Поетеса от Търговище спечели голямата награда в международен конкурс.
Дългогодишният директор на ДГ “Пчелица” Милка Николова, която има зад гърба си две книги – “Когато думите се случват” и “Намисли си желание”, е удостоена с приза в Трети международен поетичен конкурс „Защо пиша това писмо“ на Издателство “Многоточие”.
Тази година в конкурса са участвали 223 стихотворения, дошли от различни краища на страната, както и от автори от Германия, Австрия и Чешка република. Темата на творческата надпревара е „Писма и малко падащи звезди“.
“Разделихме участниците в конкурса в две възрастови групи – до 18 г. и над 18 г. А Голямата награда е независима от възрастовите групи и тя е само една – за Милка Николова от гр. Търговище. Стихотворението ѝ е озаглавено „Писмо от далечното“. Милка получава статуетка, грамота и безплатно издаване на авторска книга от ИК „Многоточие“, съобщават организаторите на конкурса.
“Днес е Игнажден и на този ден добрата новина дойде при мен! Трудно ми е да опиша с думи това, което усещам в момента – щастие, полет, разперени крила, трепет. От душа и сърце благодаря на всички замесени в този прекрасен и смислен конкурс. Вярвайте в чудесата, защото те се сбъдват”, сподели наградената поетеса.
А ето и награденото стихотворение:
Писмо от далечното
Здравей! Как си? Пиша
ти от далече.
Там, откъдето времето
пришива спомени,
мислите прегръщат
дългите вечери
и търсят, търсят свойто
бездомие.
Боси са и оставят следи
ходилата им,
след светулките
хукнали да събират
вечерници,
в пазвите пълнят тътен
очакване
и присядат, когато
достигне ги есен.
И тогава от лятото с
топлия пясък рисуват
изтъркулени мигове на
изгреви и на залези,
и полето, пълно с
метличини, с макове,
и врабчета, които
целуват дъжда жадни.
Звук от тапа. Бутилката
вино клокочи.
Звън на чаши, а
глътката пълна с мечти.
Чуваш ли? Времето
спря неочаквано,
изгуби стрелките и на
снежинки вали.
А в камината съчките
стоплят огъня с пукот,
вестник стар помни
миг от тази любов.
Бягаш ли? Бягам ли?
Стъпките ни ли се
изгубват? Или бягството в нас
лъкатуши в завои?…
Ще ти пиша отново.
Там от далечното.
Може би ще откриеш
пътя до мен. Уловиш ли невидима
в шепите си вечерница,
ще се върна в твоя нов ден.
