Търговище е сред първите градове, в които се чества Денят на светите братя Кирил и Методий. Това се случва на 11 май 1859 г., когато пред изпълнилата се с народ църква „Успение Пресветия Богородици“, учителят Спиридон Петров (Грамадов) казва „слово, чрез което даде сякому да разумее цената на празника. Мнозина от народа умилени от съдържанието на словото, изляха сълзи радостни, защото познаха и те своите просветители…“ А след края на Божествената служба свещениците, „облечени с хубави църковни одежди, съпровеждаеми от сичкия народ, що бе в църква, с сладкогласни песни на учениците влязоха в училището, което е в същия двор на църквата.“

През следващата 1860 г. търговищенци се присъединяват към всенародните протести срещу гръцкото духовенство след Българският Великден, като на 11 май „тържеството станало толко по весело щото и те, по примерът на еднородците в Цариград, Габрово, Свищов, Шумен и пр. … изгонили един път за сякога мръсното име на разкошният Венеамина и го наместили със славното име на Н.В. Султанът.“ След Божествената служба народът се отправя към мястото, където започва да се строи новото класно училище, именувано на светите братя Кирил и Методий и техните ученици – Светите Седмочисленици.

От 1863 година 11 май официално е установен като църковен празник на светите равноапостоли Кирил и Методий. Два месеца по-късно, на 27 юли 1863 г., за първи път е честван и Денят на Светите Седмочисленици в Търговище, когато е осветено и училището, носещо тяхното име.

Още от самото начало, празникът на Св. св. Кирил и Методий се утвърждава освен като църковен, и като училищен. Това става по инициатива на Йоаким Груев, който предлага денят на Кирил и Методий да се отбелязва като празник на българските ученици.

До 1934 г. мястото, където се отбелязва ежегодно Денят на Светите братя Кирил и Методий в Търговище, освен в църквата, е училищният двор на централното Главно училище, по-късно Непълна гимназия, „Св. Седмочисленици“ в началото на квартал „Вароша“ (дн. музей). Това продължава дори след 1893 г., когато в центъра на града е открито ново начално училище, носещо името на двамата равноапостоли, „Св. св. Кирил и Методий“.

Една от най-символичните фотографии във фонда на РИМ -Търговище е тази от Празника на светите братя Кирил и Методий в двора на училище „Св. Седмочисленици“ на 11 май 1901 г. На нея добре се виждат десетки ученици, учители, цветя, трибагреници, празнична украса. През следващите години снимката се разпространява като пощенска картичка.

През 1903 г. празникът е отпразнуван „като никога по-рано… твърде монотонно и траурно. Това се и налагаше на гражданите и учителското тяло, които осъзнаваха дълбоката печал на ония наши братя в Македония…“ В Търговище пристига Н. В. Пр. митрополит Симеон, който държи „трогателна реч в църквата за теглилата на македоно-одринците, които с траур посрещат този светъл ден, когато и те, ведно с нас, би трябвало да се радват на тоя скъп за славяните празник. Мнозина, както и сам Н. В. Пр. Симеон, бидоха просълзени в тоя момент.“ След това шествието, начело с духовенството и хоругвите, потегли за класното училище, където се държат подобаващи на празника речи.

През 1907 г. на 11 май е положен основният камък на три нови начални училища в Търговище – на училище „Х. Руси“, на училище „П. Славейков“ и на училище „Неофит Рилски“, открити през същата година.

Нямаме сведения празникът да не се е състоял в Търговище през годините до 1944. След въвеждането на Григорианския календар през 1916 г. празникът започва да се чества на 24 май по официалния държавен календар, а по църковния литургичен календар този ден остава на 11 май. Особено тържествено започва да се чества след Първата световна война, през 20-те и най-вече през 30-те години на ХХ век. През 1925 г., „както всяка година празника… се отпразнува в двора на гимназията“. През 1927 г. „Кирил и Методий се отпразнува на 24 т.м. в гимназията при участието на всички ученици и войската и при голямо стечение на гражданството.“ През 1929 г. в града ни идва Епископ Андрей, на когото е организирано голямо посрещане. През 1930 г. „в двора на гимназията за гражданството и децата след музикалните и литературни номера беше устроено веселие с военна музика“, а през 1934 г. празникът преминава при особена тържественост и въодушевление като за първи път не се състои в двора на гимназията: „Празненството се уреди на големия плац пред казармата, където бяха строени войските и всички учащи“. Отслужена е божествена литургия и молебен, речи държат директорът на гимназията Стоян Мавродиев и адвокатът Асен Каваев, пеят хорове от всички училища. Утвърждава се традицията старите учители да се подреждат пред аналоя и да се аплодират от гражданите. Постепенно Денят на Св. св. Кирил и Методий започва да се организира все по-помпозно. През 1939 г. празненствата съвпадат с отбелязването на 50-годишнината на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, а през 1940 г. се включва и фанфарната музика на Прогимназия „Христо Ботев“.

Изключително тържествени и приповдигнати са честванията през 1941 г. след присъединяването на Македония и Беломорска Тракия към Царство България. На 19 май Търговище посреща тържествено Свещеният огън, запален в старопрестолния град Преслав и отиващ към Охрид, от който са запалени църковните кандила в храм „Успение Богородично“, за да се пази тук за вечни времена, на 23 май всички ученици „се черкуват“, а след това „се образува манифестация из града с двете ученически музики“. Вечерта в салона на Прогимназията „се урежда литературен час за светите братя, с беседа от г-жа Каваева и други литературни номера“. На другия ден, 24-ти май, се провежда „тържествена божествена литургия в присъствието на всички официални лица и от училищата по една паралелка. След църква литийно шествие до площада“, където се отслужва тържествен молебен, а след молебена за първи път в града се провежда „тържествена церемония в двора на гимназията“, при която става предаването знамето на гимназията от осмокласниците на седмокласниците. След обяд тържествата продължават пред казармата. Подобни са тържествата и през следващите години.

След промените през 1944 г. празникът постепенно се превръща само в училищен и става по-популярен като „24-ти май“. През 50-те години започват и големите училищни манифестации. За официален празник на Народна Република България 24 май е обявен първоначално през 1957 г., а от 15 ноември 1990 г. става официален празник и на Република България. На 9 декември 2020 г. празникът е официално преименуван след гласуване в Народното събрание от „Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост“ на настоящото „Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност“. А 11 май си остава църковният празник на Светите равноапостоли Кирил и Методий.

д-р Тоня Любенова – главен уредник „Нова история“ в ОТДЕЛ “НОВА И НАЙ-НОВА ИСТОРИЯ” на РИМ – Търговище