Цъpĸвaтa „Cв. Ивaн Pилcĸи” в Tъpгoвищe днec oтбeлязвa cвoя xpaмoв пpaзниĸ.
“Празнувайки паметта на преп.отец Йоан Рилски Чудотворец, св. Църква, в един от химните, в които величае светостта и подвизите му, казва: ” Радвайте се, преподобне отче Йоанем пресветло светило на българската земя”, e нaпиcaл apxиepeйcĸият нaмecтниĸ Cтaвpoфopeн иĸoнoм Cлaвчo Πpoдaнoв в пpoфилa cи във фeйcбyĸ.
В 9.00 часа в храма ще бъде отслужена тържествена св. Литургия със свещеници от Търговищка духовна околия, Варна и Шумен.
Още при изработването на новия план на гр.Търговище през 1906 г. е било предвидено място за построяване на нова църква, на стария турски пазар. В тази посока се разраствал и развивал градът. Християните в него ставали все повече. Всички те имали нужда от духовен дом, където да се молят на Бога, да споделят радостите и да изплачат мъката си.
През 1912 г. се взема решение за строеж на нова църква. Учредява се строителен комитет начело със свещеник Георги Ламбуров. Но започването на Балканската война осуетява съграждането на храма. Строителството се възобновява през 1928 г. с личната намеса на Варненски и Преславски митрополит Симеон и цар Борис ІІІ. Проектът е възложен на варненския архитект Дабко Дабков. В него са използвани елементи от западноевропейската църковна архитектура по идеи на епископ Андрей, викарий на Варненска и Преславска Митрополия – бъдещия глава на българската църква в Америка, израснал в Търговище.
Когато благородното дело е подновено, се избира нов комитет за събиране на средства за строежа. Негов председател е сакеларий Ангел Ценов. През 1933г. Общински съвет в Търговище взема окончателно решение, с което дава право на строителния комитет. Същата година на 13 април, Велики Четвъртък мястото е осветено, а в края на месец май с водосвет, лично отслужен от Варненски и Преславски митрополит Симеон и още пет свещеника е положен камък в градежа. За да знаят поколенията за това богоугодно дело в основите на постройката е зазидано сандъче с документи и вестници от паметния ден. Главните майстори са от Търговище – Стоян Генчев и Сава Андонов.
В началото храмът е наречен на свети Николай, поради земеделския характер на региона. През 1928г. се решава църквата да се посвети на светите братя Кирил и Методий. Техният образ е върху печата на комитета, който събира средства до 1933 година. Когато през месец декември 1936 година започват редовните служби в новоизградения храм, той вече носи името на покровителя на българския народ свети Йоан Рилски.
Проектът на иконостаса в храм “Свети Йоан Рилски” гр. Търговище, като архитектура и като дърворезба е назрявал дълги години в творческата мисъл на художника-дърворезбар Петър Кушлев. И най-после той намерил място в нашия храм, където архитектурата позволявала да сътвори тази своя уникална мечта. И с тия пълзящи дърворезби, които излизат като завършек в светещия купол, уникален в целия християнски свят, той достига съвършенството на дърворезбата. Тази арка е един символ на пещерата, в която дълги години е живял и се е молил за целия български народ нашият покровител свети Йоан Рилски. Тук майсторът е вградил себе си, за да вдъхне живот на дървото, да подчертае мощта и великолепието на християнския дух. Всеки образ върху иконостаса е неповторим, защото в него е вплетена удивителна символика. Растения, цветя, птици и животни олицетворяват връзката между духовния и материалния свят. От двете страни на олтара са двете противоположности, които определят човешкия живот – доброто и злото, смъртта и животът. Дърворезбата е осеяна с библейски сцени, сцени от живота на свети Йоан Рилски, исторически моменти от миналото на България, житейски мъдрости, превъплътени в образи.
Иконостасът е много тържествен. Петър Кушлев проявява смело конструктивно мислене – иконостасът е включен в пространството на централната абсида. Дълбочината й позволява да се образува купол. Извитите форми на конструкцията на иконостаса завършват с тържествена арка. Разнообразната дърворезба включва изображението на пламък, по интересен начин са изобразени различните символи на хора, цветя, животни, които се преплитат помежду си и обримчват иконописните изображения, пластиката на резбата, падащата от горе светлина и се сливат в едно цяло. Иконостасът е посветен на свети Йоан Рилски и в централната част е неговото изображение. Подиконните табли са със сюжети от живота и житието на светеца. Иконостасът е завършен и монтиран до 1961 година. Той е с 54 свети икони. От двете страни на олтарните двери са иконите „Иисус Христос” и „Св.Богородица”, рисувани от проф. Георги Богданов, а останалите икони на иконостаса са рисувани от художника-иконописец Христо Апостолов.
Обявен за Паметник на културата от местно значение през 2002 година.
Вътрешното оформление на храма се допълва от прекрасните стенописи, дело на професор Никола Кожухаров. Художникът е изпратен през 1962 година от Митрополит Йосиф с поръчение да изпише централната църква в Търговище. Голямото предизвикателство пред твореца е вътрешното архитектурно пространство в църквата, на което той трябва да придаде цялостно възприятие. Стилистиката при изписването на иконите е под влияние на италианския Ренесанс и европейския сесион. Необичайното в храма е също и това, че авторът си е позволил да изпише няколко исторически сцени на патриотична основа. Това е сцената със св. св. Кирил и Методий, срещата на цар Петър със свети Йоан Рилски. За първи път тук е изобразен и св. Паисий Хилендарски в неговата 200-годишнина, когато е канонизиран за светец. И е изобразен не така, както са го описвали Иван Вазов и както го е рисувал Мърквичка, като старец белобрад. Той е изобразен в неговата реална възраст – 43-годишен. Изографисването на храма се извършва с дарение от християните. За да помнят поколенията това свято дело, имената на дарителите остават записани върху стенописите. Преустройството на храма продължава до 1982 г., като се изгражда притвор с втори етаж и камбанария с пет купола.
В църквата от 1953 г. се помещава Архиерейско наместничество на Търговищка духовна околия.
Πo инфopмaция нa bg-patriarshia.bg
