
  • Категория: Интервю

МИМИ ИВАНОВА: КАТО ЧЕ ЛИ СМЕ ОТ СЛЪНЧЕВАТА СТРАНА НА ЖИВОТА

mimi_ivanovaМими Иванова е име, която не се нуждае от представяне. Преди два дни изпълнителката на „Петнадесет лалета", „Майчице свята", „Слънцето е в моите коси", „Вече свърши хубавото време", „Българийо, децата ни върни" и още, и още.... имаше рожден ден. Разговорът ни с една от най-любимите на народа певица е почти приятелски. Почти...защото ореолът на Мими искри и респектира. Тя обаче, навярно усетила това, започва да разказва за брака си с композитора Развигор Попов. Според нумерологията, числото 28 е общо за двамата, но най-силната свързваща ги връзка е била, е и ще бъде музиката. Макар и с противоположни зодии, бракът им устоява вече 33 години. И те отбелязват подобаващо празника си с грандиозния концерт "Съдба" в зала 1 на НДК, в компанията на своите приятели и колеги. Концертът ще бъде излъчен днес по бТВ.

 

- „Само песен" ли е животът на Мими и Развигор?

- Да, бих могла да кажа. Зависи човек как иска да го види. В много интервюта съм твърдяла, че хора с моята професия са като че ли от слънчевата страна на живота или поне така трябва да изглежда, защото, когато си на сцена не можеш да се вайкаш. Трябва да си просто на макс - пълен с енергия, за да заредиш и тези, които те слушат. Като че по този начин и аз се възпитах и в най-черни и тъжни мигове, пак по някакъв друг начин се старая да преживея всичко. Така човек се самовъзпитава и контролира това, което би могло да го нападне.

- „Публиката е ненаситна да знае всичко, освен онова, което си струва да се знае" е казал Оскар Уайлд. Какво не знаят хората за вас със съпруга Ви?

- Едва ли има нещо, което да не знаят. Всички знаят, че имаме дъщеричка. Тя е много сладка. Хората разбраха, че всъщност няма човек, който да не се радва на децата си, особено, когато тези деца са добри и почтителни. Ние сме щастливи с мъжа ми. Тя живее в Германия, вече е магистър, но сега иска да учи второ висше /аз лично не бих го направила/, но мисля, че в това няма нищо лошо. Сега децата трябва всичко, каквото могат да хванат на този свят, да го направят. За съжаление - бих казала, защото не им остава време изобщо за личен живот и аз ги съжалявам, но това е тяхното време и те трябва да вървят в него. Аз съм много отчаяна изобщо от факта, че не е около нас и въобще, че толкова българи - млади хора, ги няма. В началото го приемах много болезнено. Просто мислех, че животът свършва вече, че тук ние оставаме някакви старци и че никога няма да се примиря с мисълта - тази голяма къща, която имаме, да стои пуста, защото тя е правена с мисълта - някой ден да има повече хора в нея. Сега вече се примирих. Много философски приех мисълта, че Ина трябва да остане и, както и всички, да си намери там късмета, защото, каквото и да си говорим, какъвто и оптимист да съм, няма какво да правят младите хора сега. Но един ден да дойдат с всичките знания, с този манталитет, който ще придобият там, с усета за красивото, да го поддържат...Защото тук, в България, май не могат да го научат. Примерите са лоши. Има едно друго нещо, което може би хората не знаят. Нека не ни се сърдят за това, че ние искаме да продължим да пеем, и, ако някой каже „Омръзна ни от тези хора! Да си ходят вече!", нека не го прави, защото това означава да пожелае нашата професионална смърт, а тя е много страшна.

- Вие председателствате много често журита на певчески конкурси, а и работите с млади дарования . Усеща ли се талантът от първия миг?

- Изворът на таланти в България не секва! Ако трябва да се определи до 100 процента талантът на децата, които участват в певческите конкурси, бих казала - едно до 80 на сто са толкова добри, но са еднакви. Силни, силни, силни, но еднакви! Не можеш да кажеш кой е по-добър. Много висок процент! Ние с моя съпруг Развигор имаме школа и, тъй като в България има много школи и клубове, в които децата пеят, решихме, че трябва да направим нещо по-нетрадиционно и в нашата школа ги учим да свирят на синтезатор, на пиано, учим ги на солфеж. А който иска да пее, тъй като съм завършила вокално пеене, аз просто мога само лекичко да го побутна, но основно ги учим да свирят. И намирам, че е много интересно да се види на сцената - как някой си акомпанира на някакъв инструмент, а и на всичко отгоре - човек по друг начин усеща музиката, когато вече знае теорията. То е все едно да имаш в главата си някаква история, някакъв роман, а да не знаеш буквичките, да не си грамотен и да не знаеш как да го напишеш. Чудесно ще е, ако може талантът да се подплати и със свиренето на някакъв инструмент, с познанието по-основно на музиката, тогава вече става съвършена комбинация. Има деца, които понякога получават големи награди на един конкурс и на следващия, в друг град, не са във форма. Или обратното. Но моята молба е към децата и особено към родителите и педагозите, които са на традицията - навсякъде тези деца да са първи, първи, да не го правят, защото винаги има субективни причини - или детето не е във форма, или някой от журито. Аз самата имам пример в моя професионален път, когато някоя песен въобще не е класирана от жури, а и до този момент я пея. Т.е. нищо не е чак толкова категорично и миродавно. Значи на един конкурс звездичката на едно дете грее по-силно, на другия по-слабо...Няма нищо страшно, ако в определен момент детето не е оценено. Ако то е добро, Господ ще му напише чертичка, ще каже „Да".

- В този ред на мисли - има ли надежда за българската поп музика?

- Да, вече зная, че има. Сигурно подозирате моето отношение към музиката, която напоследък е супер модерна и не е моята любима музика, макар че трябва да кажа, че вече и там има образци, много добри изпълнители. Но аз бях отчаяна за поп музиката! Сега виждам, че вече има хора, които са много добри. Аз съм респектирана и мога абсолютно да падна на колене и да кажа „Браво! Ти си супер", да им се поклоня и да кажа „По-добър си от мен"!

 

  • Написана от targovishtebg.com
  • Категория: Интервю

22°C

Targovishte

Mostly Cloudy

Humidity: 59%

Wind: 11.27 km/h

  • 16 Aug 2018 29°C 15°C
  • 17 Aug 2018 29°C 17°C