110-годишна липа в двора на Регионален исторически музей – Търговище е сред номинираните 10 забележителни дървета в надпревара за приза „Дърво с корен 2019”.
Започна гласуването за най-обичано българско дърво в десетото юбилейно издание на конкурса „Дърво с корен“, който търси лични и любопитни истории, свързващи хората с техните любими дървета. До 5 ноември 2019 г., на интернет страницата на Фондация „ЕкоОбщност“, се провежда онлайн гласуването.
Тази година конкурсът събра 24 предложения за обичани дървета от цялата страна, които се състезават в трите категории – „Дърво с корен“, „Вековните дървета говорят“ и „Млад природолюбител“.
Търговищката липа е предложена от Сибила Здравкова. Ето и нейната номинация:
Искам да предложа едно дърво, което се намира в двора на Регионалния исторически музей в Търговище. То е от вида липа, високо е около 15 м, обиколката на ствола му е 3,65 м и е на над 110 г. Дървото е с история, тъй като съществува на това място от дълги години и е станало свидетел на много важни за града ни събития, най-вече в областта на образованието и културата. Свидетелство за съществуването му има от 10-те години на XX век – в календар на музея е отпечатана снимка от онова време, на която то се вижда и е вече израснало дърво.
През 1860 г. тревненски майстори са построили сградата на училището „Св. Седмочисленици“ в града, наречено по-късно Славейково училище, тъй като по това време в Търговище е учителствал Петко Рачов Славейков, а вътрешното разположение на школото е направено по негова идея. 100 години по-късно то става музей, какъвто е и понастоящем. Вековната липа е част от пейзажа около сградата от тогава до днес. Освен че е медоносно, това дърво е оцеляло през времето и е дарявало със сянката и прекрасния си аромат поколения ученици и посетители на това средище на образованието и културата в нашия град.
Видът на дърветата в двора на училището не е случаен – посадени са липи, тъй като са много подходящи за този район, където са били много разпространени. Дори през 1934 г., при обсъждане на новото име на града, е имало предложение той да се нарече Липовград.
Всички истории и снимки на финалистите в конкурса могат да бъдат разгледани на интернет страницата на фондация „ЕкоОбщност”, където се провежда и самото гласуване – в рубриката „Дърво с корен – Гласуване 2019“ (www.bepf-bg.org). Всеки може да подкрепи своя избраник във всяка от двете категории, отворени за гласуване, като не пропусне да потвърди гласуването си и чрез специално изпратената му по електронна поща връзка на посочен електронен адрес.
В категория „Дърво с корен“ за 2019 г. до финалния кръг достигнаха:
• Джигуровският чинар, 500 г., в центъра на с. Джигурово, общ. Сандански
• Черен бор „Лирата на Орфей”, 100 г., на екопътека „Трите смолянски езера“, общ. Смолян
• Чинар, 400 г., в центъра на с. Годешево, общ. Сатовча, обл. Благоевград
• Липа, 110 г., в двора на Регионален исторически музей – Търговище
• Дъб, 500 г., в центъра на с. Ново село, общ. В. Търново
• Черница, 150 г., в двора на детска градина „Мечо Пух“, база с. Кормянско, общ. Севлиево
• Чимшир, 200 г., в двора на жилищен блок в гр. Казанлък
• Бук, неизвестна възраст, местност Карамандра, Шипченска планина
• Скравенският дъб, 500 г., в двора на манастир „Св. Николай“, с. Скравена, общ. Ботевград
• Бей чинар, 500 г., гр. Гоце Делчев
Победителите ще станат известни по време на церемонията по награждаване в края на годината, на която ще бъдат обявени резултатите от гласуването, както и отличеният от журито на конкурса „Млад природолюбител”. За участниците, номинирали дърветата-победители са предвидени награди, осигурени с подкрепата на „Адвенчър нет” и детски научен център „Музейко”.
А по традиция дървото-носител на титлата „Дърво с корен 2019” ще получи подарък – преглед и при необходимост – арбористка грижа – по подобряване на състоянието му от партньорите на конкурса – Асоциация на арбористите в България. То ще представи страната ни през 2020 г. в международния конкурс „Европейско дърво на годината“, където ще се състезава с победителите в националните конкурси на други 14 държави.
Снимки: Маринела Динева
