обновена 2:37 PM EET, Nov 25, 2022

За Търговище и неговите евреи

  • Публикувано в Любопитно
275621313 5254733614557483 1232883801015299241 n
България е единствената страна, в която евреите след Втората световна война са повече отколкото преди войната.
Става въпрос не само за около 50 000 български евреи, но и за много чужди евреи, които се укриват в България по време на войната. Между тях има германски, австрийски и полски евреи, както и много деца от еврейски произход.
В град Търговище положението е сходно. До 1941 г. в града живеят около 15 евреи от фамилиите Ешкенази, Данон, Хаим и Бохар Леон. Но след пролетта на 1943 г. до края на 1945 г. в града ни идват десетки еврейски семейства от цяла България – Стара Загора, Бургас, Варна, София и др. Само интернираните в Търговище евреи от Стара Загора са 300 души.
 
Децата от еврейски произход в Търговище на възраст между 7 и 14 години в края на 1943 г. са 50 на брой. За тях възниква необходимост от отварянето на Частно еврейско основно училище. Десетки са и младежите, които учат гимназия тук. Някои от тях завършват своето образование в Търговищката смесена гимназия „Св. Седмочисленици”, участвайки в училищния живот и ежедневието на нашите съграждани.
 
Разбира се, пребиваването им тук е съпътствано от много ограничения и забрани. Не рядко се случват и посегателства срещу живота и личността им. Такива са били, за съжаление, тогава военно-временните условия на живот. Но в малкото ни градче, въпреки различията в етническия произход на населението му, винаги е имало разбирателство, добросъседско съжителство и взаимоотношения. Евреите /а и арменците, които също увеличават своя брой през тези години/ не правят изключение от общоприетия ред в града.
 
За пребиваването на семейство Калдерон в Търговище, ни пише техния наследник Саар Паз от Израел, който изпрати и дузина снимки, повечето ученически. Баба му Рене-Рашел Калдерон от Бургас и двама нейни братовчеди – Мери и Хенри Мамош /Вико/ от Варна завършват учебната 1943 г. тук. В ученическия албум по повод завършването на училище, думите за тях са повече от прекрасни. Оценени са като красиви и стойностни младежи, с много добродетели, експерти по модата, любознателни и интелигентни.
 
Семейство Калдерон – Давид и съпругата му Режин, заедно с двете им деца Рашел-Рене и Дуду-Роси, както и тяхната баба Рашел пристигат в Търговище след като са предупредени от кмета на Бургас да напуснат града. Това се случва два-три дни преди деня за депортация на 8000 евреи от старите предели на България на 10 март 1943 г. Давид Калдерон бил богат и заможен износител на пшеница в Бургас. Идва в Търговище, където наема четири къщи. Към тях се присъединява брат му от Варна Леон със съпругата му Рашел, синът им Рафаел и майката на Рашел Султана. По- късно при тях пристигат и други фамилии от София – семейство Леви, семейство Конфино, семейство Мошон, семейство Хаим, както и известната фамилия Арие.
 
„Всички снимки показват усмихнати и забавляващи се деца. Това разбира се е подвеждащо. Те постоянно са се страхували да не бъдат открити и депортирани. Те са били под полицейски час всяка вечер и ред други ограничения. Те не са можели официално да работят. Нямали са пари и храна. Те не са знаели нищо за това какво ще им донесе бъдещето. Хората в града са били предимно мили, гостоприемни и добри. Както в цяла България – антисемитизмът е бил рядко срещано явление и с евреите са се отнасяли справедливо. Имало е обаче един инцидент, който е помрачил целия престой на семейството ми в Търговище – опитът за изнасилване на баба ми Рене от български войник, в последната минута спасена от братовчедка си Диди Арие. Нямам за цел приписване на вина, но не трябва да се идеализира това, което е било по време на войната. Това е и най-мрачното време за човечеството, особено по отношение на евреите. Това не променя най-дълбоката ни признателност към българския народ, мнозинството от който застана зад нас и ни защити и спаси от изтребление, както се случи в останалата част на Европа.” /Саар Паз/
 
Всяка година на 10 март България отбелязва Деня на Холокоста. Датата не е избрана случайно. На този ден преди 79 години е отложена подготвяната депортация на българските евреи, което довежда до спасяването на 50 хиляди души. Част от тях намират своето спасение в Търговище, както става ясно месеци по- късно, когато се разбира какво всъщност е целяла депортацията. Днес, когато България отново е изправена пред необходимостта да помогне на хора в нужда, е добре да си спомним как преди 79 години подадохме ръка на своите евреи и че ядрото на морала се състои в отношението на човека към човека като към човек.
 
Д-р Тоня Любенова
Новината е тагната с: търговище тоня любенова евреи