100 години музейно дело в Търговище

Как е положено началото на историческите изследвания в нашия град

На 26 септември 1926 г. в гр. Търговище е създадено Археологическо дружество. За това ни информира дописка в бр. 33 на в. „Ескиджумайски вестник“. Няколко дни по-рано същият вестник ни уведомява за намерението на група любители на археологията да създадат такова. Кои са те и какво ги провокира преди 100 години да създадат археологическо дружество в Търговище?

Логично е това да са учители от местната гимназия и прогимназия, дори самите техни директори, защото още през 1921 г. е изпратено Окръжно №22381/11.08.1921 г. от Министерството на народното просвещение до господа директорите на пълните и непълни средни училища, в което се препоръчва събирането и запазването на „археологични паметници, най-вече на българските. Директорите с местната интелигенция да открият подписка за фонда „Българска история и археология“. Да се дават увеселения от учениците за същия фонд. Да се образуват ученически археологични дружества, които да развиват интерес към българската археология и да помагат материално“. Окръжното е в отговор на зачестилите сигнали за иманярски набези спрямо българските археологически богатства, които „се разрушават… от некомпетентни лица, изчезват, развалят се и се разхищават или пък се изнасят от агенти на чужди археологически музеи“.

Ето защо през лятото на 1922 г. директорът на гимназията в Търговище Никола Герасимов, историк по образование, извършва сондажни разкопки на селищната могила при с. Лиляк. Открити са много предмети от камък, кост и глина. Изложени са тогава в гимназията „Св. Седмочисленици“ и може би все още се намират там (в училищната музейна сбирка на I СУ). По този начин училищните кабинети се превръщат в първите музейни сбирки в нашия град. През следващите години друг учител продължава да проучва същата могила, а лично окръжният училищен инспектор Иван Георгиев обикаля близките местности и селища и събира сведения за находки, предания и легенди в Търговищко, които по-късно систематизира в своя труд „Исторически находки, предания и легенди в Търговищенска околия“, останал непубликуван. Машинописен препис от него се съхранява в РИМ – Търговище.

На 27 март 1925 г. в. „Ескиджумайски вестник“ ни уведомява, че са открити „архиологични находки“ около с. Руец (тогава Юруклер) от учениците на Ескиджумайската непълна гимназия. „Намерено е една здрава перфидно изработена от бакър делва, имаща форма на разкошна съвременна ваза с художествени везви по страничните подвижни дръжки, по които има изработени релефно и по един човешки бюст. Тая медна стомна се поставя на специална поставка, изработена от мед в кръгова форма с подвижни столчета. Намерено е съвършено здрава ризница от мед, шлем, нараковник, подризник и пр., които са богато украсени с везба, каквито днес се срещат в изделията на македонските златари. Всички части са обковани със сребърни гвоздейчета. Намерени са остриета на стрели, копия, меч, костени и сребърни украшения, умивалници и др.“ Оказва се, че това са находки от най-ранната в Североизточна Тракия каменна гробница с профилирана украса, датирана във втората половина на V в. пр. Хр. По непрофесионалното описание във вестника личи, че тук местни специалисти липсват, затова пристигат такива от Народния археологически музей в София. „По административен ред“ са събрани бронзови шлем халкидски тип и броня с предпазител за слабините (митра), железен меч тип акинак, бронзови съдове, железни и бронзови върхове на копия и стрели, желязна юзда и др. Заключението е, че в гробницата е погребан знатен воин конник, висш представител на местната аристокрация.

Една година по-късно в землището на с. Герен е „изровена и донесена в околийското управление груба каменна надгробна плоча от римско време. В края на лицевата страна между двата кръга е издялано с четливи латински букви вероятно името на починалия. Плочата е разглеждана завчера от представител на археологическия музей в Шумен.“ Иманяри откриват оръжия и разни оръдия на труда и край с. Стража, за което е уведомен директора на Народния археологически музей.

Същевременно кметовете на търговищките села уведомяват за открити старини в техните землища и подпомагат финансово с годишна такса Шуменското археологическо дружество.

Става ясно, че проучванията в Търговищко по това време не са редовни и планомерни, имат случаен характер, предизвикани са от препоръка на Министерството на просвещението, от личен интерес или са наложени от иманярска намеса. Разкопвачите, макар и с историческо образование, са без специална подготовка и работата им остава без значение за науката. Ето защо изниква необходимостта от специализирано звено, което да постави на професионална основа грижата за старините и тяхното съхранение.

За разлика от днешните научни институти, археологическите дружества са били изцяло доброволни организации, издържани от членски внос и дарения. Те са имали силно образователен характер — организирали са сказки (лекции) за населението, излети до исторически местности и са публикували статии в местната преса, за да научат хората да не унищожават намерените в нивите си ценности.

С такава образователна цел е създадено и Търговищкото археологическо дружество. Неговата задача е била по всякакъв начин да се проучва и популяризира местната история, историческите личности, събития и процеси, което е свързано с широка събирателска (събиране на информация, снимки, документи, артефакти), изследователска (работа с архивни документи, книги и научни издания) и популяризаторска дейности (публикуване на статии, трудове, изнасяне на лекции и беседи), чрез които да се запази и съхрани местната историческа памет. По своята същност тези дейности стоят в основата на музейното дело, което ни дава основание да смятаме, че музейното дело в Търговище води своето начало от 20-те години на ХХ век, а точно преди сто години, през 1926 г. е направен опит за неговата регламентация чрез създаването на Археологическо дружество в нашия град.

Археологическото дружество в Търговище е създадено по инициатива на читалищното настоятелство на читалище „Напредък“, а за негов пръв уредник е избран директорът на Прогимназията Иван Халаджов. Секретар на дружеството е учителят Георги Лазаров. Повече от три години продължават усилията на дружеството да бъде утвърден неговият устав и да се наложи като самостоятелно научно звено. Съществува преписка с Министерството на Народното просвещение от 1929 г., от която добре се вижда, че дружеството има свой устав, който очаква да бъде утвърден. За съжаление други документи, свързани с дейността на Археологическото дружество в Търговище, не са открити. Това обаче съвсем не означава, че членовете на Търговищкото дружество не осъществяват дейност, напротив: през 1926 г. Иван Халаджов започва системно да публикува в местната преса откъси от своето проучване за миналото на Търговище; през 1927 г. специална историческа комисия, с председател Иван Халаджов, кръщава улиците на гр. Търговище, които дотогава не са имали имена, през 1928 г. отново Иван Халаджов печели конкурса на Община Търговище за написване история на освобождението на града, през същата 1928 е открит Народния университет при читалище „Напредък“, в рамките на който се изнасят лекции от членовете на дружеството и други учители. Всичко това ни дава основание да смятаме, че началото на историческите изследвания и на музейното дело в град Търговище е положено през 20-те години на ХХ век, а първи опит за тяхната регламентация е създаването на Археологическо дружество в града.