На 16 май 2007 г. в РИМ – Търговище беше открита временна изложба „Европа в Търговище и Търговище в Европа”, посветена на присъединяването на България към Европейския съюз. За мен лично, като член на авторския колектив, работата по тази изложба беше ироничен отговор на онази медийна вакханалия, която ни проглушаваше с твърдението, че ето на, от 1 януари 2007 г. България влиза в Европа! С артефакти и документи изложбата показа онова, което си се знае, че България, и в частност Търговище, са си в Европа, и териториално, и духовно. И че не влизаме в Европа на 1 януари 2007 г.!

Обр. 1

Към този спомен се връщам сега, когато наистина, без всякаква ирония, твърдя, че на 1 януари 2026 г. Търговище ще навлезе в европейската територия, че даже и отвъд нея. Там, където е в обръщение официалната разчетна единица ЕВРО. Как ли? Чрез съпътстващата /за интересуващите се/ информация, че образът на Паисий Хилендарски на гърба на двуевровата българска монета (обр. 1), е заимстван от стенопис в търговищки храм!

Обр. 2

Това изображение има своята история: „евровият”, да го нарека, образ на Паисий Хилендарски, повтаря изображението от монетата с номинална стойност 2 лева (Обр.2), която ни е добре позната, защото е в парично обращение от 2015 г. Върху нея е пренесено изображението на Паисий Хилендарски от банкнотата (Обр. 3) с номинална стойност 2 лева, емисии 1999 г. и 2005 г., която излезе от обращение на 1 януари 2021 г.

Обр. 3

Авторът на дизайна на банкнотата, проф. Кирил Гогов, споделя в интервю, че е заимствал образа на Паисий от медальон в храм „Успение Пресветия Богородици” в Търговище (Обр. 4), изписан от художника Николай Ростовцев (Обр. 5).

Обр. 5

Той е част от композиция (Обр. 6) на ъгъла между западната и северната стена, на която над изписаните в цял ръст Св. св. Кирил и Методий, са позиционирани медальони с образите на Св. цар Борис Покръстител (запад) и на Св. Паисий Хилендарски (север).

Така, с информацията, че на двуевровата българска монета е изобразен тъкмо търговищкият образ на Паисий Хилендарски, Търговище ще „навлезе” в страните, където еврото е официална разчетна единица и градът ни ще стане популярен сред интересуващите се. Да добавям ли нумизматиката и нумизматите, колекционерите и пр.!? А защо не и като докосване до мили спомени за търговищките родови корени!?

Обр. 6

Като говорим за Търговище и Св. Паисий Хилендарски, да напомним, че в храм „Св. Ив. Рилски” за първи път в България е стенописан образът на Св. преп. Паисий Хилендарски (Обр. 7), непосредствено след канонизирането му от Св. Синод на БПЦ през 1962 г. По сведение на о. Славчо Проданов, архиерейски наместник в Търговищка духовна околия и предстоятел на същия храм, с разрешение на Варненски и Преславски митрополит Йосиф, художникът проф. Никола Кожухаров, който същата година изписва стените на храма, създава първия образ на преподобни Паисий Хилендарски. В цял ръст, на фона на старопрестолния Търновград, с „История славяноболгарская” в лявата и пачето перо в дясната ръка, преп. Паисий Хилендарски се извисява на северната страна откъм входа на храма.

Обр. 7

Да се върнем към „евровия” образ на Паисий Хилендарски. В интернет, че даже и в сериозни издания, присъстват различни твърдения относно създаването на портретните му черти от проф. Кирил Гогов върху банкнотата с номинал 2 лева, емисия 1999 г. Автентичен портрет на Паисий няма и споделям убеждението, че всички изображения са плод на авторска интерпретация на усетения и претворен от художника-творец дух и място на хилендарския монах Паисий в българската история.

За търговищенци и тук, и по ЕРВО-пространството мисля, че е важно да се знае, че за основа на портретното изображение на Паисий Хилендарски върху българската монета от 2 евро е ползван тъкмо стенописния образ от храм „Успение Пресветия Богородици” в Търговище.

Текст и снимки: Светлана Аврамова – гл. уредник, РИМ – Търговище