Допреди 80 години в с. Глогинка, Поповско, се изпълнява кукерски обичай за плодородие, по-известен като “Бей и калугер”.

Той е пренесен в селото след Освобождението от преселници от с. Кутруджа, Беломорска Тракия. Изпълнява се на Сирни понеделник (в края на февруари – началото на март), непосредствено преди началото на усилената полска работа. В него участват само мъже, които влизат в ролите на бей, калугер, кадия (съдия), джандарин (пазител на реда), моми, халкаджии, дрипави селяни и носачи на дарове. Особено място заема беят, който трябва да мълчи през цялото време, за да предпази реколтата от пороища, бури и градушки.

Още от сутринта кукерите започват обиколката си по къщите в селото, където стопаните ги даряват, а те от своя страна отправят благословии за плодородие. Обхождането е съпроводено с разиграването на разнообразни хумористични сцени, в които централно място заемат момите и калугерът, изпълняващ ролята на техен пазител.

Следобед обредните действия продължават на мегдана с ритуалното заораване и засяване. Вместо животни в хомота се впрягат няколко от дрипавите селяни. Теглейки ралото те се поклащат ту наляво, ту надясно, като натежали от зърно класове. След като „изоре нивата“, беят я „засява“, хвърляйки семето високо, за да растат високи и житата. Накрая всички се хващат на бейовото хоро, с което празникът приключва.

Обичаят „Бей и калугер“ се изпълнява ежегодно до 1942 г., а за последен път кукери излизат през 1971 г., когато местни самодейци правят мащабна възстановка. Но този „извънредно ярък и наситен със символи празник на плодородието“ така и не успява да се възроди. Игрите в селото окончателно прекъсват, а обичаят става част от местната културна памет.

Изчезналата традиция бе представена от Диана Жекова, уредник в отдел “Етнография” в Регионален исторически музей – Търговище, на конференцията „Българското село и град – трансформации във времето“, организирана от Регионален етнографски музей – Пловдив. Документирането на обичая е стъпка към популяризирането на местното културно наследство и съхраняването на паметта за традициите, които са част от историята на нашия край.

Източник: РИМ – Търговище