обновена 5:40 PM EEST, Jul 8, 2020

ПИСАТЕЛЯТ НИКОЛАЙ ТАБАКОВ: ПОГЛЕДНЕТЕ ЩЪРКЕЛИТЕ! СТИГА СМЕ СИ ГЛЕДАЛИ В КРАКАТА!

n_tabakov У всеки човек на тази земя се крие по един Щъркел... " изниква в съзнанието ми от прочетеното за него. След запознанството и разговора ни, съм убедена, че писателят Николай Табаков е от онези Щъркели, които са натрупали много мъдрост през годините.

Той е родом от село Мандрица, Ивайловградско. Зодия Скорпион. Филолог по образование. Директор е на Издателска къща „Анубис". Автор е на сборниците с разкази „Да рисуваш по водата" и "На всички местоимения", на романите „Изгубено поколение", „Пинокио", „Романът Ес" и „Няма да е все така", отличен с престижната годишна литературна награда за роман на 2009 г. от Съюза на българските писатели.

 

 

 

  • Дали „Няма да е все така", г-н Табаков?

  • Дали няма да е все така? Хм! Няма да е все така и ще Ви кажа защо. Това е една странна притча. На един човек не му вървяло - уволнили го от работа по донос, имал заеми, почнали да го преследват мутри, жена му го напуснала с двете им деца и той тръгнал да се убива. По пътя видял бяла стена с кръст на нея и започнал да се моли на Господ. Зад него - една каручка, скръц-скръц, а в нея белобрад старец. Разпитал той мъжа. „Така и така, дядо. Такова е положението". „Няма да е все така, бе, момче", казал спокойно и си заминал старецът. Човекът се замислил. Някаква надежда има в това „няма да е все така". Върнал се. То пък за късмет, спечелил много пари, назначили го на осем работи, всичко му тръгнало. Отива на същото място. „Господи, благодаря ти", пак каручката, пак старецът. „Ей, дядка, ти ме спаси! Виж сега какъв човек съм! Щастлив съм, богат съм! Кажи какво искаш". Старецът се пообърнал и му рекъл: „Да, ама няма да е все така". Та оттам дойде и заглавието. Общо-взето животът се върти. Ние, когато сме добре, искаме да сме в статукво. Когато сме зле - напротив, страним, но стремежът ни към заспиване, към застой, подсъзнателно означава, че ние искаме да излезем от това си състояние на живи хора и да отидем другаде, където надали е толкова пък приятно всъщност. Животът, животът е в тази книга - оттам това заглавие. Вярно - не сме добре! Зле сме. Говорим за духовни и материални кризи, но ... няма да е все така!

  • Кои са щъркелите в обществото и защо избрахте точно тези птици?

  • Имах щастието да другарувам с Йордан Радичков, Николай Хайтов и проф. Вера Мутафчиева. Приживе тя казваше: „Когато си отида от този свят, гледайте в облаците". И ние гледаме в облаците! И поради причина такава една, че хората нямат този късмет да живеят до някой мъдрец, който да ги сръчква от време на време в ребрата и да им каже: „Погледни нагоре, бе! Погледни щъркелите". Та, затова щъркели! А щъркелите са тези, които ни карат да вдигнем глава. Стига сме си гледали в краката!

  • Писаното слово е магия. Добър маг ли е Николай Табаков? И сбъдна ли се мечтата Ви „да станете велик писател"?

  • Не знам (смее се). Никой не знае дали Ван Гог през живота си е продал една-единствена картина за жълти стотинки. Единствен брат му се е надявал и е знаел, че е големият художник и сега най-скъпите картини по света са на Ван Гог. Времето решава! Човек се надява, че е попаднал на тази си работа, защото е предопределен, но каква е гаранцията? Гледаш го - страхотен майстор-дърводелец, а станал председател на Парламента, примерно (смее се). И той не е щастлив човек! Няма как!

  • Няма ли опасност сътвореното да бъде размито от водата, да бъде отнесено или заличено от нея? Ще ли Ви се в училище да се изучават Ваши произведения?

  • Ние, българите, най обичаме да мразим! Май не ми се иска да се бутам чак в такива неща (смее се). Лошо е, че класическите текстове, които се изучават в училище, някакси се представят толкова и задължително, че на децата не им се чете. Но ние, българите, имаме общи кодове! Човек, който не познава Вазов, Ботев, той не е българин, няма откъде да тръгне! Ако не е Вазов, ние няма да имаме български език! Няма жанр, в който да не е творил. Та нека в училище децата да учат класиката, кодовете, това, което стои в душите и си го носим в годините!

  • Общуването с книгата е потребност на личността. Какви са Вашите наблюдения, г-н Табаков - изменчива или постоянна величина е читателят?

  • Читателят е една постоянна величина, сравнително малка сред общата публика. Ако навремето писателите са били знамена, били са просвещение, сега няма нужда от това. Просвещението е навсякъде, информацията ни загражда. Надали има нужда от революции точно сега. Поради тази причина, ако някога след един писател е вървяла голяма група от хора, поради нужди, във времето, с отпадането на нуждите, от тази разнородна група са отпадали много. Накрая са останали само тези в сравнително скромен кръг, но постоянен - забележете, които знаят тайната. И те продължават да участват. Те са една елитна група. Те са едва ли не масонска ложа. Не става да отида при тях, да се бия в гърдите и да им кажа „Книгата ми е страхотна". Става, ако някой от тези избраници я хареса и каже на друг. Литературата като изкуство има невероятни качества. Ние свикнахме да гледаме на нея като на учебен час, а не трябва да е така! Тя може да ни върне назад или да ни отведе напред във времето, да ни даде възможността да подушим аромат, да видим светлина, но тя има едно поразително качество! Тази нейна интимност на читателя с автора, това доизграждане на образа на героя, на панорамата, ако искате, е невероятно преживяване, невероятно естетическо удоволствие. Това е голямата тайна! За да й се порадваме, трябва да знаем тази тайна, да сме оценителите.

  • Съгласна съм с Вас, че удоволствието е в това - да възпитаваш духа си и да работиш върху него. И все пак сме във време на криза - и финансова, и духовна... Девалвира ли учителската професия... и изобщо - що за птица е българският учител, г-н Табаков?

  • Учителят е странна птица. Първо - той е интелектуалецът на тази държава. Кой ще отрече, че учителят не работи с интелекта си ден след ден, цял живот? Той, когато иска да е добър учител, и поради полъхващите аромати от учителската стая, на третата година става тази странна птица. Децата улавят, когато има шикалкавене вътре в час. В годините учителят се отучва да лъже, той става един странен човек, защото светът около него лъже. В клас - добре, но той излиза, лъжат го в магазина, лъжат го в автосервиза, лъжат го синдикати, министри... Какво му остава? Остава му ученикът, който той ще създаде... Едно, две, пет деца, в които ще възбуди любовта към предмет, към изкуство, към каквото и да било важно нещо, към себе си, към съвършенство. Затова казвам - няма никакво значение дали учителят се казва Христос, Буда или онзи Петров по литература. Винаги имаме учител!

  • Двойнствен ли е животът на писателя?

  • Струва ми се, че човек живее не един живот. Когато се занимаваш с някаква работа, каквато е писането, излизаш от този свят, живееш известно време в друг свят, който, Бога ми, винаги е по-очарователен от реалния. Отгоре на всичко авторът и човекът не са идентични. Понякога писателят ти изглежда страхотен хуманитарист, а всъщност е доста злобен човек, сноб. Човек живее с няколкото си лица и, колкото и да не се съгласява с тях, рано или късно ги показва.