img396

Писана каручка, свидетелство за вече изчезнали умения, знания и занаяти, е едно от последните дарения на РИМ – Търговище.

Мнозина може би все още си спомнят нейния майстор Крум Стоилов Максимов, живял в с. Момино, Търговищко.


Благодарим на внуците му Пламен Писарев, Стоил и Красимир Крумови, преценили, че мястото на този скъп за тях спомен е в музея!
На снимката са майсторът Крум Максимов, съпругата му Йорданка и техните внуци, снимани пред къщата им в с. Момино.

Крум Стоилов Максимов е роден на 15 септември 1922 в село Поройно (Караселер), област Търговище. Учи в родното си село до 4-то отделение. През 1942 година се жени за Йорданка Витанова от с. Пчелно. През 1943 г се ражда синът му Петър Крумов, а през 1948 г дъщеря му Венета Крумова.

През 1942 г е призован в редовете на българската армия и служи в Гюмюрджина, днешния град Комотини (Гърция). По-късно Крум Максимов взема участие в последната фаза на Втората световна война като командир на тежко картечно отделение. Участва във военните действия при река Драва и стига до град Грац в Австрия.

Крум Максимов изучава коларо-железарския занаят при майстор в село Кьосевци, но майсторско свидетелство получава през 1942/43 в Гюмюрджина. След завръщането си от фронта, той отваря работилница в село Поройно, където остава до 1954 г, когато се преселва със семейството си в град Търговище. Там започва работа в местния хлебозавод, а след това работи в сферата на общественото хранене като управител на „Стария бряст“, „Златното пиле“, ресторант „Майкоп“ и ресторант „Боровец“.

След пенсионирането си през 1982 г той се връща към стария си занаят. Отваря работилница в двора на къщата си на ул. „Епископ Софроний“ 40, където в продължение на близо 30 години изработва над 80 каруци и двуколки, а освен това ремонтира файтони. Шотландец, живеещ по това време в района на Велико Търново, поръчва на Крум Максимов двуколка, която взима със себе си, когато напуска България. Негова каруца е закупена и за музей на занаятите в Япония.

Майсторът умира през 2017 г. на почти 95 години.

Регионален исторически музей-Търговище