От малкото момиче в баскетболната зала до националния отбор. Колко кратко, точно и ясно звучи, но колко упоритост, постоянство, отговорност и борбеност се крият житейски в това изречение ни разказва Ина Ненкова.
Тя е родом от Търговище, възпитаник на Първо СУ „Св. Седмочисленици“ , състезател и капитан на баскетболния отбор „Светкавица“. Днес обаче Ина вече е възпитаник на 119. СУ „Акад. Михаил Арнаудов“ – 11. клас, в профилирана паралелка с биология и химия, и тренира в Баскетболен отбор „Септември“ – София.
– Разкажи – кога започна да играеш баскетбол и как се запали точно по този спорт?
– Започнах тренировки в 5. клас. От първия ден се влюбих в спорта и той стана неизменна част от мен. Атмосферата на терена и извън него ме караше да се връщам всеки ден развълнувана. Чаках всяка тренировка с нетърпение. Отивах по-рано в залата и оставах до много по-късно. Благодарна съм и за това, че носих капитанската лента в търговищкия отбор.
– Кои бяха първите ти треньори в „Светкавица“? На какво те научиха?
– Дължа всичко научено в баскетбола на Мирела Тодорова и Християна Златкова. Те ме насочиха в правилната посока, показаха ми какво означава упоритост, трудолюбие и желание за победа. Винаги са вярвали в мен и са ме подкрепяли както на терена, така и извън него.
– Какви спомени пазиш в сърцето си от първите състезания и тренировки?
– Първата ми тренировка беше много вълнуваща. Бях силно впечатлена от по-големите момичета и исках да бъда като тях. Тъй като дълго време бях най-малката, имах да наваксвам, но с много допълнителни тренировки успях да стигна нивото им.
– Как дойде решението да се преместиш в София и какво беше чувството да започнеш нов етап там – училище, нов отбор, нов град?
– Решението дойде малко изненадващо. Преди да замина на подготвителен лагер с националния отбор, получих покана от два отбора. Със семейството ми обсъдихме вариантите и решихме да замина за София. Беше изключително трудно първите месеци, заради драстичната промяна, но благодарение на семейството ми, което винаги ме подкрепя и помага, успях да се адаптирам в новата обстановка.
– С какво се различава подготовката и атмосферата в софийския отбор в сравнение с тази – в Търговище?
– Като най-голяма разлика бих отбелязала конкуренцията, която помогна за развитието ми като играч. В Търговище обаче имах много повече време и възможност да тренирам допълнително, което със сигурност ми липсва сега.
– С какви трудности се сблъска в началото и как ги преодоля?
– В отбора не съм имала трудности, защото много бързо си паснах с момичетата и новите треньори. Трудно ми беше в началото да свикна с новата среда и натоварения график. Местенето в ново училище с нови съученици и учители също беше предизвикателство.
– Разкажи ни за най-големите си спортни успехи до момента – индивидуални и отборни.
– Тази година достигнах най-големия си успех. С отбора ми станахме вицешампионки на държавното първенство за девойки до 18 г. Освен участието ми в националния отбор, миналия сезон получих индивидуални награди за най-много вкарани точки и най-много откраднати топки. Тези отличия означават много за мен, защото показват труда ми през годините.
– Какво означава за теб да представяш Търговище, дори когато играеш за отбор от друг град?
– Винаги ще се гордея със стария ми отбор и се възхищавам на упоритостта на момичетата и таланта, който имат. Щастлива съм, че имах възможността да съм част от тях.
– Какви са целите ти за следващите няколко години – както в спорта, така и в образованието?
– Спортът винаги ще е част от мен, без значение в каква форма. Предстоят ми важни години в училище и избор на университет и специалност. Развълнувана съм още отсега какво ме очаква.
– Мечтаеш ли за националния отбор или за кариера в чужбина?
– Обичам България и искам да остана тук. Посрещам новите предизвикателства, но към момента предпочитам да се развивам в България.
– Как успяваш да съчетаеш училището с интензивните тренировки и мачове?
– С правилна програма и някои лишения успявам да се справя. Имало е моменти, когато е било доста трудно, но накрая всичко се нарежда, защото не се отказвам и не се предавам.
– Какво ти липсва най-много от Търговище?
– На първо място семейството и приятелите ми. Трудно е да не ги виждам седмици наред, но чувствам, че те винаги са до мен и ме подкрепят, дори и от разстояние.
– Какво ти дава спортът отвъд победите – като характер, дисциплина, растеж?
– Благодарение на баскетбола срещнах най-близките си приятели. Запознах се с много хора дори извън България. Успявам да пътувам из Европа, а това е голямо богатство за мен.
– Представяш ли се без да спортуваш?
– Не. Дори и да не е баскетбол, аз не мога да спра да тренирам. Спортът е основна част от живота ми, както и на цялото ми семейство. Той ме зарежда и ме кара да се чувствам по-добре.
– Какво би казала на момичетата и момчетата от Търговище, които обичат спорта, но се колебаят дали да го превърнат в своя страст?
– Никога да не се отказват. Родителите ми винаги са ме насърчавали да не спирам пред трудности и че след всеки провал идва по-голям успех. Вярвам, че това ме е дърпало напред и ми е помогнало да се развия.
– Какво те води да гледаш напред и нагоре?
– Винаги, независимо колко мача изиграя, се притеснявам преди началото. Тогава си повтарям, че мога. И както баща ми постоянно ми казва – старая се да се забавлявам. В допълнение към предишния въпрос – бих пожелала на връстниците си да не се отказват пред трудности и да търсят нови предизвикателства, защото само когато излезем от зоната си на комфорт, ще видим позитивна промяна. Мечтайте отвъд това, което другите смятат за възможно!
Симона Алексиева
