Владимир Владев: Големите мечти нямат граници

Преди повече от 20 години един търговищенец тръгва към Америка с опита на европейски шампион, световен вицешампион и с една мечта – да продължи да живее чрез спорта. Започва като треньор, изгражда собствен клуб по спортна акробатика в Сан Антонио, а днес името му е сред хората, оставили трайна следа в развитието на този спорт в Съединените щати.

През 2025 година Владимир Владев получава едно от най-високите отличия в професионалния си път – става първият български акробат, приет в Залата на славата по гимнастика на САЩ. Признание, което идва след повече от две десетилетия работа с деца, състезатели и треньори отвъд океана.

Зад успеха обаче стои едно момче от Търговище. Дете, което започва да тренира гимнастика в клуб „Светкавица“, а едва на 12 години напуска дома си, за да замине за Сливен и да преследва мечтата си да стане акробат. Следват европейска титла, световно сребро, над 25 международни медала и ново начало в Америка.

Днес Владимир Владев казва, че най-голямото му постижение не са отличията, а децата, които е научил да вярват в себе си. Това лято той се завърна в родния си град, срещна се с първите си треньори и за първи път показа България на своите деца.

 

Владимир Владев е роден в Търговище през 1975 година. Започва спортния си път в клуб „Светкавица“ при треньорите Христо Колев и Румяна Чукарска. На 12 години заминава за Сливен, където продължава развитието си в спортната акробатика. Европейски шампион, световен вицешампион и носител на над 25 медала от международни първенства. От повече от 20 години живее и работи в Сан Антонио, Тексас. През 2010 година основава собствен клуб по спортна акробатика, а в продължение на десет години е треньор на националния отбор на САЩ. През 2025 година става първият български акробат, приет в Залата на славата по гимнастика на САЩ.

 

 

– Какво означава за Вас да бъдете първият български акробат, приет в Залата на славата по гимнастика на САЩ?

– Зад това отличие стоят много работа, упоритост и постоянство. За мен това е огромно признание. Горд съм, че сме само трима българи с подобна чест, а в спортната акробатика съм единственият. Но най-важното е друго – ние променяме живота на децата. Учим ги на труд, дисциплина и постоянство, подготвяме ги да бъдат по-силни, по-целеустремени и по-успешни хора. Това е най-голямата награда.

– Кога разбрахте, че Америка ще се превърне във Ваш втори дом?

– Работех като аниматор в Турция, когато мой колега ми каза, че в САЩ искат да развиват акробатиката. Така на 28 години заминах и започнах като треньор. След години създадох собствен клуб, който вече 16 години е моят втори дом. Преди пандемията при нас тренираха около 500 деца, а днес са около 250 – на възраст от 3 до 18 години.

– След повече от две десетилетия отвъд океана – каква е равносметката? Повече Ви даде или повече Ви взе Америка?

– Обичам да се фокусирам върху хубавите неща. Разбира се, многото работа носи и умора. Но тези повече от 20 години ми дадоха много знания, различен поглед към живота и най-вече – моето семейство.

– Какво искате всяко дете да научи, когато прекрачи прага на Вашата зала?

– Най-вече уважение към по-възрастните, добри обноски и трудолюбие. Постоянно им обяснявам, че успехът не идва за един ден. Казвам им: може да отидеш до магазина и да си купиш почти всичко, което пожелаеш, но едно задно салто няма как да си купиш. За него трябват време, дисциплина, постоянство, тренировки и търпение. Това са уроци, които после помагат и извън спорта.

– Вие самият сте минали през много изпитания още като дете…

– Първите ми треньори бяха Христо Колев и Румяна Чукарска в Търговище. Благодарен съм им. След това треньорът Кирил Минков ме покани в Сливен и на 12 години заминах да живея сам. Родителите ми ме подкрепиха, въпреки че не им беше лесно. Всичко, което постигнах по-късно – европейската титла, световното сребро и медалите – започна именно от тези хора.

– Ако можехте да върнете времето назад, бихте ли избрали същия път?

– Категорично! Това е моето призвание, не бих избрал друг път!

– Това лято доведохте децата си за първи път в България. Какво беше това преживяване за Вас?

– Дъщеря ми е на 15 години, а синът ми – на 11. За първи път видяха България. Радвам се, че успях да им покажа поне малка част от моята родина.

– Какво почувствахте, когато отново влязохте в залата в Търговище и се срещнахте с първите си треньори?

– Беше много емоционално. Искрено се зарадвахме да се видим. Видях и колко много се е променило Търговище – в положителна посока. Нямам физическа възможност да се връщам често в България, в родния град, но ги нося в сърцето си, въпреки разстоянието.

– Какво винаги ще бъде Търговище за Вас?

– Това е моят роден град. Тук започна развитието ми като човек, като спортист,  като състезател, като личност. Търговище е в основата на моя характер – началото на целия ми път.

– Какво бихте казали на младите хора, които днес преследват мечтите си?

– Да не се отказват. Да следват мечтите си, дори когато не е лесно. Трудностите не са, за да ни спрат. Те ни правят по-силни. Всяко препятствие може да се превърне в трамплин, който да ни изведе по-високо. Големите мечти нямат граници, когато зад тях стоят труд, постоянство и характер.

 

Симона Алексиева