charovna2017

обновена 2:06 PM EET, Nov 24, 2017

Из спомените на една учителка в годините на първата световна война

  • Публикувано в Любопитно

1.1. 300x225В този празничен ден нека обърнем поглед към архивните документи, съхранили документалното богатство за далечното и не толкова далечно минало. В Държавен архив – Търговище са съхранени спомените на една начинаеща учителка в годините на първата световна война. Поместваме откъса, предоставен ни от Държавния архив, без редакторска намеса.


През 1916/1917 учебна година младата шуменка Веселина Кънева (р. 10 февр. 1898 г.) за първи път е назначена като волнонаемна учителка в с. Еревиш (дн. кв. на гр. Антоново). Ето малка част от нейните колоритни спомени:
“[…] На 28 август вечерта аз тръгнах на път за селото си с още две колежки от близките села. Влакът бе препълнен с мобилизирани мъже. Към един часа след полунощ слязохме на гара Асеново. Ни жива душа!... Тъмно като в рог! И чакалня нямаше […]. Един от стрелочниците, който живеел в таванския етаж на гарата със семейството си ни покани да спим в тях […].


Рано сутринта станахме, понеже трябваше да търсим превозно средство до селата си, а такива трудно се намираха. За наше щастие, бяха дошли 2-3 волски коли, натоварени с дървени въглища. Колите се караха от жени – мръсни, скъсани шопкини! Мъжете им бяха мобилизирани. […]. Съгласиха се да ни вземат […]. Седнала върху денкчето си, аз треперех цяла от студ и страх. Заваля ситен дъжд. Изпочерних се цяла от мръсната кола и заплаках. Първо разочарование! […] Понеже учителят бе мобилизиран, аз трябваше да водя 4 отделения – около 40-50 деца. В стаята въздухът бе нечист. Децата идваха често невчесани, скъсани и мръсни; често по тях лазеха въшки. Ужас!... Трябваше да ги връщам вкъщи да се измият и вчешат. Нямаше откъде да си купят сапун. Поради военното положение беше въведена купонна система. Вместо със сапун, се перяха с бяла пръст на герана. Всички бяха одрипавели, нямаше откъде да се купи нищо. Вместо обувки носеха опинци. Децата бяха бледи, слаби… Често боледуваха, а лекар нямаше в селата. Имаше само в града – Осман Пазар [Омуртаг], но той бе далеч.


И ние, учителите, нямаше откъде да си набавяме продукти и хляб. Принудена бях да си меся сама хляб в паница (пръстена тава). Ядяхме повече мляко, сирене, гъби и боб, каквито намирахме из село. Плащах 12 лв. наем за квартира и дърва. Вода пиехме от мръсни герани, където се перяха хората. Месо не се намираше, освен пилета, които бяха скъпи, а аз получавах 75 лв. заплата. Трябваше да се храня, да плащам наем и да се обличам от тях. Въпреки всички несгоди аз бях доволна от професията си – обичах децата […].

Снимка: cherga.bg

-2°C

Targovishte

Mostly Cloudy

Humidity: 95%

Wind: 0.00 km/h

  • 25 Nov 2017 9°C -2°C
  • 26 Nov 2017 11°C 2°C